Решение № 4998 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2018 г.

Решение № 4998 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2364 от 10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3651/17 г. Административен съд - София град, първо отделение, 38-ми състав, е отхвърлил жалбата на Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной"-ДЗЗД, ЕИК 176630294, представляван от управителя А. Карастоянов, срещу ревизионен акт № Р – 22221016000925 – 091 – 001/08.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 307/27.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. София, в частта му, в която за данъчни периоди м. 09, 11, 12/2014 г. и м. 06/2015 г. се установяват допълнителни задължения за ДДС. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 835 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной"-ДЗЗД, ЕИК 176630294, представляван от управителя А. Карастоянов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт, със законните от това последици. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной" - ДЗЗД, ЕИК 176630294, представляван от управителя А. Карастоянов, срещу ревизионен акт № Р – 22221016000925 – 091 – 001/08.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 307/27.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. София, в частта му, в която за данъчни периоди м. 09, 11, 12/2014 г. и м. 06/2015 г. се установяват допълнителни задължения за ДДС. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по извършване на ревизията – издадените заповеди за извършване на ревизия, констатациите на ревизиращия екип, поради което е отказано право на данъчен кредит по доставките на "Бизнес актив къмпани" - ЕООД, "Евротрейд дизайн"-ЕООД, "Нова медия" - ЕООД и "Арт инвест къмпани" - ЕООД, възпроизведена е извършваната от ревизираното дружество икономическа дейност, съотнесена към получените доставки. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, при ревизията не са допуснати нарушение на административно-производствените правила. На стр. 3 – 8 от решението съдът е разгледал подробно констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците – събраните в хода на ревизията доказателства, аргументите на приходните органи, възраженията на задълженото лице, съответно представянето или непредставянето от негова страна на допълнителни доказателства. Т. н. решаващи мотиви на първоинстанционния съд са изложени на стр. 8 – 9 от решението, л. 157 – 158 от делото. Прието е, че оспореният ревизионен акт е материално законосъобразен и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че основната предпоставка за възникване на право на данъчен кредит е наличието на доставка/данъчно събитие/ по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, като в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на кумулативните условия по чл. 69 ЗДДС. Акцентирано е, че естеството на всички фактурирани услуги – изготвяне на методики, доклади, техническа обработка на данни, реклама предполага наличие на документални следи, каквито не са установени по делото. Съдът е посочил, че предметът на доставките се отнася до сложна и специфична дейност, извършвана продължително време, по която са изплатени значителни суми и резултатите от нея са представени в Изпълнителна агенция по околна среда, поради което следва да има документална следа било на материален, било на електронен носител. Съдът е отбелязал, че доставчиците не са разполагали с необходимия персонал с подходяща квалификация за извършване на услугите, докато в същото време ревизирания консорциум е разполагал с достатъчно кадрови и материално технически ресурс. С оглед практиката на Съда на Европейския съюз по дела С – 18/13 и С – 324/11, според която липсата на материална и кадрова обезпеченост може да е индиция за данъчна измама само ако данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с което обосновава правото на данъчен кредит са част от данъчна измама, съдът е обсъдил процесните доставки в контекста на извършваната икономическа дейност на жалбоподателя. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят в качеството си на изпълнител на въпросната агенция е разполагал с достатъчно опит и информация в процедурите по възлагане и дейността по изпълнение на обществени поръчки, поради което е можел и е бил длъжен да се информира за броя, образованието и опита на специалистите, с което разполагат доставчиците. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной" - ДЗЗД срещу решението на Административен съд – гр. София се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнителна молба /л. 30 – 32 от настоящето делото/ се правят конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключение на вещо лице, е направил верни изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част. Правилно на отделен ред е очертано значението на реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правота на данъчен ред, както и на отделен ред е отбелязано какви точно обстоятелства следва да бъдат установени предвид предмета на доставка – стока или услуга. Обосновано е акцентирано на обстоятелството, че реалното извършване на една доставка е факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки или косвени доказателства, че като участник в стопанката операция, задълженото лице следва да притежава съответни доказателства, които да доказват реалното осъществяване на доставката, като липсата на такива може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка направените оплаквания в касационната жалба, че в хода на ревизията доставчиците не са били надлежно търсени от органите по приходите, се явяват неоснователни, тъй като ненамирането на същите на регистрирани данъчни адреси не би било пречка задълженото лице да представи притежаваните от него доказателства за реалност на доставките. Правилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса, като въпреки дадената му възможност задълженото лице не е представило надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си за реалност на доставките. Решаващият съд/както и приходният орган/ не е посочил като основна и правоприлагаща причина за непризнаване на правото на данъчен кредит обстоятелството, че доставчиците не разполагат с кадрова и материална обезпеченост, а това че липсват данни същите да са били изпълнени и предадени на възложителя. Задълженото лице като възложител на доставките действително не разполага с възможност да упражнява контрол относно поведението на своите доставчици. Но от друга страна като професионалист в определена област е следвало да положи дължимата грижа да подбира изпълнителите си. Съществено и важно е и обстоятелството, че като участник в доставките задълженото лице следва да притежава надлежни писмени доказателства относно вида, количеството и качеството на възложените и изпълнени работи, каквито доказателства не се представят от негова страна. Горните изводите не се променят от това, че консорциумът е изпълнил своите задължения по обществената поръчка, съответно плащането по фактурите е извършено по банков път. Плащането по принцип се свърза с реалността на доставката, тъй като в противен случай същото би било лишено от стопанска логика, но по същество не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Направените оплаквания за допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест не намира подкрепа във фактите по делото и закона. Липсата на реална доставка е отрицателен факт, т. е. той няма битие в обективната действителност, а до него се стига на база на анализ на други факти и обстоятелства. Казано по друг начин, в случая се касае до едно умозаключение, поради което при проверката за неговата правилност следва да се изследва дали са спазени правилата на формалната логика при неговото изграждане. Въз основа на определени факти и обстоятелства, установени по време на ревизията, органите по приходите са направили констатации за липса на реални доставки. Решаващият съд е обосновал изводите си защо приема за доказани и обосновани констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки. По изложените по-горе мотиви настоящата инстанция споделя този негов извод и го намира за правилен и обоснован. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочените части и е отхвърлил жалбата на Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной" - ДЗЗД, ЕИК 176630294 като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Консорциум "Черноморска изследователска програма Ной" - ДЗЗД, ЕИК 176630294 следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. София юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 835, 43 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,