Решение № 4698 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 850/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КПГ Инвест" ООД, ЕИК 201523607, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [адрес], представлявано от управителя Ц. Тодорова, чрез процесуален представител - адв. Н. Тодорова от АК - Варна, против Решение 10447/15.10.2024 г., постановено по адм. дело 1069/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед РД-14-2117/14.05.2024 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АИ") - Добрич към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началник ОО "АИ" Добрич към ИААА е представил писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АС Варна е отхвърлил жалбата на "КПГ Инвест" ООД срещу Заповед РД-14-2117/14.05.2024 г. на началник на ОО "АИ" Добрич към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на документа, удостоверяващ регистрацията на МПС, част II, 013870065 - до отстраняване на нарушението". За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 14.05.2024 г., около 12:02 ч. в гр. Добрич, по РП ІІ-29 на входа на гр. Добрич срещу бензиностанция Лукойл в посока гр. Добрич, водачът Х. С. Б. е управлявал товарен автомобил марка Скания Г 410 с рег. [рег. номер], от кат. N3, обозначен с кемлерова табела с UN 1971 (отпред и отзад), извършвайки превоз на опасни товари /ADR/ - компресиран природен газ за собствена сметка (за сметка на "КПГ Инвест" ООД, видно от Заповед 14.05.2024 г.) по маршрут Варна-Тополи-Добрич-Славеево, като не е представил валидно "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" за МПС с рег. [рег. номер], с което извършва превоза. АС - Варна е посочил, че наличното към датата на проверката "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" с 19014028Б е валидно до 06.02.2024 г., като след направена справка в информационната система на ИААА е установено, че срокът му на валидност не е бил удължен. В хода на извършената проверка от контролните органи е съставен Протокол от крайпътна техническа проверка 83260, Приложение 1 и Контролен лист за ППС, превозващи опасни товари /ADR/ Приложение 2, които са част от административната преписка по издаване на акта. Анализирайки съдържанието на цитираните протоколи, съдът е счел за спазени задължителните изисквания на Приложение 8 към чл. 45, ал. 1 Наредба 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредба 40/14.01.2004 г./Наредбата), доколкото описаната релевантна информация е идентична, с което са опровергани твърденията на жалбоподателя за липса на съставен контролен лист. За неоснователно е прието възражението на "КПГ Инвест" ООД, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочено, че в момента на проверката МПС е било празно. Позовавайки се на съдържанието на АУАН 00101 от 14.05.2024 г., съдът е установил, че такава констатация липсва. Акцентирайки на представената Заповед от 14.05.2024 г. на Ц. Тодорова (управител на "КПГ Инвест" ООД), с която на водача Х. Б. е наредено извършването на превоз за собствена сметка на природен газ с тежкотоварно МПС Скания рег. [рег. номер], на датата 14.05.2024 г., по маршрута Варна-Тополи-Варна-Добрич-Славеево и посочен час на тръгване (09.00 ч.), съдът е приел за доказан извършеният превоз на природен газ, с което е осъществен и фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗАвтП превоз на опасни товари. След като часът на тръгване с тежкотоварното превозно средство е 09.00 ч., то към момента на проверката 12.02 ч. и предвид местонахождението в гр. Добрич (посока на града), същото е било натоварено и насочено към крайната дестинация [населено място]. Съобразявайки разпоредбата на § 1, т. 31 от ДР на ЗАвтП, съдът е заключил, че твърдението на жалбоподателя, дори и доказано, не означава, че не е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗАвПр. Към момента на прилагане на мярката с превозното средство е извършван превоз на опасни товари по дефиниция превоз на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106 ЗАвП. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е установено извършеното административно нарушение по ЗАвтП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106 с.з. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заповедта е издадена в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на тези съображения АС - Варна е постановил оспореното решение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт, обосновани с твърдения, аналогични на заявените пред решаващата инстанция. Релевира се довод за липсата на доказателства за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, като се акцентира, че в съставения АУАН изрично е отразено, че към момента на проверката автомобилът е бил празен. Поддържа се, че в хода на извършената на 14.05.2024 г. проверка, не е бил съставен контролен лист по образец съгласно изискванията на Наредба 40/14.01.2004 г., не е била взета проба за анализ, не са били извършени други действия от контролните органи, от които може да се установи истинността на изложените констатации в акта за прилагане на ПАМ. Твърди, че липсата на доказателства с процесното МПС да е бил извършен превоз на опасни товари, опровергава извода за осъществен фактически състав на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗАвтП. Поддържа още, че дружеството като собственик на превозното средство не е било уведомено за издадената заповед, което съставлява основание за нейната отмяна. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че заповедта за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗАвтП. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, които съдът не може да допълва или заменя, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т.ч. съществуването на юридическите факти на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). Съдебната инстанция по същество проверява дали изложените в акта фактически основания, действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици (чл. 142, ал. 1 АПК). От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗАвтП, превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите. Според § 1, т. 31 от ДР на ЗАвП "превоз на опасни товари" е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните. Дефинитивната норма на § 1, т. 16 от ДР на ЗАвтП определя като "опасни товари" вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). За нарушение на изискването за извършване на превоз на опасни товари в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - спиране от движение на превозното средство, с което се осъществява дейността, до отстраняване на нарушението. Мярката се реализира чрез отнемане на документа, удостоверяващ регистрацията на моторното превозно средство. Изискванията относно осъществяване на контрол при превоза на опасни товари са определени в Глава VІІ Наредба 40/14.01.2004 г., чиито чл. 45, ал. 1 регламентира задължение на длъжностните лица от ИААА при проверка на пътя да съставят контролен лист по образец съгласно приложение 8, а при констатиране на нарушения от рискова категория 1 и 2 се прилагат ПАМ, предвидени в чл. 106, ал. 1 и 2 ЗАвтП (Сравн.: чл. 45, ал. 3 Наредбата). В контекста на предписанията на описаната нормативна уредба, относима към спорното материално правоотношение, в хода на проведеното производство пред АС - Варна, административният орган - издател на оспорената заповед е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, представяйки необходимите доказателства за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Опровергаващи ги такива не се били ангажирани въпреки изричните указания на съда, дадени с Разпореждане 5980/10.06.2024 г. (л. 40 от делото). Административната преписка съдържа АУАН 00101/14.05.2024 г., подписан без възражения от водача, протокол от крайпътна проверка с 83260/14.05.2024 г. и контролен лист за ППС превозващи опасни товари /ADR/ от същата дата, съставени от компетентните длъжностни лица. Представен е и снимков материал, онагледяващ констатациите на контролните органи. С това издателят на акта е провел пълно и главно доказване на факта на допуснатото административно нарушение - превоз на компресиран природен газ на датата 14.05.2024 г. по маршрута Варна-Тополи-Варна-Добрич-Славеево без валидно "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" за МПС с рег. [рег. номер]. Релевантните за спора факти са установени по несъмнен начин, а касаторът не оспорва, че е възложил извършването на превоз за собствена сметка на природен газ на посочената дата и по описания маршрут, както и че не притежава валидно към датата на проверката разрешение за превоз на опасни товари. Без значение за изхода на спора е обстоятелството, че дружеството е титуляр на Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари с 19014028В, валидно до 06.02.2024 г., както и че на 21.03.2024 г. е депозирало заявление до ИААА за издаване на ново такова. Единственият релевантен факт, относим към фактическото основание на приложената ПАМ е, че към датата на извършената проверка - 14.05.2024 г. такова удостоверение липсва. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, че към момента на съставяне на АУАН не е извършван превоз на опасен товар. Подобна констатация в акта липсва, а и се опровергава от обстоятелството, че МПС-то е било натоварено, водачът е представил заповед за възлагане на превоз на природен газ и удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари с 19014028Б, макар и невалидно към датата на проверката. Тези обективни данни правят безпредметна пробата за анализ от превозния товар, дължима в хипотезата на чл. 46 Наредбата, която не е налице в случая. При вярно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд обосновано е счел за обективирани предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗАвП за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността да се извърши друго подобно нарушение, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие "до отстраняване на нарушението". ПАМ следва да се счита за отпаднала при настъпване на прекратителното условие, с което е обвързано действието й. Противно на оплакванията в касационната жалба, уведомяването на засегнатото лице за постановения акт за прилагане на ПАМ, не е елемент от производството по издаването му, поради което не се отразява на неговата законосъобразност. Връчването на индивидуалния административен акт е от значение за влизането му в сила, респ. - за надлежното упражняване на правото на оспорване от неговия носител, т.к. срокът за обжалване е обвързан с момента на съобщаване на акта на неговия адресат. В този смисъл неспазването на процедурата по съобщаване на заповедта по хипотеза не би могло да обуслови незаконосъобразност на волеизявлението. Освен, че не съставлява нарушение, което да обоснове извод за порок на акта, съответно на закона и на доказателствата е заключението на съда за редовно проведена процедура по връчване на заповедта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК. Предвид изложеното и при липса на релевираните касационни основания за отмяна, след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,