Решение № 6926 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Р. Р. Б., чрез адвокат Чакъров против решение 210/26.04.2023 г. постановено по адм. дело 226/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Р. Р. Б. против Заповед 4581з-80/17.01.2023 г. на Ректора на Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР) в частта, с която е постановено курсант Р. Р. Б. от специалност Противодействие на престъпността и опазване обществения ред (ППООР) във факултет "Полиция" при Академията на МВР да бъде отписан от АМВР по собствено желание, считано от датата на издаване на заповедта. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата му против заповед 4581з-80/17.01.2023 г. на Ректора на Академията на МВР в частта, в която е постановено курсант Р. Р. Б. от специалност ППООР във факултет "Полиция" при АМВР да възстанови съответните разходи за обучението си и производството по делото е прекратено в тази част. Касационният жалбоподател намира атакуваното съдебно решение за неправилно. В жалбата са изложени доводи по съществото на спора. Твърди се, че не е регламентирана друга процедура, по която жалбоподателят да бъде освободен, освен по собствено желание, за да бъде назначен като стажант в Дирекция Специални операции и борба с тероризма (ДСОБТ) при Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ) и да може да продължи образованието си. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде задължен Ректора на АМВР да издаде заповед за преминаване в задочна или друга форма на обучение, която да е съвместима със задълженията на Б. в Дирекция Специални операции и борба с тероризма при Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма . В частната жалба са изложени доводи, че решението в частта, в която е постановено Б. да възстанови съответните разходи за обучението е неправилно и необосновано. Позовава се на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и излага доводи, че е налице правен интерес от търсената съдебна защита, тъй като с обжалвания акт са засегнати негови права. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество. Ответникът ректорът на АМВР, чрез юрк. Илиева в представени писмени възражения оспорва касационната и частната жалби, като неоснователни. Иска се решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира, че касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е била заповед 4581з-80/17.01.2023 г. на Ректора на Академията на МВР, с която е постановено жалбоподателят да бъде отписан от АМВР и да възстанови съответните разходи за обучението си. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел за установено, че Б. е кандидатствал в АМВР като кандидат-курсант в специалност ППООР. Със Заповед 4581з-967/10.08.2021 г. на Ректора на Академията на МВР, жалбоподателят е бил зачислен като курсант във факултет "Полиция" по специалността "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред", редовно обучение, ОКС "бакалавър", с факултетен номер РБП2106004. Между МВР и Б. е сключен договор с per. 4581р- 13288/30.09.2021 г., по силата на който МВР се е задължило да обучава курсанта Б. за получаване на висше образование по специалност "Противодействие на престъпността и опазване па обществения ред", ОКС "бакалавър". По силата на договора Б. се е задължил, след успешно завършване на обучението си в АМВР, на основание чл. 172 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) да служи в системата на МВР за срок от 10 (десет) години. Регламентирано е още в договора, че ако курсантът бъде отстранен от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер или на някое друго нормативно определено основание, обуславящо отстраняването му, както и ако напусне по собствено желание по време на обучението или ако откаже след дипломирането си да заеме съответната длъжност, се задължава да възстанови на МВР разходите за издръжката и обучението му за периода, в който е бил обучаван. Курсантът се задължава да възстанови разходите по т. 3 и когато служебното му правоотношение бъде прекратено по негово желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужил срока от 10 (десет) години. Съдът е констатирал от приложения на л. 19 от делото картон, че са заверени два семестъра на обучение на Б. за първата учебна година 2021/2022. Установява се от Удостоверение 1984р-257/22.01.2023 г. от МВР, ГДЖСОБТ, ДСОБТ, че съгласно Заповед рег. RB 202206-012-4/з-4/9.01.2023 г. на ГДЖСОБТ, жалбоподателят е назначен на държавна служба в МВР на длъжност стажант в Дирекция "Специални операции и борба с тероризма", считано от 12.01.2023 г. На 12.01.2023 г. Б. е подал до Ректора на АМВР Заявление с вх. 4581р-921, с което е поискал разрешение да бъде отписан от Академията на МВР поради постъпване на работа в ДСОБТ. Поискал е още в заявлението да не заплаща неустойки, тъй като постъпва на работа в системата на МВР. Върху заявлението е отбелязано в графа "справка за обучаемия", че Б. е курсант във II РБК, редовно обучение. Върху самото заявление е изразено становище и от отдел УИД-направено е предложение да бъде разрешено отписването от АМВР по собствено желание на основание чл. 108, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи (ПУДАМВР), като съгласно становище на отдел ЗИФ следва да бъдат възстановени разходите за обучение на основание чл. 112, ал. 1 от същия Правилник. В графата "становище на декана на факултета" е посочено "Запознат" и е положен подпис. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед 4581з-80/17.01.2023 г. на Ректора на Академията на МВР, с която е постановено курсант Р. Б. от II РБП, специалност ППООР във факултет "Полиция" при АМВР да бъде отписан от АМВР по собствено желание, считано от датата на издаване на заповедта и да възстанови съответните разходи за обучението си. Заповедта е връчена на Б. на 20.01.2023 г. Съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Изложил е доводи, че в оспорената заповед се съдържат фактически и правни основания за нейното издаване, като изрично е посочено, че отписването се извършва на основание изразено собствено желание на курсанта, което е достатъчно за целите на мотивиране на заповедта. Налице са материалноправните предпоставки на закона обуславящи настъпването на разпоредените последици. По изложените съображения съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводът в касационната жалба в тази връзка е неоснователен. При анализ на относимата материално правна уредба съдът е направил извод, че нито в ЗМВР нито в ПУДАМВР се съдържа специално разписана процедура, която да се следва с оглед отписване на курсантите на основание заявено собствено желание за отписване. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят е упражнил субективното си право на едностранно преустановяване на обучението си в АМВР, като с уважаването на искането му са настъпили предвидените в закона правни последици. Правилно е прието, че в заявлението е обективирана единствено волята на молителя да бъде отписан и не се съдържат други алтернативни искания например за преместване в друга форма на обучение задочна или индивидуална. Видно от материалите по делото няма друго подадено искане в тази насока, което да е обективирано писмено. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Неоснователни са изложените доводи, че при липсата на изрично регламентирана процедура в Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи (ПУДАМВР) следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 42, ал. 9 т. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО), с която е предоставена възможност макар и автономна да урегулират прекъсването на обучението от страна на студентите и респективно продължаването му. На първо място, в чл. 66, ал. 2 ПУДАМВР изрично е регламентирано, че Преминаване от редовна в задочна форма на обучение се допуска по изключение след завършване на втори курс преди началото на новата учебна година, при условие че курсантът постъпи на служба в системата на МВР , което обстоятелство в случая не е било налице. На следващо място, както е посочено по-горе, жалбоподателят не е депозирал алтернативно искане в заявлението си, а е изразил желание единствено да бъде отписан от АМВР. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В касационната жалба са изложени доводи, които са по съществото на спора и вече са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни в настоящото решение. С оглед изложеното постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата срещу заповедта на ректора на академията в частта, в която е разпоредено да възстанови съответните разходи за обучението си. Правилно административният съд е приел, че оспорената част на заповедта съдържа единствено указание относно имуществените последици от отписване от АМВР на основание чл. 112, ал. 1 от ПУДАМВР и възстановяване на разходите по обучението на Б. до момента на отписването. Възможността от това волеизявление да се породи за в бъдеще имуществен спор не поражда право на жалба срещу частта от заповедта, която няма характер на индивидуален административен акт. Допълнително следва да бъде посочено, че според т. 6 от Тълкувателно постановление на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд ако възникне реален спор относно тези имуществени последици от прекратяване на служебното правоотношение, то той би подлежал на разглеждане по общия исков ред от гражданските съдилища при надлежно сезиране с предявен иск, какъвто в случая липсва, за да възникне задължение за изпращането му по подсъдност. С оглед на изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение