Решение № 1332 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2014 г.

Решение № 1332 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници"чрез процесуалните си представители юриск. Гергина Георгиева и юриск Еленко Еленков срещу решение № 7785/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5911/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено № 193/29.04.2013 г. на директора на същата агенция, с което е потвърдено решение № 233/18.03.2013 г. на началника на Митница - Пловдив, с което по заявление на "Биовет" АД - гр. Пещера е отказано възстановяване на платен акциз в размер на 1 100 лв. за закупен етилов алкохол Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 22, ал. 7 ЗАДС, който следва да се тълкува с целта на данъчния закон, а не с целта на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредба № 3/24.01.2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции и дератизации и др., тъй като те са относими към обществени отношения в друга област. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на съда било немотивирано и необосновано, като подробни съображения, обосноваващи всички оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Костурков, който е представил и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Биовет" АД - гр. Пещера чрез процесуалния си представител адв. Пройчева я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и представените писмени бележки. В писмения отговор е направено искане за присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че искането на "Биовет" АД за възстановяване на платен акциз в размер на 1 100 лв. е за закупени 100 л. етилов алкохол. За да отмени решението за отказ за възстановяване на акциз решаващият съд е приел, че производството на лекарства е сложен технологичен процес и за достигане на крайния резултат се минава през отделни етапи, един от който е дезинфекцията. Според съда дезинфекцията с етилов алкохол на помещенията, машините и оборудването на дружеството представлява задължителна част от производствения процес, което се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изслушана от съда. Въз основа на това съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяване на акциза. Относно изменението на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, съгласно която за целите на прилагане на ал. 4, т. 4 не се смятат вложени или използвани в производствен процес като средство за почистване, съдът е счел, че тази разпоредба неприложима. Съдът е посочил, че няма законова дефиниция на понятието почистване и с оглед заключението на вещото лице е приел, че дезинфекцията и почистването са различни технологични процеси и не са идентични - според вещото лице при почистването се използват детергенти, а при дезинфекцията - етанол. Разликата между двете понятия съдът е приел за установени от вещото лице, според което при почистването се отстраняват замърсяванията, а дезинфекцията има за цел премахване на патогенните микроорганизми. Съдът се е позовал и на § 1, т. 52 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредби № 15 и № 29, според които в производствата на лекарства се включват всички операции от набавянето на материали, обработката им в самия производствен процес, вкл. опаковане и етикетиране и предпазване от микробно замърсяване, което показва, че дезинфекцията е част от производствения процес и е задължителна. Изводът, направен в съдебното решение, вследствие съвкупната преценка на доказателствата е, че дезинфекцията не е част от почистването по смисъла на чл. 22, ал. 7 ЗАДС. Обжалваното решение е правилно постановено с доразвиване на следните мотиви: В разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че тази разпоредба не е приложима за процесния казус, предвид че спорът е дали дезинфекцирането на помещенията, машините и оборудването при производство на лекарства представлява почистване. Приетата от съда техническа експертиза е категорична, че в производството на лекарства не се извършва почистване, което представлява отстраняване на замърсяванията, докато дезинфекцията има за цел премахване на патогенните микроорганизми. Вещото лице категорично е дало заключение, че количеството етилов алкохол от 100 л. е използвано за дезинфекция през декември 2012 г. за цех "Обединен производствен корпус - 4 химочистачка" 100 литра и затова съдът е уважил жалбата на "Биовет" АД за възстановяване на акциз за 1 100 лв. По идентичен казус по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" е образуваното адм. дело № 13340/2013 г. на ВАС, VIII отделение, по което беше отправено преюдициално запитване до СЕС в Люксембург, като националният съд поиска СЕС да отговори какъв смисъл е вложен в понятието "производствен процес" в чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти. Съдът е включил в преюдициалното си запитване въпрос относно това дали чл. 22, ал. 7 ЗАДС ограничава въведено от държава-членка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване. С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС, VIII отделение, СЕС e дал отговор след преформулиране на въпросите на запитващата юрисдикция, като е приел, че чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. В този смисъл разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС остава неприложима, предвид че СЕС категорично е приел, че дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван за производството на лекарства по смисъла на чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета. Неоснователно касационният жалбоподател е изложил оплакване, че първоинстанционният съд се е позовал на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредба № 3/24.01.2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции и дератизации и др., тъй като такова позоваване в съдебното решение не е направено. Неправилно касационният жалбоподател сочи, че коректното правно основание за възстановяване на акциз е чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС. Тази разпоредба има предвид възстановяване на акциз за вложен алкохол в крайния продукт - лекарството, докато чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС регламентира възстановяване на акциз за вложен алкохол в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Разликата в двете разпоредби е съществена, тъй като в първия случай се влага алкохол (етилов спирт) в крайния продукт, който се произвежда, а във втория случай - използва се етилов алкохол в хода на производствения процес, което неминуемо включва и почистване/дезинфекция съобразно даденото разрешение на решението от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. С оглед гореизложеното съдебното решение не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и предвид решението на СЕС, което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на "Биовет" АД, на тази страна в касационното производство не се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,