Решение № 5451 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2012 г.

Решение № 5451 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 2577 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 1644/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № з - 1203/31.01.2012 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Йордан Димитров Ганчев е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като са осъществени всички процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София-град е законосъобразно. Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) - заповедта е писмена и в нея са посочени изброените в текста реквизити. Спазени са и административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден по инициатива на органа по назначаването след предложение на прекия ръководител на служителя (чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 268а, т. 3 от ППЗМВР). Правилно е и заключението, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й не са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на посоченото в административния акт основание. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. В случая Ганчев е назначен като служител в МВР през 1982 г. и заема различни длъжности във ведомството, като със заповед № 620/11.10.2006 г. е назначен като държавен служител, кат. Е, на длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Опазване на обществения ред и превенция" при Първо РУ - СДВР. Със заповед № АЗ-2019/16.04.2008 г. на директора на НС - "Полиция" на Ганчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, считано от 18.04.2008 г. Тази заповед е отменена с решение № 674/25.06.2008 г. по адм. дело № 2576/2008 г. на Административен съд София-град, влязло в сила на 2.06.2009 г. с решение № 7264/2.06.2009 г. по адм. дело № 13414/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. След отмяната на заповедта служителят е назначен на заеманата преди уволнението длъжност (заповед № з-1206/17.07.2009 г.). Междувременно Ганчев е упражнил правото си на пенсия и такава му е отпусната на основание чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 18.04.2008 г. Съобразявайки горните факти органът по назначаването издава заповед № з-1203/31.01.2012 г., предмет на оспорване, с която прекратява служебното правоотношение на служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. При тези данни съставът на Административен съд София - град законосъобразно приема, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР не са изпълнени, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение и последващото възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност не дават основания за обратния извод. С отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" последиците от акта отпадат с обратна сила, служебното правоотношение на служителя се възстановява и се счита за непрекъснато. Поради това правилно е преценено, че правото на пенсия е упражнено след възникване на служебното правоотношение. Ето защо като приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР и издадената в този смисъл заповед на директора на СДВР е незаконосъобразна, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски от ответника по касационната жалба СДВР следва да заплати на Йордан Димитров Ганчев сумата 500.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,