Решение № 3352 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Д и К Агро 2020 ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община [община], област Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. Янчева, против Решение 357/26.10.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 196/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16002422002117-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдена част от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП с Решение 65/01.03.2023 г., в частта му относно установените с него задължения за ДДС и корпоративен данък заедно с лихви за забава във връзка с фактури, издадени от ЕТ Найк К В. Петкова . С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП гр. Пловдив, [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искания да бъде потвърдено решението на административния съд в оспорената му част и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на противната страна, като счита същия за несъответен на фактическата и правна сложност на делото, и иска намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е РА Р-16002422002117-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на Д и К Агро 2020 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 13 575 лв. и лихва 2 006.24 лв. и ДДС в размер на 27 150.02 лв. с лихва 6 227.85 лв. Съдът е потвърдил акта, в т. ч. в частта му на: установените задължения за пряк данък и лихви в резултат на непризнати разходи в размер 97 549.98 лв. от общо 115 383.31 лв. по 44 фактури от ЕТ Найк К В. Петкова на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 и ал. 4, чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 77 ЗКПО и установените задължения за косвен данък и лихви в резултат на отказано право на приспадане на ДДС в размер на 19 510.02 лв. от общо 23 076.69 лв. по същите 44 фактури от ЕТ Найк К В. Петкова на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 9 и чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗДДС. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Стара Загора като валидно и допустимо и правилно. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство при спазване на административнопроцесуалните правила. Въз основа на установените факти е обосновал извод за материална законосъобразност на акта. Мотивите на съда по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. последно не следва да бъдат преповтаряни. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за необоснованост на оспореното първоинстанционно решение касационната инстанция намира следното: Не се оспорва от страна на приходните органи, че процесните 44 фактури са издадени от ЕТ Найк К В. Петкова на Д и К Агро 2020 ЕООД в периода м. март м. декември 2020 г. в изпълнение на сключения на 01.02.2020 г. между дружествата договор за счетоводни услуги. Договорените в чл. 2 задължения на изпълнителя са за счетоводно обслужване обработка на счетоводни данни и документи и изготвяне на отчетни документи, оптимизиране плащанията на дължимите данъци при съобразяване с приложимото законодателство. Срокът на договора е до 31.12.2025 г., а възнаграждението месечна такса в размер на 1 630 лв. без ДДС за целия период на договора, която такса не подлежи на корекция при увеличение на документооборота и появата на други допълнителни дейности и обстоятелства. Възложителят се задължава да заплати авансово дължимата такса до края на 2021 г. след издаване на данъчна фактура от изпълнителя. Във фактурите е вписан предмет на стопанската операция счетоводни услуги или счетоводно обслужване , като само в 6 от тях счетоводните услуги са конкретно посочени. Договорът от 01.02.2020 г. между жалбоподателя и ЕТ Найк К В. Петкова безспорно притежава белезите на абонаментен договор за счетоводно обслужване, доколкото дължимата ежемесечна такса не е обвързана с обем и вид на услугите и същата не подлежи на корекция в посока на намаляване или увеличаване в зависимост от това какво конкретно е извършил изпълнителят. В т. 40 от решението си по дело С-174/00, Kennemer Golf и в т. 36 от решението си по дело С-151/13, Le Rayon d Or СЕС приема, че при абонаментните договори, при които доставчикът се задължава да е в постоянна готовност да предостави при необходимост услугите, не е необходимо да се доказва, че плащането се отнася за индивидуална и точно определена услуга. Заплатената в изпълнение на договора обща сума се дължи независимо от броя на предоставените услуги и техния обем. Затова в т. 37 от решението си по делото Le Rayon d Or съдът приема, че обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително. Тези съображения важат и за абонаментен договор за консултантски услуги, по силата на който договор клиентът се е задължил да заплаща предварително определени вноски, представляващи уговореното между страните възнаграждение, независимо от количеството и характера на действително извършените консултантски услуги в периода, за който се отнася възнаграждението (виж т. 40 от Решение на СЕС от 3 септември 2015 г. по дело С-463/14, Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани). В края на всеки период, за който се отнасят периодичните плащания, доставката трябва да се счита за завършена според т. 50 от решението на съда по дело С-463/14. Приходните органи не оспорват, че в периода м. февруари м. декември 2020 г. счетоводството на Д и К Агро 2020 ЕООД е водено от ЕТ Найк К В. Петкова , поради което признават разход на ревизираното дружество за 2020 г. в размер на дължимите месечни абонаментни такси и ДДС върху тези такси. Във връзка с коментирания по-горе договор за абонаментно счетоводно обслужване жалбоподателят не е заплащал всеки месец договорената месечна такса в размер на 1 630 лв. заедно с ДДС в размер на 326 лв. (общо 1 956 лв.), за да може да се приеме, че в края на всеки месец възниква данъчно събитие. В нито една от издадените фактури не е посочена тази сума, а освен това: за месеците март, април и юли доставчикът е издавал по една фактура със следните стойности ДО 6 500 лв., 8 250 лв. и 4 000 лв.; за м. август са издадени три фактури с общ размер на ДО 3 500 лв.; за м. септември 4 фактури с ДО в общ размер 23 300 лв. 4 х 5 825 лв.; през м. октомври са издадени 13 фактури с различни данъчни основи; през месец ноември 8 фактури, а през м. декември 13 фактури. Общият размер на ДО е 115 383.31 лв., а не 17 930 лв. (11 х 1 630 за 2020 г.), нито 37 490 лв. (23 х 1 630 до края на 2021 г.). Тъй като жалбоподателят не представя други доказателства във връзка с така фактурираното счетоводно обслужване, правилно съдът е приел, че фактурите са издадени без наличието на реално предоставени от доставчика услуги и без да е настъпило данъчно събитие. Нито една от фактурите няма за предмет авансово плащане в изпълнение на задължението на доставчика да издаде фактура с такъв предмет, а възложителят да заплати дължимите до края на 2021 г. абонаментни такси авансово. Нито една от страните не е представила оригинали на касовите бонове към фактурите, а представените такива в голямата си част са нечетливи и като стойности неотносими към фактурите. Както беше посочено, с РА приходните органи са признали за 2020 г. разходи по процесните фактури, съответни на договорената месечна такса. Освен фактическите и правни основания за липса на документална обоснованост на разходите в 97 549.98 лв., във връзка с които съдът е изложил подробни мотиви, настоящият съдебен състав намира, че е налице и правното основание чл. 77 ЗКПО, коментирано от решаващия орган във връзка с твърденията на жалбоподателя, че се касае за авансови плащания за бъдещи периоди (2021 г. 2025 г.) Това е така, защото всички разходи по фактурите, които според ССЕ са направени до края на 2020 г., са осчетоводени по сметка 602 като разходи за 2020 г., а не като разходи за бъдещи периоди, и законосъобразно не са признати в този данъчен период. По така изложените съображения решението на Административен съд Стара Загора следва да бъде оставено в сила, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение