Решение № 642 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4852/2010 г.

Решение № 642 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4852/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), със седалище град София, против решение от 3.02.2010 г., постановено по адм. дело № 6007/2009 г на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Дилот" ЕАД, със седалище град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил решение № 1547/31.07.2009 г. на ДКХ, с което е отказано на жалбоподателя да бъде издадено разрешение за организиране на лото игра "Шанс за милиони 5 от 50" за срок от пет години, на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ), поради факта, че заявителят е подал изисканите допълнителни документи след изтичане на 30 дневния срок, определен в закона. Установено е било по делото, че с Решение от 25.07.2007 г, постановено по адм. дело 606/2007 г. по описа на СГС е отменено Решение № 105/30.01.2007 г. на Държавна комисия по хазарта, с което на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗХ е отказано да се даде разрешение на "Дилот" ЕАД за организиране на лото игра "Шанс за милиони 5 от 50" за срок от 5 години и преписката е върната на Държавната комисия по хазарта с указания да постанови ново решение, с което да издаде исканото разрешение. С решение № 1673/13.02.2008 г. по адм. дело № 8860/2007 г. на Върховния административен съд е обезсилено Решение от 25.07.2007 г., постановено по адм. дело № 606/2007 г. по описа на СГС в частта от диспозитива му, с която преписката е върната на Държавната комисия по хазарта за постановяване на ново решение за издаване на разрешение на "Дилот" ЕАД за организиране на лото игра "Шанс за милиони 5 от 50" за срок от пет години и е оставено в сила решението в останалата му част. При това положение органът е следвало повторно да се произнесе по същество по подаденото от дружеството заявление, без да е обвързан с указание относно съдържанието на крайния административен акт. На 2.02.2009 г., с молба вх. № 808, адв. Саздов, в качеството му на пълномощник на "Дилот" ЕАД по адм. дело № 8859/2007 г. и адм. дело № 8860/2007 г. е поискал от ДКХ да му бъде предоставена информация на какъв етап се намират посочените преписки и предоставяне на възможност да се запознае с тях лично. В изпълнение на съдебното решение ДКХ с писмо № 272/13.02.2009 г. е уведомила жалбоподателя, че предвид изтичане на срока на част от документите, съдържащи се в подадените искания за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри, същите следва да бъдат актуализирани. Цитираното писмо е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса на адв. Саздов и е получено от лице Александров на 18.02.2009 г., но без да е отбелязано качеството на лицето, получило писмото. На 22.04.2009 г. "Дилот" ЕАД е депозирало доказателства във връзка с преписки № 2016 и 2017/6.12.2006 г. в ДКХ. С оспореното пред АССГ решение ДКХ, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗХ, е отказала издаването на разрешение на "Дилот" ЕАД, за организиране на лото игра "Шанс за милиони 5 от 50". След обсъждане на всички относими към спора доказателства, АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на разпоредбите на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ДКХ се е произнесла по непредявено искане - с молбата си от 2.02.2009 г. адв. Саздов е поискал информация на какъв етап се намират преписките по повод влезлите в сила решения и никъде в тази молба не е поискано издаването на разрешение за организиране на лото игра. Правилен е изводът на съда, че обстоятелството, че административният орган е бездействал една година в посока неизпълнение на съдебно решение по никакъв начин не може да обуслови подаване на ново искане за издаване на разрешение. Дори да се приеме, че комисията сама се е сезирала след подаване на молбата по повод разглеждане на предходно искане от страна на "Дилот" ЕАД, то административният орган е следвало в писмото, изпратено до адв. Саздов изрично и изчерпателно да посочи кои от документите са с изтекъл срок и да определи срок съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗХ, в който недостатъците на молбата да бъдат отстранени, респективно да изпрати уведомлението и на адреса на дружеството - заявител. При тази фактическа обстановка правилно съдът е счел, че без каквото и да било основание ДКХ е издала решението, с което е отказала издаването на исканото разрешение и е постановил отмяната му, като предвид това, че естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, административната преписка е върната на административния орган за ново разглеждане. Правилни са и указанията на съда, че при новото произнасяне ДКХ следва да посочи конкретно и изчерпателно кои от документите са с изтекъл срок, да определи срок за представянето им съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗХ, да изпрати и връчи писмото по надлежния ред - на лица, имащи право да получават съобщенията и едва тогава да постанови своя акт. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение