Решение № 156 от 24.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 109/2010 г.

Решение № 156 от 24.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 109/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по протест на прокурора против въззивна присъда № 83/16.ХII.2009 г. по внохд № 476/2009 г. на АС-София с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - за нарушение на закона и за нарушения на процесуалните правила. Съображенията, според допълнението на протеста, са за необоснованост на извода, че спрямо пострадалия И. М. не е упражнена принуда "...нито при напускане на заведението "Сливнишки герой" в гр. С., нито при излизане от вратата на ресторанта.", че ако подсъдимите Й. и А. бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение за отвличане, то и деянието на С. по почистване на автомобила е престъпление по чл. 294, ал. 1 НК. Нарушен е основен принцип по чл. 14 НПК - "...изграденото убеждение за недоказаност на обвинението, намерило проявление в постановената оправдателна присъда и (?!) се базира на неправилна оценка и превратен анализ на доказателствата по делото... В резултат на това е допуснато и нарушение на материалния закон.". Прокурорът от ВКП поддържа протеста и в писменото си становище навежда доводи за нарушение и на чл. 13 НПК - не са взети мерки за разкриване на обективната истина. Подсъдимите Й. И. Й., П. М. С. и защитата им, а М. А. чрез защитника си писмено, оспорват основателността му и искат въззивната присъда да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347 НПК ВКС в настоящия състав намира протеста за неоснователен, поради което присъдата следва да остане в сила. С нея е отменена осъдителната присъда № 9/19.II.2009 г. по нохд 431/2007 г. на ОС-София и е постановена нова, с която подс. Й. И. Й. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 142, ал. 1 НК за това, че на 24.II.2007 г., към 00:30ч. в гр. С., Софийска област е отвлякъл И. М., роден на 22.VIII.1977 г. в Република Х. с цел противозаконно да го лиши от свобода, а в останалата част - за оправдаване на подсъдимите М. А. и П. М. С., първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и преценката на доказателствата по делото са неоснователни. Обстоятелството, че обвинението не се съгласява с възприетите изводи не налага друго. Няма нарушение на чл. 14 НПК - присъдата е резултат на формираното вътрешно убеждение на състава на съда, което е основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност, като направените фактически изводи не противоречат на правилата на формалната логика и установената последователност и взаимна връзка на отделните обстоятелства. По делото не са установени действия от страна на подсъдимите Й. и А., с които да са принудили И. М. да извърши нещо против волята му - да излезе от ресторанта или да се качи в джипа на Й. Между впрочем такива не са посочени и в обвинителния акт - описаното на л. 9, че с обграждането на пострадалия от лица от компанията на подсъдимите му е оказан "сериозен психически натиск" да излезе от ресторанта, не може да се възприеме като част от изпълнителното деяние на престъплението отвличане по чл. 142, ал. 1 НК, ДВ, бр. 92/2002 г., действалата редакция към момента на деянието, първо защото не се извършва от подсъдимите и второ - със заключителната част - л. 15 и л. 16 на обвинителния акт това не е част от повдигнатото обвинение. Няма нарушение и на чл. 13 НПК. Този довод не е аргументиран нито в протеста, нито в становището на прокурора в съдебното заседание и писменото му изложение. Не се сочат нарушения на задължението за съда да разкрие обективната истина в рамките на обвинението по обвинителния акт. Необосноваността не е касационно основание, поради което и тези доводи не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Оправдаването на подсъдимите не противоречи на закона. При приетите за установени факти законът е приложен правилно - след като по делото не са установени някакви действия на подсъдимите, с които да са отвлекли пострадалия И. М., законосъобразно те са оправдани по обвинението по чл. 142, ал. 1 НК. И прокуратурата не поддържа, че нанесеният побой в джипа по време на движението му е упражнено насилие спрямо пострадалия, с което да е извършено отвличането. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав