Решение № 9465 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2017 г.

Решение № 9465 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против решение № 652/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5450/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушени яна материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. З от АПК. Ответникът - С. М. М. от град Я., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповед № 8121К-992/30.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на С. М. М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". От фактическа страна съдът е установил следното: Дисциплинарното производство срещу С. М. е образувано със заповед № 8121К-1854/12.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за това, че в качеството му на длъжностно лице- старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел "Досъдебно производство", при Областна дирекция Я., на когото е възложено разследването по досъдебно производство № 208/2014 г. по описа на Районно управление "Полиция"-Тунджа, М., на 29.07.2014 г. е поискал, а на 1.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага, от Й. Ч. Й., за да не бъде привлечен последния в качеството на обвиняем по досъдебно производство, по което Й. е бил разпитан в качеството на свидетел. Деянието на М. е станало известно на граждани, на служители на Прокуратурата на Р. Б. и Министерство на вътрешните работи. Дисциплинарнонаказващият /ДНО/ орган е приел, че с действията си С. М. виновно е нарушил т. 17 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3, per. № 8121з-348/25.07.2014 г.- деяние съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат с обобщена справка, която е изготвена след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, на 9.02.2015 г. и е декларирал, че е уведомен за правото в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения и възражения по случая и такива са постъпили на 10.02.2015 г. Изготвено е становище per. № 326р-2249/11.02.2015 г., с което отново се предлага на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателят. Въз основа на това министърът на вътрешните работи издава обжалваната пред тричленния състав заповед. В заповедта е прието, че М. е използвал служебното си положение за лична облага и е извършил деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което виновно е нарушил т. 8 от правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, с които се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР; т. 17 букви "а", "в", "е"- корупционно поведение; искане или приемане за себе си или за другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба; възползване от служебното си положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва и други действия с които се цели получаването на облага и свързани с нарушаване на служебни задължения; т. 19 -държавният служител пази доброто име на институцията която представлява; т. 20- държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 42 -държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и т. 49 - държавният служител не участва в корупционни прояви - норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3, per. № 8121з-348/25.07.2014 г. и същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. И на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. от ЗМВР на М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. И. Д., Т. Т. Т. и е прието писмено доказателство - Заповед № 81213-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, относно утвърждаване на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК, тричленният състав е обосновал правни изводи, според които заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - които представляват отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 от АПК. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта, при което е направил обоснован извод за нарушение на административни процедурни правила и неправилно прилагане на материалния закон, регламентиращ спорните обществени отношения. При преценката на спазването на изискването за форма правилно е прието, че заповедта е издадена в писмена форма, но не са посочени част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - мястото, времето и обстоятелствата, при което е извършено нарушението. Вписването в акта на датите на изискване и получаване на сумата от 200 лв. от съответното лице, не отговаря на поискването на закона за излагане на фактически обстоятелства като част от съдържанието на заповедта. Това е така, защото фактическите обстоятелства следва да са изложени в такъв обем, при който да се направи извод за фактическата страна на нарушението, във връзка с което е определено наказанието. В хода на дисциплинарното производство е изготвено становище, както и обобщена справка, съдържащи описание на фактите, събрани при проверката, но макар и инкорпорирани в административната преписка по издаване на заповедта, фактическите установявания в тях не обосновават извод за извършване на нарушението. Изпълнението на реквизита по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, е свързано със спазването на изискването за събиране и оценка на всички доказателства и извършване на процедурните действия по доказване (чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР). В случая е възприета тезата на Й., без да е обсъдена с оглед останалите доказателства, относно това дали се касае за искане и съответно получаване на подкуп. Изложеното в заповедта не установява поведение на служителя в противоречие с конкретни правни норми или служебни задължения. Установено е намирането на сумата, но не са преценени всички релевантни елементи, при които би се достигнало до извод за действия в противоречие с етичните правила, конкретизирани от административния орган. За деянията - поискване и получаване на сумата- дисциплинарно наказващият орган приема безкритично единствено сведенията дадени от лицето Й. Й./от когото е искана и получена сумата/ и негови близки. Санкциониращият орган обаче изобщо не обсъжда останалите събрани от него гласни и писмени доказателства. В докладните си записки служителите - Т. Т., М. И., С. Ш., К. К. -нееднозначно, категорично и без противоречиво сочат, че на 1.09.2014 г., са присъствали на оперативка, за времето от 08,30 до 09,15 часа, съвместно със С. М., както и че по същото време познатото им лице- Й. Й. свободно и без придружител се е намирал в коридора, в близост до кабинета на С. М.- кабинет ползван и от друго лице, като същият не се заключва. По същество не са доказани проявни форми на такова поведение, а в тази връзка са единствено твърденията на Й.. Поради това поведението на служителя е неизяснено, а допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка за установяване на поведението и ограничават правото на защита. Изброяването в касационната жалба на изготвената справка, становището, както и обясненията на служителя не съставлява обсъждане на доказателствата съобразно законовото изискване, поради което не е опровергана приетата в съдебното решение незаконосъобразност на заповедта. Правилен е направеният от съда извод за допуснати нарушения на административно процедурните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отразяването в заповедта, че М., на 29.07.2014 г. е поискал, а на 1.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага от Й. Ч. Й., не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВР за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от това съдържание не може да се установи, как и по какъв начин е търсена и получена сумата. Безспорен единствено е фактът, че при извършено претърсване и изземване в служебното помещение, използвано от М., в персоналното му бюро, в горното ляво чекмедже, били установени банкноти, които след изваждането им и проверка било установено, че съответстват по номера, брой и номинал, така, както са били предварително индивидуализирани от ДС-МВР. В административната преписка липсват доказателства М. да е имал контакт с банкнотите. В тази връзка следва да бъдат споделени изводите в мотивите на оспореното решение, че реалната преценка дали се касае действително за търсене и получаване на тези банкноти именно като подкуп- е необходимо да бъде изяснен механизма както на търсене на подкуп/и то на конкретната дата /29.07.2014 г./, така и на момента на получаване на сумата. В случая това не е сторено въпреки, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че на 1.09.2014 г., в разрез с правилата, Й. е пребивавал сам и без придружител, за времето от около 08,30 - 9,00 часа-на етажа, в близост до незаключения кабинет на М.; липсват доказателства за осъществена среща помежду им, още повече, че по същото време жалбоподателят и други негови колеги са присъствали на оперативка. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски в негова полза не следва да бъдат присъдени за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,