Решение № 2980 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2013 г.

Решение № 2980 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Павлос Теодоридис, гражданин на Република Гърция, подадена чрез адв. Милена Христова от АК - Пловдив, срещу решение № 1771/03.07.2013 г. по адм. дело № 988/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Р-103-46/20.09.2012 г. за отстраняване му от Университета за срок от 6 години, считано от началото на зимния семестър на учебната 2012 - 2013 г. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - ректорът на Медицински Университет - гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалба и моли съда да остави решението на Административен съд - Варна в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Павлос Теодоридис срещу заповед № Р-103-46/20.09.2012 г. на ректора на Медицински Университет - Варна за отстраняване от Университета за срок от шест години, считано от началото на зимния семестър на учебната 2012/2013 г., на студента Павлос Теодоридис и е осъдил Теодоридис да заплати на Медицински университет - Варна сумата от 150 лева - направени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Приел е, че е установено, че жалбоподателят е записал V курс на специалността "медицина" въз основа на неверни данни относно извършени периоди на обучение в Коменски университет. Така мотивиран, съдът е постановил своя акт, като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че така постановеното решение е неправилно - постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, административният орган е посочил чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Отстраняването на студент от висше училище за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е регламентирано в чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО). Съгласно цитираната разпоредба студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; 2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище и 3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт или с вътрешноведомствен акт не се допуска. Така наложената мярка е регламентирана в Закона. Същата е наложена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Като е стигнал до извод, различен от горния, административният съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Наложената ПАМ е мотивирана с доклад до ректора от 14.08.2012 г., в който доклад е посочено, че получената по официален път справка не е потвърдила информацията за проведено обучение в Коменски университет - Братислава на група студенти, между които и касатора. В доклада е посочено още, че получената справка не потвърждава автентичността на приложените при прехвърлянето на тези студенти академични справки за завършени периоди на обучение в този университет. По делото е приложена тази официална справка - писмо от Коменски университет, единствено на английски език. Липсват приложените към това писмо академични справки. Съдът в нарушение на чл. 185 ГПК, приложим субсидиарно, предвид разпоредбата на чл. 144 АПК, е приел като писмено доказателство по делото този писмен документ, представен единствено на английски език, без придружен превод на български език. Нещо повече позовал се е на това писмено доказателство и е мотивирал своите изводи именно с оглед информацията, съдържаща се в това писмо. Пред настоящата инстанция е представен точен превод на български език на този документ от страна на касатора. От представеното писмо се установяна единствено, че Павлос Теодоридис е учил от 03.09.2007 г. до 22.09.2011 г. от първи до четвърти курс като редовен студент в Коменски университет - Братислава. По делото е безспорно, че той е записал пети курс на специалността "Медицина" в МУ - Варна. Т. е. в случая именно с получената по официален път справка е опроверган констатираният в заповедта факт за наличие на неверни данни в академичната справка на студента, относно завършени периоди на обучение. Това е така, доколкото е установено, че Теодоридис е учил четири години в Братислава от първи до четвърти курс и е записал пети курс в България. Вероятно ако беше спазил разпоредбата на чл. 185 ГПК, съдът щеше да установи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗВО. Не са представени доказателства, които да опровергават установения в приложената справка факт, че студентът не е преминал 4-годишен период на обучение. В случай, че административният орган е имал предвид нещо друго под "завършени периоди на обучение", а не продължителност на обучението - 4 години, е следвало да го посочи точно, ясно и конкретно или в заповедта или в доклада, въз основа на който е издадена заповедта. Ето защо като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, и вместо него - постановен друг, с който да се отмени заповедта на ректора на МУ - Варна, като незаконосъобразна. Предвид крайния изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което и предвид липсата на възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по делото, МУ - Варна следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 1205 лева - платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и държавна такса в размер на 5 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение