Решение № 5787 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2009 г.

Решение № 5787 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по молба на Васил Цанков Цонев за отмяна на влязлото в сила решение № 582 от 14.01.2009 г. по адм. д. № 10296/2008 г. на Върховния административен съд - второ отделение на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Ответникът по молбата не взема становище. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че молбата е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Молбоподателят твърди, че решението противоречи на определение № 4802 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 3286/2008 г. на Върховния административен съд - второ отделение, в което е обоснован извода, че молбоподателят е заинтересована страна по смисъла на чл. 149 ЗУТ и притежава процесуалната легитимация да обжалва, тъй като се засягат неговите законни права и интереси. С цитираното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Васил Цонев срещу заповед № ДК-10-07/22.05.2007 г. на началника на РДНСК - Ловеч, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Цонев срещу Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян и е прекратено производството. В мотивите към решението е прието, че жалбоподателят пред РДНСК Васил Цонев черпи активната си легитимация да обжалва Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян от факта, че е собственик на жилище в секция Б на сградата, граничещо непосредствено (обща стена) с обекта, за който е издадено разрешението за строеж. Същият съставлява нежилищен обект - гараж в секция А на сградата. Следователно за разрешеното преустройство е приложим режима по ал. 5 на чл. 38 ЗУТ (в редакцията преди изм. с бр. 61/2007 г. на ДВ). Предвид това изводът на административният орган, че жалбата е подадена от лице, извън кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ е правилен и законосъобразен. Определението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - второ отделение по отношение на допустимостта на жалбата на молбоподателя против заповедта на началника на РДНСК - Ловеч, а не по отношение на качеството му на заинтересована страна да обжалва разрешението за строеж. Съдът е приел, че право да обжалват административните актове имат лицата, засегнати от тях - чл. 213 ЗУТ . С атакуваната заповед на началника на РДНСК - Ловеч е отречено претендираното от жалбоподателя субективно право на отмяна на строителното разрешение. Ето защо той е процесуално легитимиран да обжалва горецитираната заповед на началника на РДНСК - Ловеч. Релевантното за изхода на делото обстоятелство е дали жалбоподателят е сред лицата по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж. Този въпрос обаче е въпрос по законосъобразността на атакуваната заповед. Липсата на субективно право (респективно наличието на такова) да се иска отмяна на разрешението за строеж не е въпрос по допустимостта на жалбата пред съда, поради което сезираният първоинстанционен съд следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по същество по жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК, а с определението се е произнесъл по допустимостта на същата жалба. Ето защо неоснователната молба следва да се отхвърли изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия