Решение № 9631 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12363/2018 г.

Решение № 9631 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12363/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на "Булмаркет Шипинг" ЕООД, гр. Русе и директора на ТП на НОИ – Русе против решение № 23/23.07.2018 г. по адм. дело № 166/2018 г. на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби – Л. Луков, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същите. Представя писмени бележки. По делото е постъпила и частна жалба от Л. Луков, от [населено място] против определение от 14.08.2018 г. постановено в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът по частната жалба – "Булмаркет Шипинг" ЕООД, гр. Русе изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. По касационните жалби: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. С решение № 23/23.07.2018 г. по адм. дело № 166/2018 г. Административен съд – Русе е отменил по жалба на Л. Луков, от [населено място] решение № 1040 – 17 – 12/19.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 123/18.01.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е било прието, че злополуката, станала с Луков на 15.07.2017 г. не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и вместо това е решил спора по същество, приемайки че е трудова злополуката, декларирана с подадена от пострадалото лице декларация вх. № 123/24.11.2017 г. по описа на ТП на НОИ – Русе. Решението е правилно. По делото е установено, че с декларация за трудова злополука вх. № 123/24.11.2017 г. Л. Луков е декларирал пред ТП на НОИ – Русе настъпилата на 15.07.2017 г. с него злополука при пренасяне на варели с масло на палубата на кораб. При изсипване на един от варелите, той е премазал показалеца на лявата ръка на потърпевшия, което е довело до ампутация на първата фаланга на този пръст. Луков е работил по трудов договор в "Булмаркет Шипинг" ЕООД, гр. Русе като втори механик на кораб, а инцидентът е станал в пристанището в гр. Бургас. Оказана му е била спешна помощ в КДБ/Спешно отделение, при което пръстът е бил почистен и зашит с три шева. Издаден е бил амбулаторен лист с диагноза "травматична ампутация", като са били препоръчани превръзки през 3-4 дни и сваляне на конците на дванадесетия ден. Болничен лист за временна неработоспособност не е бил издаден. Корабът е отплавал на 17.07.2017 г. с рейс до Русия, като Л. Луков е останал на борда. В Турция по разпореждане на капитана Луков е посетил болнично заведение, където са били отстранени конците и раната е била прегледана и обработена от лекар. На 10.08.2017 г. корабът е пристигнал в гр. Бургас, при което Луков е бил заменен с друг механик, а за периода на рейса е получил трудово възнаграждение. Органите на ТП на НОИ са отказали да квалифицират злополуката като трудова, тай като на лицето не е бил издаден болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност. Пред административния съд са събрани гласни доказателства чрез свидетелите Иванов и Събев, които установяват, че след настъпването на злополуката на Луков е било отказано да напусне кораба, тъй като не е било възможно да бъде заместен от друг механик за времето до провеждане на курса, а последният е бил невъзможен без попълнен състав. Пострадалият е останал на борда като не е можел да изпълнява служебните си задължения поради претърпяната травма. Изслушаната от административния съд съдебно-медицинска експертиза установява, че макар и непълна медицинската документация, съобразена с останалите доказателства по делото сочи наличието на злополука – травматична ампутация на крайна фаланга на втори пръст на лявата ръка от размачкване, наложило хирургична обработка и антибиотично лечение. Подобно увреждане засяга анатомичната цялост на организма и обуславя не само временна, а трайно намалена работоспособност (виж Раздел VІІІ, Част І на Приложение № 1 – Опорни точки за оценка на трайно намалената работоспособност, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Обосновано административният съд е приел, че органите на ТП на НОИ са били длъжни да съберат нужните доказателства, за да установят характера на неработоспособността в резултат на претърпяната злополука. Бездействието им правилно е било категоризирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектиращо върху точното прилагане на материалноправните разпоредби и обуславящо незаконосъобразност на оспорените актове. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Обосновано съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав от хипотезата на правната норма и злополуката станала с Л. Луков на 15.07.2017 г. при пренасяне на варели с масло на палубата на кораб следва да бъде квалифицирана като трудова. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Правилни са изводите на административния съд, че естеството на издаваните от ТП на НОИ актове не е пречка за решаване въпроса по същество и като е постановил своето решение по съществото на спора е приложил точно материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По частната жалба: С определение от 14.08.2018 г. по адм. дело № 166/2018 г. Административен съд – Русе е отхвърлил искането на Л. Луков, от [населено място] за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), чрез допълване и изменение на решение № 23/23.07.2018 г. по адм. дело № 166/2018 г. на Административен съд – Русе. Посочил е, че преценката на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗА следва да бъде установено пред съда, за да възникнат основанията за присъждане на разноски по този процесуален ред. Определението е правилно. Отговорността за разноски по делото е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено от него. Тя не е отговорност за вреди, а обективна, невиновна отговорност. В хипотезите на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Законът не освобождава адвоката и страната от задължението да установят фактическите основания за получаване на разноски по чл. 38 ЗА и това не може да се осъществи единствено с договор за правна защита и съдействие, на който е записано, че е сключен при посочените условия. В настоящия случай дори не е посочена и конкретната хипотеза от чл. 38 ЗА, поради което независимо от изхода на спора не са налице предпоставките за присъждане на разноски под формата на адвокатски хонорар по посочения ред. По изложените съображения атакуваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и отсъствието на установени основания по чл. 38 от Закона за адвокатурата разноски по този ред не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение