Решение № 88 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 328/2019 г.

Решение № 88 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 328/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 2330/12.11.2018 г. по адм. д. № 2161/2018 г. на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба на Община Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Г. Стоилов, се оспорва решението в осъдителната му част. Излагат се твърдения, че решението е недопустимо и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се в тази част решението да бъде отменено, респ. да бъде намалено присъденото обезщетение. Касационната жалба, подадена от Д. Желязкова, чрез адвокат А. Петров, е в отхвърлителната част на решението, за което се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се в тази част решението да бъде отменено и бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, като по същество са неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. С Решение № 9410/10.07.2018 г., постановено по административно дело № 7784/2017 г. по описа на ВАС на Република България, ІІІ отделение, е отменено решение № 869/22.05.2017 г. по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. Желязкова с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на сума в размер на 20 000 лв., съставляваща претърпени неимуществени вреди, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд са били предявените от Д. Желязкова искове срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за периода от 01.08.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 000 лв., вследствие незаконосъобразния акт – Решение № 298 на Общински съвет – Пловдив, взето с протокол № 13/01.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при Община Пловдив, отменено по съответния ред с Решение № 8270/05.07.2016 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 7337/2015 г. При новото разглеждане на делото, съдът е осъдил Община Пловдив да заплати на Желязкова сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, през периода от 01.08.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2016 г., до окончателното й изплащане, изразяващи се в силни негативни емоции, довели до сериозно засягане на личността и достойнството на ищцата, както и сумата от 1056 лв., разноски по делото. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се доказва наличието всички предвидени в закона материални предпоставки. Според съда, твърдението на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на отмененото решение на общинския съвет е установено по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От фактическа страна съдът е установил, че ищцата Д. Желязкова е била избрана за кмет на Район "Западен" при Община Пловдив с Решение № 473, взето с Протокол 27 от 17.11.2011 г. на Общински съвет – Пловдив. С Решение № 298, взето с Протокол № 13/01.08.2013 г. на Общински съвет – Пловдив, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 42а, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК са прекратени предсрочно пълномощията на кмета на Район "Западен" при Община Пловдив – Д. Желязкова, като е допуснато предварително изпълнение на решението, считано от 01.08.2013 г. С Решение № 8270/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 7337/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменено решение № 929/14.05.2015 г. по адм. дело № 80/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него е постановена отмяна на Решение № 298 на Общински съвет – Пловдив, взето с Протокол № 13/01.08.2013 г. Решението на Върховния административен съд, като необжалваемо е влязло в законна сила на 05.07.2016 г. С решение № 869/22.05.2017 г. по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлен иска на Д. Желязкова срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 000 лв., представляващи разликата в размера на трудовото и възнаграждение за процесния период, ако на ищцата не бяха прекратени пълномощията и като кмет на район "Западен" при Община Пловдив. Мотивите на административния съд, потвърдени с решение № 9410/10.07.2018 г. по адм. д. № 7784/2017 г. на ВАС, трето отделение, се основават на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, 2 и 7 ЗМСМА, съгласно която кметът на община и кметовете на райони са органи на изпълнителната власт и има всички права по трудово правоотношение. Съдът е посочил, че правоотношението, което възниква след избора на кмет на район е трудово правоотношение, както предвижда чл. 86, ал. 1 от Кодекса на труда. Заплащането на трудово възнаграждение на лицата, заемащи длъжността, се дължи по силата на трудовото им правоотношение, а дължимите обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения се регулират от Кодекса на труда, който е специален закон. Настоящият тричленен състав на ВАС напълно споделя изложените по-горе съображения за характера на правоотношението, възникнало между Д. Желязкова и ОбС Пловдив въз основа на решението за избора и на кмет на район. Определяща за изхода на спора е разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА, съгласно която кметовете на райони имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Правото на обезщетение на лицата след прекратяване на трудово правоотношение, в случая възникнало след проведен избор, се урежда от специален закон – КТ, който не предвижда отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Щом специалният закон съдържа ограничения за отговорността на държавата, респ. на общината като работодател в случаите на незаконно уволнение, отговорността за неимуществени вреди не може да се изведе от правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. Съгласно чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Законът използва общият термин "обезщетение", от което не може да се направи извод, че се касае само за обезщетение за имуществени вреди. Общият термин "обезщетение" обхваща всички претърпени вреди, както имуществени, така и неимуществени. Посочването в закона на шестте заплати на правоимащия по трудово правоотношение е критерий, по който следва да се определи размера на обезщетението. Като специален закон КТ определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. При тези съображения, решението, в осъдителната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество с отхвърляне на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 9000 лв. В отхвърлителната част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,