Решение № 6307 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез процесуалния му представител ст. юрк. Кръстева, срещу решение 8252 от 11.03.2025 г. по адм. дело 12239/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 11312/29.10.2024 г. на председател на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 9 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. - гражданин на Сирия и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Касаторът счита, че съгласно проведеното интервю със сирийския гражданин е анализирана бежанската му история. Според касатора етническата принадлежност на М. А. А. не е достатъчно основание за предоставяне на статут на бежанец. Фактът, че молителят е [заличен текст] също не е достатъчно основание за предоставяне на статут на бежанец, тъй като изрично е заявил, че не е имал каквито и да е религиозни проблеми заради това, че е [заличен текст]. Излага съображения, че за установяване на обстоятелствата, визирани в чл. 8 ЗУБ е необходимо наличие на личен елемент, тъй като актът, с който се предоставя бежански статут е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички араби в Сирия. Според касатора за търсещия международна закрила липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и по чл. 8, ал. 9 ЗУБ, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. Твърди, че лицето не е било изложено и на посегателствата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като по отношение на него не намира приложение и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Излага съображения, че първоинстанционият съд е постановил неправилен съдебен акт. Иска решението да бъде отменено. Ответникът М. А. А., гражданин на Сирия не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. А. срещу решение 11312/29.10.2024 г. на председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. - гражданин на Сирия. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционния съд е приел, че при издаването на решението, Председател на ДАБ към МС на РБ е нарушил процесуално-правните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материално правните норми. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че по делото е установено, че чужденецът е подал молба за закрила в РБ на дата 31.07.2024 г., отправена е Покана за явяване на интервю, попълнил е Регистрационен лист, запознат е с правата и задълженията на търсещия закрила и със Списъка на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут при ДАБ към МС. На 31.07.2024 г. до оспорващия е изпратена Покана за явяване на интервю на дата 07.08.2024 година от 9 часа и са му указани последиците от неявяването. На 14.08.2024 г. с чужденеца е проведено интервю в присъствието на преводач от арабски език Х. Калажи, в което кандидатът за статут е посочил, че няма пречка явилият се преводач да осъществи превода, няма комуникативни пречки, напуснал Сирия с брат си през юли месец 2024 г. и заминал за Турция нелегално, като там останал една седмица, влязъл в България в средата на месец юли 2024 г. нелегално, като с помощта на трафикант пристигнал в София и сам се предал в Овча купел, не е арестуван в Сирия, не е осъждан, напуснал е Сирия заради войната и влошената обстановка там, няма никаква сигурност и не иска да участва във войната, редовната армия го търсят да служи на кюрдите, но той е избягал заради войната, не желае да убива хора и да участва във войната и не иска да се върне в Сирия заради войната и иска да получи закрила от Република България. Според съда е проведено интервю от Интервюиращ орган, но въпреки това административният орган не е анализирал бежанската история на оспорващия. Направен е извод, че въпреки проведеното интервю, не може да се приеме, че то е било обективно и по никакъв начин административният орган не е изследвал причините за напускане на Сирия от страна на оспорващия и най- вече - нежеланието му да остане в Сирия заради продължаващите военни действия, като наред с това въпросите, които са задавани на интервюто са еднотипни с други производства по ЗУБ (по шаблон) и са твърде общи, а не конкретни. От задаваните въпроси не може да се установи дали оспорващият е дезертьор от военна служба или има опасения от това и причините за нежеланието му да бъде мобилизиран. Съдът е посочил, че в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец - в глава В Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба в т.167 е посочено, че в страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Освен това, независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Първоинстанционният съд е посочил, че следва да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия, като се анализира подробно ситуацията в страната на произход на оспорващия, с оглед настъпилите събития от последните дни и падането на режима на Президента Башар Асад, както и дали сега би се завърнал в Сирия и се обсъдят и останалите предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението е неправилно. Като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с М. А. А. е проведено интервю на 14.08.2024 г., при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история. На 24.10.2024 г. до Председател на ДАБ към МС на РБ е депозирано Становище от интервюиращ орган, в което е посочено, че следва да се отхвърли молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. На 29.10.2024 г. е издадено решение 11312 от 29.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия - наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Така постановеното решение на председателя на ДАБ при МС не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съобразно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от оскъдната информация, предоставена от лицето по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от чужденеца не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от лицето бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в Турция- страната, в която е пребивавал след напускане на Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната и че не иска да бъде мобилизиран за военна служба. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било твърдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ, административният орган правилно се е позовал на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Административният орган се е позовал на приложената към делото актуална справки с вх. ЦУ-1850 от 27.08.2024 г. за страната на произход и справка ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от които, общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Обсъдил е подробно представените актуални справки и доказателства за положението в Сирия и е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на М. А. А. срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут бъде отхвърлена по изложените мотиви. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,