Решение № 11655 от 15.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Рай-Мег-Агро ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. Йордан Йовков 8, вх. А, ет. 2, ап. 4, подадена чрез пълномощника му адв. Христов, против Решение 21/03.02.2022 г. на Административен съд - Добрич, постановено по административно дело 115/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548#2/11.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ и да му се присъдят сторените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Христов по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Петрова по съображения, изложени в писмен отговор.С писмена молба от 06.12.2022 г. чрез пълномощника си юрк. Иванова заявява искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят разноски. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Добрич е АУПДВ 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548#2/11.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено на Рай-Мег-Агро ЕООД публично държавно вземане в размер на 169 298.36 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта при извършената проверка на място след плащане е констатирано, че за втората година от изпълнението на бизнес плана (10.04.2018 г. 09.04.2019 г.) не е произведена никаква продукция и не са реализирани приходи от дейността. Посоченото обстоятелство административният орган е определил като неизпълнение на поетото в чл. 15, ал. 1 от сключения договор 08/04/1/0/02225/29.02.2016 г. задължение от страна на ползвателя на помощта, а именно, до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 да постигне и поддържа резултати от подпомаганата дейност, които не са повече от 50% по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстването бизнес план. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в предвидената от закона писмена форма със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ законосъобразно е установена с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, тъй като основанието за това е неизпълнението на договорно и нормативно задължение. Позовал се е на заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-икономичесска експертиза, потвърждаващо констатациите в оспорения административен акт за неизпълнение на показателите в Таблица 3 от бизнес плана, за да обоснове извода си за неизпълнение от страна на жалбоподателя на поетото договорно задължение и дължимост на установеното с акта публично държавно вземане. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. На Рай-Мег-Агро ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на одобрен проект Създаване на трайни насаждения орехи и закупуване на земеделска техника и инвентар. Съгласно сключения между дружеството и ДФ Земеделие договор 08/04/1/0/02225/29.02.2016 г. на ползвателя се отпуска безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по реда на Наредба 9/21.03.2015 г. Според чл. 2, ал. 1 от договора фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект и тя представлява 50 % от одобрените и реално извършени разходи. Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискванията на чл. 22 от Наредба 9/2015 г. - да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство на кандидата чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности и постигане на една или повече от целите съгласно чл. 2 и в съответствие с принципите по чл. 3; да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода по ал. 1 на чл. 22 и постигането на показателите, посочени в приложение 5. Такъв показател в случая е произведена продукция за втора прогнозна година - 8 т. био белен орех и реализирани приходи от продажбата й в размер на 29 154.20 лв. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и количеството произведена продукция се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 9/2015 г., както и че е нарушен принципът на добро финансово управление, посочен в чл. 3 от наредбата и в чл. чл. 33, т. 2 от Регламент 2018/1046 (Финансов регламент), към който препраща чл. 4, пар. 3 от Регламент 1303/2013, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013. Според определението в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, пар. 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза.