Решение № 12039 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2011 г.

ВАСПетчленен състав28.09.2011 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6058/2.05.2011 г. по адм. дело № 11032/2010 г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение. ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", гр. София, пл. "Позитано" № 5, ЕИК 000694286, да заплати на Комисия за финансов надзор сумата 150 (сто и петдесет) лева Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12039 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", представлявано от изпълнителен директор Румен Янчев, срещу решение № 6058/2.05.2011 г., постановено по адм. дело № 11032/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 363-ОЗ от 9.06.2010 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Застраховетелен надзор" в Комисията за финансов надзор. Релевират се всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 363-ОЗ от 09.06.2010 г. на зам. председателя на КФН. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за финансов надзор счита, че жалбата е неоснователна, тъй като постановеното решение е в съответствие с процесуалния и материалния закон. Заинтересованата страна Благомир Стоянов Тодоров не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Петчленен състав, I колегия, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред ВАС, Четвърто отделение, е било решение № 363-ОЗ от 9.06.2010 г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1 и ал. 4, предложение първо, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 от КЗ, във връзка с чл. 273, ал. 4 от КЗ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22, пр. 1 от ЗАНН на ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" е наложена принудителна административна мярка и е разпоредено в 8 - дневен срок от датата на получаване на решението да обезщети съобразно чл. 273, ал. 4 от КЗ Благомир Стоянов Тодоров и да представи в КФН доказателство за изпълнение на това свое задължение. В мотивите на оспореното решение съдът е констатирал, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано с жалба вх. № 91-02-200/19.02.2010 г. от Благомир Стоянов Тодоров до Комисията за финансов контрол за това, че не е обезщетен по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите като пострадало лице по настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие, на 15.02.2009 г. Установено е също, че по същество възникналият спор е между гаранционен фонд и ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, като КФН е приела на основание чл. 273, ал. 4 от КЗ, че обезщетението се заплаща от застрахователя, а ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва. В съдебното решение са изследвани следните относими към спора факти: лек автомобил "Фолксваген" "Голф" с рег. № В 7600 СН със собственик Младен Колев Станев, е имал договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с валидност от 25.03.2008 г. до 24.03.2009 г., който е бил на разсрочено плащане, като е платена единствено първата вноска, а настъпилото застрахователно събитие е на 15.02.2009 г.; представено е по отношение на застрахования автомобил копие от контролния талон от знака на Гаранционния фонд към полица № 031082141487 от ГФ, по който е установено, че талона е с едногодишен срок на действие на полицата. Очертан е и основният правен мотив на решаващия орган за издаване на оспорения административен акт, а именно, че правният ефект от прекратяването на дадена полица настъпва независимо от наличието на стикер или допусната в него грешка. въз основа на горните фактически и правни установявания, съдът е приел, че Решение № 363-ОЗ от 9.06.2010 г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор, съставлява законосъобразен административен акт. Решението е правилно. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че необезщетяването на застрахован сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при спор между Гаранционния фонд и застрахователя, представлява административно нарушение и нарушава правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги. Правилно е прието също, че в съответствие с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 273, ал. 4 от КЗ, решаващият орган е взел законосъобразно решение за издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка, със задължаване на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение на Благомир Тодоров, като пострадал от застрахования автомобил. В реда на горепосочените мотиви следва да бъде посочено, че настоящият състав споделя и извода за неоснователност на възражението на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", че не е налице основание за изплащане на обезщетение за застрахователно събитие, доколкото договорът за застраховка "Гражданска отговорност", сключен при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия, по който е платена единствено първата вноска на основание чл. 260, ал. 2 от КЗ, е прекратен преди настъпването на застрахователното събитие. Действително, както е приел и съдът, по сключената застрахователна полица № 031082141487 между застрахователя и виновното за ПТП лице Младен Колев Станев е вписано предупреждение, че при неплащане на дължимата текуща вноска от премията по полицата застрахователният договор се прекратява в 24,00 часа на 15 ден от датата на падежа, но предвид обстоятелството, че по издадения контролен талон № 8264969 на Гаранционния фонд задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е отразена за една година до 24.03.2009 г., то налице е спор между Гаранционния фонд и застрахователя, който има възражения за прекратен застрахователен договор. Правилно е тълкувана и приложена в случая нормата на чл. 273, ал. 4 КЗ, съгласно която в случай на спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя, а ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва. Изводите на съда са в съответствие с чл. 260, чл. 273, ал. 4 КЗ и установената съдебна практика за специфичните изисквания във връзка с този вид застраховка, характерна с общественото си значение. Съгласно чл. 26, ал. 1 КЗ, наличието на застрахователен договор задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак на Гаранционен фонд, а прекратяването на договора при неплащане на застрахователната премия не настъпва по закон, а следва да се упражни по надлежния ред. В този контекст, съдът правилно е счел, че възражението за предсрочно прекратен договор е непротивопоставимо на увредения и е предмет на друго производство с гражданскоправен характер. Изложените доводи в противната насока от касатора са неоснователни и не могат да бъдат споделени. При този изход на спора, предвид заявеното искане от ответника и предвид обстоятелството, че юрисконсултско възнаграждение от ответника в първата инстанция не е било претендирано и присъдено, на последния следва да бъде присъдена сумата 150 лв. по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Цитирани разпоредби

3