Решение № 5306 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2016 г.

Решение № 5306 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., чрез процесуален представител, против решение № 1160 от 01.08.2016 г. по адм. дело № 232/2016 г. на Административен съд Б., с което е обявено за нищожно решение № ДИ-00-14/30.03.2016 г. на кмета на община Б., с което е отказано предоставяне на информация, поискана по заявление с вх. № ДИ-00-14/21.03.2016 г., подадено от Г. Д. Ж., фондация "П. Д. до информация" с адрес гр. С., бул. В. Л. .№..., ет. ..., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по горепосоченото заявление, съобразно мотивите на съдебния акт. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът, чрез адвокат А. К., оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Възразява срещу искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд Б. е приел, че решението за отказ е нищожно, тъй като кмета се е произнесъл по нередовно заявление. Съдът е счел, че подаденото заявление от името на Г. Ж. - изпълнителен директор на фондация "П. Д. до информация", е неподписано и кметът на общината е бил задължен да укаже на заявителя на осн. чл. 30, ал. 1 от АПК, в три -дневен срок от получаване на съобщението да потвърди със собственоръчен или електронен подпис, че заявлението изхожда от законния представител на фондацията. Кметът не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, като не е уведомил заявителя в 3-дневен срок от съобщението да отстрани недостатъците с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Като не е изпълнил тези задължения, кмета на община Б. е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са опорочили в много голяма степен решението за отказ. Решението на Административен съд Б. е неправилно. Неправилно административния съд се е позовал на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Формата на заявлението за откриване на административно производство е определена в чл. 29, ал. 2 от АПК, където е посочено, че писменото искане съдържа и подпис, но по аргумент на чл. 29, ал. 1 от АПК в специален закон може да се предвиди различно правило. Изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя не намира опора в специалния и приложим в настоящото производство Закон за достъп до обществена информация. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, но подписът на заявителя не е сред въведените конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, при което липсата му не води до нередовно искане за достъп до обществена информация поради несъответствие с чл. 25, ал. 1ЗДОИ. Административният орган е задължен да предприеме действията предвидени в чл. 30 от АПК за отстраняване на нередовност в искането за откриване на производство само в случаите когато такава нередовност е налице. След като конкретно приетата от съда нередовност не била налице в процесния случай, не е възникнало задължение на субекта по чл. 3 от ЗДОИ- кмета на община Б. да дава указания на заявителя съгласно чл. 30 от АПК и съответно да уведомява същия за последиците от неотстраняване на нередовност. Следователно оспореното пред първоинстанционния съд решение № ДИ-00-14/30.03.2016 г. на кмета на община Б. не страда от сочените от административния съд пороци, водещи до неговата нищожност. В първоинстанционното решение обаче не са изложени мотиви по съществото на спора. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като се отбеляза по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт, установявайки налице ли са предпоставките по ЗДОИ за предоставяне на исканата информация. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК . При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение