Решение № 2195 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2012 г.

Решение № 2195 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Георги Юлиянов Ценов срещу заповед с рег. № К-9091 от 13.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от ЗМВР, за срок от една година, жалбоподателят е преместен на друга длъжност, а именно, от полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 8 районно управление "Полиция" при СДВР, категория Е - III степен, на длъжност полицай във 2 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към щата на СДВР, считано от датата на запознаване със заповедта. Иска се отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР, в действащата му към момента на издаване на заповедта редакция, при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок от една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Видно от съдържанието на разпоредбата процесната заповед е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона писмена форма. Основното оплакване на жалбоподателя за немотивираност на заповедта е неоснователно. Посочено е правното основание на акта - чл. 192а от ЗМВР, а мотивите за наличието на служебна необходимост от преместването на определен брой полицейски служители се съдържат в предхождащите издаването на заповедта документи, което е допустимо съгласно константната съдебна практика. Това са предложение рег. № 33518/1.08.2012 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" при СДВР, базирано на изготвеното подробно аргументирано предложение рег. № 29289/22.06.2012 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" при СДВР. При това положение налице са материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона. Не представлява порок, водещ до отмяна на акта и непосочването в заповедта пред кой орган и в какъв срок същата може да бъде обжалвана. Очевидно е, че Ценов е упражнил това си право, при което допуснатото нарушение не се явява съществено. Съдът не счита, че има нарушение и по отношение срока на преместването. Законът позволява този срок да бъде максимално до една година, както е в случая, като не изисква наличие на съгласие от страна на служителя при времетраене на преместването за повече от 30 дни. Неприложим в случая е чл. 86, ал. 2 от ЗДСл, първо, защото не се касае за хипотезата на командироване, и второ, защото редът и условията за временното преместване на друга длъжност при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка са изрично уредени в специалния закон - ЗМВР. Несъстоятелно поради това е претендирането на заплащане на пътни, дневни и квартирни пари към брутната заплата, дължими съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДСл. Освен това, в случая тя е останала непроменена по размер, а и новата временна месторабота е в същото населено място - София. Що се касае до оплакването, че процесната заповед е предхождана от няколко такива със срок на преместване на жалбоподателя за няколко месеца в сектор "Метрополитен", което индикира на лично и тенденциозно отношение към него, същото в случая е ирелевантно за спора. Данните по делото не доказват злоупотреба или превратно упражняване на власт в хипотезата на оперативната самостоятелност на вземане на решение от страна на административния орган. Предвид изложените съображения не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,