Решение № 16194 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2011 г.

Решение № 16194 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Серафим Величков Величков, от гр. София, чрез пълномощника му -адв. Дашина, против Решение от 20.07.2010 г. по адм. дело № 3915/1999 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "г" състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г. на главния архитект на София, с която е одобрено ЧИЗРП на кв. 16, 63 и 60 на гр. Банкя, в частта й относно поземлен имот с пл. № 118, за който е отреден парцел ХХVI-468, в кв. 63 на гр. Банкя. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От изложените доводи обаче става ясно, че се поддържа неправилност и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - главния архитект на Столична община, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците-физически лица, редовно призовани също не се явяват и не се представляват. Върховният административен съд, второ отделение, като съобрази постановеното Определение по адм. дело № 8695/2012 г. на 5-петчленен състав на ВАС, II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество я намира за основателна. За да отхвърли жалбата на Серафим Величков Величков против оспорената Заповед от 06.07.1993 г. на главния архитект на София за частично изменение на ЗРП, в частта й касаеща собствения му имот- парцел ХХVI - 468, кв. 63 на гр. Банкя, съдът е приел, че е неоснователна. Съдът е възприел, че предмет на жалбата му е улицата-тупик с о. т. 323 - о. т. 731, като засягаща имота му от изток и за която, съгласно заключението на вещото лице, е извел извод, че не е новопроектирана, а е част от действащия план на гр. Банкя, одобрен през 1977 г. Съдът е установил, че улицата, която засяга имота на Величков по оспорения план е тази минаваща от северната му страна, с о. т. 931 - о. т. 937, но че за същата липсва жалба и допълнение към подадена жалба от оспорващия, поради което е отказал да се произнесе по същество за законосъобразното предвиждане на тази улица, с доводи, че спорното право се въвежда от оспорващия, а не служебна работа на съда. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 45 от ЗАП (отм.) вр. с чл. 2, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът не е разгледал и разрешил повдигнатия с жалбата на касатора спор относно законосъобразността на Заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г. на гл. архитект на София за частично изменение на ЗРП, в частта й, засягаща имота му, а именно парцел ХХVI - 468, кв. 63 на гр. Банкя. В нарушение на чл. 45 от ЗАП (отм.), вр. с чл. 108, ал. 1 от ГПК (отм.), съдът не е докладвал жалбата на Серафим Величков, приложена към молбата-уточнение от 23.12.2003 г., след оставянето без движение на жалбата му / с определение на съда от 03.02.2003 г./. В тази жалба на касатора, с вх. № от 16.11.1999 г., адресирана до ГУ"Архитектура и благоустройство"- СО, е посочено несъгласието му с процесната заповед, поради прокарването на нова улица през имота му /имот пл. № 118 по плана от 1977 г./, която заедно с другата улица, завземат значителна част от същия /около 700-800 кв. м./. За тази нова улица, намираща се от северната страна на парцел ХХVI-468, кв. 63, е направено изрично уточнение, в изявлението на пълномощника на касатора, видно от протоколите от с. з. на 24.11.2006 г., на 12.06.2007 г. и на 08.12.2009 г. За нея се говори и в подадената от касатора частна жалба срещу прекратителното определение на съда от 17.10.2008 г., до Върховен административен съд. При тези данни, съдът е следвало да приеме, като направи изричен устен доклад, че предмет на жалбата на Серафим Величков е заповедта от 06.07.1993 г., в частта й, предвиждаща прокарване на нова улица през имота му, от северната страна и съответно на това да укаже на страните да представят доказателства, вкл. и чрез допускане на съдебно-техническа експертиза за тази улица и как същата засяга този имот. При проявеното бездействие и в нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, съдът не установил правилно предметните предели на подадената от касатора жалба, като се е ограничил само до твърденията му, касаещи улицата-тупик от изток на имота му. Поради това и заличаването на съдебно-техническата експертиза по допълнителната задача, поставена от адв. Дашина е извършено неправилно. Решението е постановено в нарушение на чл. 186 от ГПК (отм.), без да бъдат изяснени обстоятелствата относно предвидената нова улица през имота на касатора, както и относно наличието на основания за частично изменение на ЗРП, в обжалваната от касатора част на заповедта и без каквито и да са мотиви по същество в тази част. Липсата на мотиви по същество на жалбата е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция за проверка за правилно приложение на материалния закон. Изложеното обуславя изводи за неправилност на обжалваното решение. Като неправилно, на посоченото основание, същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по същество на жалбата. За целта съдът ще следва да уточни предмета на жалбата и съобразно това да укаже на страните представянето на доказателства, като издателя на акта бъде задължен да представи точно копие от текстовата и графичната част на оспорената заповед, в частта засягаща имота на оспорващия, вкл. и да назначи съдебно-техническа експертиза за параметрите на новата улица и как същата засяга този имот. При бездействие на страните съдът е длъжен служебно да изясни тези въпроси, вкл. и чрез експертиза, за сметка на оспорващия. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, разноските на касатора пред настоящата инстанция, ще бъдат присъдени от съда на който делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение