Решение № 15989 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15250/2008 г.

Решение № 15989 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15250/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерството на отбраната, депозирана чрез процесуалния му представител юрк. М. Златков, срещу решение № 451 от 08.10.2008 г., постановено по адм. дело № 182/2008 г. от Административен съд Плевен. В жалбата подробно се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се обезсилването на съдебния акт или отмяната му, като неправилен, както и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Направено е и алтернативно искане - за изменение на решението в частта на определеното с него обезщетение, като последното бъде намалено.

Ответникът - Иван Стоянов Данчев, чрез пълномощника си адв. Иванов, оспорва касационната жалба. Не сочи допълнително доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Министерството на отбраната е било осъдено да заплати на Иван Данчев обезщетение в размер на 3 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед № 116 от 12.03.2007 г. на Командващия Военно-въздушните сили, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност за срок от една година", отменена по административен ред със Заповед № 197 от 18.06.2007 г. на Началника на Генералния щаб на Българската армия. В останалата част, до размера на претендираните 10 000 лева за обезщетение, искът е приет за неоснователен и е отхвърлен.

Производството пред Административния съд Плевен се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е било образувано по иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от Иван Стоянов Данчев против Министерството на отбраната. В исковата молба ищецът твърди, че вследствие незаконосъобразния административен акт - заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е претърпял неимуществени вреди. Съдът е приел иска за доказан като основание, а досежно размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, е приложил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и го е определил по справедливост.

Касаторът е останал недоволен. 1. Счита, че ответника по иска е неправилно конституиран в лицето на МО - процесуално нарушение; 2. ищецът е бил кадрови военнослужещ и в този смисъл не е субект по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като за понесени от кадровите военнослужещи неимуществени и имуществени вреди съществува специален ред за обезщетяване - този по чл. 135, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВСРБ). 3. нарушен е материалния закон, по-специално чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл съдебното решение е постановено от некомпетентен съд и е недопустимо.

Възраженията са неоснователни, а обжалваното съдебно решение - правилно и законосъобразно.

1. Съгласно чл. 7 от ЗОВСРБ: "Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектовани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност. Личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. ". Военно-въздушните сили на РБ са структура на подчинение на министъра и в този смисъл страните в процеса са правилно конституирани.

1. и 3. Вярно е, че съгласно чл. 135, т. 2 от действащия към момента на увреждането ЗОВСРБ (сега отменен), кадровите военнослужещи имат право на (иск за) обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени им при или по повод изпълнение на служебните им задължения. В конкретния случай вредите, посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, произтичат от заповед за налагане на дисциплинарно наказание - № 116 от 12.03.2007 г., обжалвана по административен ред, съобразно разпоредбите на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ и призната за незаконосъобразна от висшестоящия административен орган - Началника на Генералния щаб на Българската армия.

Актът, с който на кадровия военнослужещ е наложено дисциплинарно наказание, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Ето защо макар и ищецът да е бил кадрови военнослужещ, вредите за него произтичат не общо "при или по повод изпълнението на служебните му задължения", а конкретно от незаконосъобразен административен акт, в случая отменен по административен ред. При това положение правото на иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт на органа по чл. 284 от ЗОВСРБ (отм.), е надлежно упражнено по реда на чл. 1 от ЗОДОВ пред Административния съд, а не по общия ред и обосновава допустимостта на съдебното производство и на постановеното съдебно решение.

След като е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, съдът е обсъдил подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства и наведените от страните възражения. Въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на претенцията, които се споделят напълно и от настоящия съдебен състав.

По безспорен начин пред първоинстанционния съд са били установени неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, промяна в душевното и физическо състояние, отношението му към близките и околните вследствие преживяното унижение, довело до уронване на доброто му име на офицер от Българската армия, както от издадената незаконосъобразна заповед, така и от нарушаване на разпоредбата на чл. 144 от ППЗОВСРБ за прочитането й само пред равни и по-старши военнослужещи. Доказана е и причинната връзка.

При определяне размера на обезщетението съдът правилно се е съобразил с въздействието на конкретното наказание върху личността на ищеца и последиците от това въздействие върху неговата морална сфера. Отчетено е обстоятелството, че наказанието не се е отразило негативно на професионалната кариера на Данчев и при атестирането му е определена първа група за професионално съответствие с изискванията за заеманата длъжност. Определеното по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е правилно и обосновано.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение