Решение № 12018 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 3041 от 21.07.2025г., постановено по адм.д. 497/2025г., Административен съд - Стара Загора, VI-ти състав, е отменил по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК 123135645, Акт за установяване на публично държавно вземане 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Стара Загора. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 226,52лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Стара Загора чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Василева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният касационна жалба Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК ЕИК 123135645, чрез своя процесуален представител адв.Т. Божинов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК 123135645, Акт за установяване на публично държавно вземане 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Стара Загора, с който на института е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 581,48лв. Решението е постановено в производство по чл.226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение 3400 от 06.11.2024г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм.д. 669/2023г. с решение на Върховния административен съд, първо отделение, 4590 от 02.05.2025г., постановено по адм.д. 366/25г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения АУПДВ, в това число подаденото на 09.09.2022 г. от жалбоподателя в Областна служба Земеделие (ОСЗ) гр. Казанлък Заявление 24/183792/0419678 за предоставяне на Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2022 год. (лист 27 30 от адм. дело 669/2023 год. по описа на АССЗ), заявените за подпомагане площи в размер на 42.17 ха с код на култура 2310 маслодайна роза, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), както следва: парцел 27499-102-3-1 2.66 ха; парцел 27499-110-1-1 6.74 ха; парцел 27499-110-2-1 4.87 ха; парцел 27499-450-1-1 2.64 ха; парцел 35167-1142-2-1 0.8 ха; парцел 35167-2-1-1 0.56 ха; парцел 35167-76-1-1 3.57 ха; парцел 35167-79-1-1 0.8 ха; парцел 35167-80-1-1 3 ха; парцел 35167-82-1-1 3.5 ха; парцел 35167-82-2-1 0.87 ха; парцел 40292-106-1-1 5.71 ха; парцел 40292-2-1-1 6.45 ха; това, че за тези площи на 28.09.2022 год. му е изплатена сума в размер на 65 658.69 лв., в съответствие с т. 8.5, Раздел I от Указанията в редакцията им към датата на плащането 1 557.00 лв./ха; извършените проверки от Регионален технически инспекторат Хасково, резултатите от които са обективирани в доклад за проверка на площи /стр.102 150 от адм.д. 669/23г./, липсата на възражения на института по тях; изпратеното писмо изх. 01-240-3300/71 от 04.09.2023 г., получено на ръка на 19.09.2023 год. от Директора на Института по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък (лист 11 14 от адм. дело 669/2023 год. по описа на АССЗ), с което на основание чл.24, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от АПК Директорът на Областна дирекция на ДФ Земеделие Стара Загора е уведомил жалбоподателя за откриване на производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатациите, направени по подаденото Заявление 24/183792/0419678 от 09.09.2022 г. за предоставяне на Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2022 г. , в което е посочено , че при последващ контрол съгласно т. 3.3 от Раздел II от Указанията след извършени административни проверки и проверки на място по подаденото Заявление с УИН 24/140422/29400 за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 год., е установено, че от заявените за подпомагане 42.17 ха маслодайна роза са констатирани за допустими 5.06 ха, в резултат на което, при извършено преизчисление, между изплатената на 28.09.2022 год. сума в размер на 65 658.69 лв. и размера на допустимата 9 750.62 лв., е налице отрицателна разлика от 55 908.07 лв., подлежаща на събиране на основание т.8.6, б. б от Указанията за 2022 г. , като след прихващане в изпълнение на условието по т.4.1 от Раздел I на Указанията за 2023 год. на оторизирани суми от 4 048.00 лв. и 809.60 лв. при прилагане на схемата за държавна помощ Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2023 г., общият размер на задължението, за което ще бъде издаден АУПДВ, е 51 050.47 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването им съгласно Раздел II, т. 3.8 от Указанията за 2022 г. и липсата на възражения от жалбоподателя срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. Първоинстанционният съд е посочил, че с издадения АУПДВ са определени задължения по основания и размер, идентични в цитираното писмо изх. 01-240-3300/71 от 04.09.2023 г. В първоинстанционното решение са възпроизведени писмените доказателства, приложени към административната преписка, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, както и показанията на разпитания по делото свидетел. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е правната рамка по издаване на подобен род АУПДВ, като са цитирани съответните разпоредби на ДОПК, ЗПЗП. На база на това е изграден извод, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на надлежно делегирани правомощия. 2. Решаващият съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на издадения АУПДВ. 3. Преди да пристъпи към разглеждане на същите, административният съд е направил определени уточнения във връзка със събраните доказателства по делото. Така е намерено, че ирелевантно за спора е какъв е размера на заявените парцели през 2021 год. и 2023 г., същите не са предмет на спора и е без значение има ли или няма разминаване между декларираните парцели и ако има такова, на какво се дължи същото. Прието е , че не следва да се обсъждат и приложените договори за почистване на парцелите по две причини: първо, защото същите след датата на извършване на проверката на място от служители на ответника и второ, защото в тях липсват данни относно почистваните парцели, са какво са засети същите и каква е квадратурата им. Съдът е коментирал и приложената служебна бележка от страна на РСПБЗН Казанлък, която има характеристиката на официален документ, но в нея е отразена общата площ опожарени парцели с трайни насаждения рози, липсва индивидуализация по парцели, както и дали е налице частично опожаряване на декларираните площи. Отбелязано е, че в тази служебна бележка не се съдържа информация също така, дали опожарените парцели са били обработвани, дали са били поддържани, имало ли е храсти, треви, растителност, т.е. все факти, констатирани при извършената проверка на място, не е посочена също така причината за възникване на пожара, видно от същата, пожара е избухнал през месец юли 2022 год., но въпреки това, тези парцели са били декларирани за подпомагане от страна на жалбоподателят през месец септември 2022 год. за получаването на безвъзмездна помощ във връзка с избухналия военен конфликт в Украйна. Отбелязано е още, че от становището на жалбоподателят /виж лист 203 от адм. дело 669/2023 г. по описа на адм. съд Стара Загора/ става ясно, че е имало повторен пожар, при който са изгорели още площи, като същият е достигнал приблизително 50 дка. Според съда, точният размер на изгорелите площи не е доказан от жалбоподателя, като е изведен извод, че изначално една част от декларираните парцели са били недопустими за подпомагане, доколкото на същите не са били заети с живи рози, годни да дадат някаква реколта. 4. Прието е, че процесните площи с маслодайна роза са декларирани като такива от страна на жалбоподателят за кампания 2022 г., с подаденото заявление в сроковете по Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 г. , като подаването на такова заявление е предпоставка да се кандидатства и за безвъзмездната държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическа въздействие на руската агресия срещу Украйна , т.е. ако лицето не е подало такова заявление, същото не може да кандидатства и за помощта. Посочено е, че тези заявления следва да се подадени за кампания 2022 г., която включва стопанската година от 01.10.на едната година до 01.10.на следващата година и следва да се подадат в периода 01.03.2022 год. 15 май 2022 г., като жалбоподателят е подал такова заявление за подпомагане на 08.04.2022 год. с вх.19750704 /лист 68 от адм. дело 669/2023 год. по описа на АССЗ/. Посочено е, че към заявлението е приложена таблица с парцелите /лист 81-83 от адм. дело 669/2023 год. по описа на АССЗ/, в която таблица са включени и площите с маслодайна роза и именно въз основа на това заявление е извършена проверка на място в периода 03.08.2022 год. 25.08.2022 год., обективирана в приложения протокол по делото. Изведен е извод, че още към 25.08.2022 год. /две седмици преди подаването на заявлението за получаването на държавната помощ/, е било ясно, че част от площите са опожарени, не подлежат на подпомагане, но са били взети в предвид при одобряването на държавната помощ и определяне на размера й. 5. Първоинстанционният съд е посочил като процесуално нарушение и това, че не е ясно също така, как резултати от проверката на място са приобщени към административното производство, по отпускане на исканата държавна помощ, инициирано с подаденото заявление на 09.09.2022 г., същите не са взети в предвид при изчисляването на помощта, но са послужили за основа за издаването на АУПДВ. Посочено е, че всъщност по повод на това подадено заявление не са били извършвани каквито и да е било проверки, поради което и при липсата на какъвто и да е било акт за приобщаването на протокола по извършената проверка на място през месец август 2022 год., според настоящия състав не дава процесуална възможност да се приеме по делото, че посочените опожарени парцели не са били възстановени към датата на заявлението, респективно към датата на издаването на оспорения АУПДВ. Допълнено е, че дори да се приеме, че въпросните доказателства са надлежно приобщени, то не става ясно защо е налице разминаване между данните отразени в протокола от проверката на място и тези в оспореният АУПДВ. В тази насока са изложени мотиви, че съгласно протокола допустимите за помощта площи от маслодайна роза са в размер на 7.3 ха /парцели: 35167-1142-2-1 от 0,8 ха; 35167-76-1-1 частично допустима 3.13 ха от заявени 3.57 ха; 35167-80-1-1 частично допустими 2.83 ха от заявени 3.57 ха; 35167-82-1-1 частично допустим ,54 ха от заявени 3.5 ха/, докато в акта за установяване на публично държавно вземане е отбелязано, че са допустими 5.06 ха., като липсват мотиви, защо е налице такова разминаване, а такива не се съдържат никъде в преписката по издаването на акта. Изграден е извод, че при това положение, събраните в административната преписка доказателства не подкрепят отразеното в административният акт, което от своя страна води до друг размер на сумата, която подлежи на връщане от страна на жалбоподателят. 6. На последно място е посочено и едно друго процесуално нарушение. В оспореният акт за установяване на публично държавно вземане, са отразени прихващания от дължимата държавна помощ за 2023 год., осъществени т.4.1 от Раздел I от указанията за 2023 г. Отбелязано е, че тази точка предвижда, че в случай на сума за възстановяване във връзка по прилагане на схемата за държавна помощ през 2022 г., се извършва прихващане от полагаемата сума за 2023 год. Според съда сумата за възстановяване е установена с оспореният в настоящето производство АУПДВ, като нямаме никакъв предходен акт за подобно установяване, който да е влязъл в законна сила, дори да е издаван такъв и следователно не са били налице законовите предпоставки за извършеното прихващане в размер на 9 326.59 лв. от страна на ответника и отразено в оспореният административен акт. Направен е краен извод за отмяна на оспорения АУПДВ като незаконосъобразен. Решението на Административен съд Стара Загора е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Стара Загора против решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е конституирал и разпитал вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че отново, както при първоначалното разглеждане на делото , не са разгледани и обсъдени материално-правните разпоредби за издаването на оспорения акт, в резултат на което липсва анализ на това какъв е размера на площите за подпомагане и следва ли да бъдат възстановени суми, че неправилно е прието, че не може да бъде извършено прихващане със суми, съставляващи последваща помощ за подпомагане. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе посочено, производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Видно от мотивите на цитираното по-горе отменително решение на Върховния административен съд по адм.д. 366/25г., в тях изрично е указано, че при новото разглеждане на делото решаващият съд следва да извърши преценка на всички приобщени към делото доказателства , относими към спора, както и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. Така дадените указания не са изпълнени от първоинстанционния съд, който отново е отменил акта единствено и само на приети от него съществени нарушения на административно-производствените правила, без обсъждане на материално-правния аспект на спора. Доколкото нормата на чл.227,ал.1 АПК забранява на втората касационна инстанция повторно връщане на делото на първоинстанцонния съд , спорът следва да бъде разгледан и разрешен по същество от настоящата съдебна инстанция. От доказателствата по делото е видно, и това не е спорно от страните, че от страна на Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК ЕИК 123135645, на 09.09.2022 г. в Областна служба Земеделие (ОСЗ) гр. Казанлък е подадено заявление 24/183792/0419678 за предоставяне на Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2022 год. (лист 27 30 от адм. дело 669/2023 год. по описа на АССЗ), със заявени за подпомагане площи в размер на 42.17 ха с код на култура 2310 маслодайна роза, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), както следва: парцел 27499-102-3-1 2.66 ха; парцел 27499-110-1-1 6.74 ха; парцел 27499-110-2-1 4.87 ха; парцел 27499-450-1-1 2.64 ха; парцел 35167-1142-2-1 0.8 ха; парцел 35167-2-1-1 0.56 ха; парцел 35167-76-1-1 3.57 ха; парцел 35167-79-1-1 0.8 ха; парцел 35167-80-1-1 3 ха; парцел 35167-82-1-1 3.5 ха; парцел 35167-82-2-1 0.87 ха; парцел 40292-106-1-1 5.71 ха; парцел 40292-2-1-1 6.45 ха; това, че за тези площи на 28.09.2022 год. му е изплатена сума в размер на 65 658.69 лв., в съответствие с т. 8.5, Раздел I от Указанията в редакцията им към датата на плащането 1 557.00 лв./ха. Няма спор също , че за така заявените площи на 28.09.2022 год. му е изплатена сума в размер на 65 658.69 лв., в съответствие с т. 8.5, Раздел I от Указанията в редакцията им към датата на плащането 1 557.00 лв./ха. Спорен между страните е въпросът колко е била площта, която може да бъде подпомагана и налице ли е плащане за площи, които не подлежат за подпомагане. Съгласно т.4.3.4, б. а от Раздел първи на Указания за прилагане на държавна помощ /л. 57 и сл. от адм.д. 669/23г./, земеделските стопани се подпомагат за заявените площи по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за Кампания 2022, но не повече от установените за подпомагане площи, след извършените административни и/или проверки на място по СЕПП за Кампания 2022г. В т.3.3 от раздел Втори от указанията е посочено, че ДФЗ извършва последващ контрол по отношение на заявените площи. В рамките на извършен такъв е установено, че от заявените за подпомагане площи в размер на 42,17ха маслодайна роза, са допустима за подпомагане 5,06ха. На база на извършени изчисления е прието, че налице отрицателна разлика от 55 908,07лв., явяваща се между заплатените 65 658,69лв. и реално дължимите 9 750,62лв. От тази сума на основание т.4.1 от раздел Първи от указанията са прихванати суми от помощи за подпомагане за 2023г., в резултат на което е останала дължима сума в размер на 46 581,48лв. ,за която сума е издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Първоинстанционният съд е приел, че така издадения АУПДВ е незаконосъобразен поради допуснати няколко съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: заявените площи от Института по розата и етеричномаслените култури са били в това състояние към момента на подаване на заявлението, и независимо от това помощта е била заплатена; от доказателствата по делото не става ясно как резултатите от проверка са приобщени по административната преписка; има разминаване между размера на площите, негодни за подпомагане, посочени в протокола за проверка и тези посочени в АУПДВ, като в последния липсват мотиви за това разминаване; извършеното прихващане е незаконосъобразно, тъй като няма налице влязъл в сила АУПДВ, с който да прието, че има недължими суми за 2023г. , с които е извършено прихващане. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези негови изводи, като ги намира за изградени в противоречие със закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновани на събраните по делото доказателства. Принципно плащането на помощта се извършва на база на заявените площи за подпомагане от бенефициера, като това не изключва възможността за извършване на последващ контрол и установяване на площи, които не подлежат на подпомагане.Съгласно б. б от т.8.6 от Указанията, в случай на отрицателна разлика след преизчисленията за съответния бенефициер се предприемат действия по събиране на надплатените суми. От изложеното се следва извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на административно-произвоствените правила при издаването на акта, след като веднъж е извършено плащане до размера на заявените за подпомагане площи, а впоследствие е установено, че това плащане е неправилно. Направените от първоинстанционния съд изводи, че от събраните по делото доказателство не е ясно по какъв начин са приобщени резултатите от проверката относно размера на допустимите площи, не могат да бъдат споделени. Въпросната проверка е извършено по повод на подадено заявление за директни плащания и резултатите й са част от интегрираната информационна система на ДФЗ. От друга страна, получателят на помощта е уведомен за резултатите от проверката и същите не са оспорени от него. По делото действително са налице данни за разминаване на площи, които могат да бъдат подпомагани, като в АУПДВ е посочен размер на същите 5,06ха, а в протокола на Регионален технически инспекторат Хасково, резултатите от които са обективирани в доклад за проверка на площи ,е посочен размер за подпомагане 7,3ха. Размерът на допустимите за подпомагане площи е фактически въпрос, който е следвало да бъде разгледан и изяснен от първоинстанционния съд, който само го е маркирал и определил разминаването като съществено нарушение на административно-производствените правила. По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза /л. 283 317 от адм.д. 669/23г./. По нея вещото лице е дало заключение, че общата площ за подпомагане, които са заявени и са с код 231010 маслодайна роза, е 5, 06ха толкова, колкото са посочени в АУПДВ. Това обстоятелство не е оспорено и от самия жалбоподател, което се следва от факта, че за следващата за подпомагане година 2023г. същият е посочил точно същия размер площ 5,06ха маслодайна роза. Направените изводи от първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение относно извършеното прихващане, също не могат да бъдат споделени. Съгласно Раздел Първи от цитираните Указания, помощта се предоставя на земеделски стопани, които нямат изискуеми задължения към ДФ Земеделие , а в случай на налични изискуеми и ликвидни задължения към фонда, същите се прихващат от помощта. В конкретния случай е извършено прихващане на дължима помощ за 2023г., за което не е необходимо издаване на АУПДВ, каквито аргументи са изложени от първоинстанционния съд. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че за 2022г. Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК 123135645, е получил недължимо плащане на държавна помощ в размер на 46 581,48лв., за събирането на която законосъобразно е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Стара Загора. Като е приел друго и е отменил въпросния акт, Административен съд Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АХК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова , с коеято жалбата на Институт по розата и етеричномаслените култури гр.Казанлък, ЕИК 123135645,против Акт за установяване на публично държавно вземане 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Стара Загора, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, а ответния по жалбата институт следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие , в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза ОД на ДФЗ Стара Загора, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 1245,30лв., от които 745,30лв. заплатена държавна такса, а останалите 500лв. юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,