Решение № 135 от 7.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2027/2020 г.

Решение № 135 от 7.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2027/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по реда на чл. 247 ГПК по молба от П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., и тримата чрез адв. Д. Й. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 60170 от 17.01.2022 г., произтичаща от грешно изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение след редукцията с 1/2, предвид приетото 50% поради съпричиняване на вредата по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът Гаранционен фонд намира молбата за неоснователна. Върховен касационен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: С постановеното по т. д. № 2027/2020 г. решение № 60170 от 17.01.2022 г. ВКС, І т. о. отменя решение № 11846 от 11.08.2020 г. по в. гр. д. № 4871/2019 г. на Апелативен съд- София в частта, с която след отмяна на решение № 2702 от 12.04.2019 г. на Софийския градски съд, І ГО, 3 състав, постановено по гр. д. № 10414/2017 г., са отхвърлени исковете на П. Л. М., Ц. С. М. и Д. С. М., предявени на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд за сумите от по 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, като вместо това осъжда Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) сумите от по 50 000 лева на всеки от ищците- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. М., настъпила в резултат от ПТП на 09.10.2014 г., ведно със законната лихва от 06.03.2017 г. до окончателното плащане. Съдът оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 3 030 лева държавна такса за касационното производство, сумата 3 000 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 6 000 лева държавна такса за първоинстанционното производство. Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] да платят на Гаранционен фонд, [улица] лева юриск. възнаграждение за производството пред СГС, както и още 133. ЗЗ лева разноски /депозити за вещи лица/, сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред САС и сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред ВКС. Осъжда на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на Адвокатско дружество "Й. и Е. " адвокатско възнаграждение в размер на 6 354. 00 лева с ДДС за касационната инстанция, 6 354. 00 лева с ДДС за въззивната инстанция и 6 354. 00 лева с ДДС за първата инстанция. За да постанови касационното решение, съдът е приел в мотивите, че "справедливото обезщетение за претърпените от ищците морални страдания и болки от внезапната, неочаквана и преждевременна загуба на техния съпруг и баща, при отчитане на горните специфични критерии, близките им отношения, разбирателство и привързаност, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", е в размер на по 150 000 лева за всеки от тях". Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като "определя съпричиняването на вредоносния резултат от починалото лице на 50 %, като с този процент следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди". С оглед изложеното, съдебният състав счита, че "исковете с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) са основателни за сумата от 50 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 06.03.2017 г. /изтичане на 3-месечния срок по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) до окончателното плащане. За разликата до 100 000 лева претенциите на ищците са неоснователни и следва да се отхвърлят". Настоящият съдебен състав на ВКС намира молбата по чл. 247 ГПК за основателна. Допусната е грешка при изчисляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение след редукцията с 50% /поради уваженото възражение за съпричиняване/, като вместо по 75 000 лева на всеки от ищците /150 000: 2/, е определено обезщетение по 50 000 лева на всеки от ищците. Тази грешка съответно е довела до невярно изчисляване и на дължимите разноски по делото. Грешните аритметични действия, описани по-горе и довели до грешно изчисляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение, респ. на дължимите разноски, представляват очевидни фактически грешки в решението, които на основание чл. 247 ГПК следва да бъдат поправени. Воден от горните мотиви, Софийски апелативен съд Р Е Ш И: ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на допуснати в решение № 60170 от 17.01.2022 г., постановено по т. д. № 2027/2020 г. по описа на ВКС, І т. о ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ, както следва: Навсякъде в диспозитива вместо "сумите от по 50 000 лева" следва да се чете "сумите от по 75 000 лева"; Четвъртият абзац от диспозитива вместо "Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 3 030 лева държавна такса за касационното производство, сумата 3 000 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 6 000 лева държавна такса за първоинстанционното производство" следва да се чете "Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 4 530 лева държавна такса за касационното производство, сумата 4 500 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 9 000 лева държавна такса за първоинстанционното производство". Петият абзац от диспозитива вместо "Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] да платят на Гаранционен фонд, [улица] лева юриск. възнаграждение за производството пред СГС, както и още 133. ЗЗ лева разноски /депозити за вещи лица/, сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред САС и сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред ВКС" следва да се чете "Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ц. С. М., ЕГН [ЕГН] и Д. С. М., ЕГН [ЕГН] да платят на Гаранционен фонд, [улица] лева юриск. възнаграждение за производството пред СГС, както и още 115. 30 лева разноски /депозити за вещи лица/, сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред САС и сумата 100 лева юриск. възнаграждение за производството пред ВКС". Шестият абзац от диспозитива вместо "Осъжда на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на Адвокатско дружество "Й. и Е. " адвокатско възнаграждение в размер на 6 354. 00 лева с ДДС за касационната инстанция, 6 354. 00 лева с ДДС за въззивната инстанция и 6 354. 00 лева с ДДС за първата инстанция" следва да се чете "Осъжда на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на Адвокатско дружество "Й. и Е. " адвокатско възнаграждение в размер на 7 236. 00 лева с ДДС за касационната инстанция, 7 236. 00 лева с ДДС за въззивната инстанция и 7 236. 00 лева с ДДС за първата инстанция". Решението е окончателно.