Решение № 6433 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2015 г.

Решение № 6433 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Кирчо Симеонов Красимиров и Румяна Ицова Красимирова, двамата от гр. Златоград, против решение № 6/19.01.2015 г. постановено по адм. дело № 258/2014 г. на Административен съд - Смолян /и присъединеното към него адм. дело № 267/2014 г. на същия съд/. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Излагат съображения, че делото е обявено за изяснено без да са събрани всички допустими и относими доказателства, респективно - без да са установени всички релевантни обстоятелства. Претендира се отмяна на решението като неправилно и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. По делото е приложена за разглеждане и частна жалба, подадена от Кирчо Симеонов Красимиров, срещу прекратителното определение, постановено по делото в открито съдебно заседание на 13.01.2015 г. Касаторите правят искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Златоград, в писмен отговор подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт Златка Цекова моли съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Не изразява становище по частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Владимир Живков Александров и Данчо Живков Александров, двамата от гр. Златоград, редовно призовани, не изразяват становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба, по които е образувано делото, са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения: С обжалваното решение № 6/19.01.2015 г. по адм. дело № 258/2014 г. на Административен съд - Смолян в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, са отхвърлени жалбите на Кирчо Симеонов Красимиров и Румяна Ицова Красимирова, подадени срещу заповед № 508/19.11.2014 г. на кмета на община Златоград, и тези лица са осъдени да заплатят на община Златоград сумата от 300 лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че твърденията на жалбоподателите са недоказани, поради което и оспорването, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. В съдебното производство пред Административен съд - Смолян е проведено едно открито съдебно заседание, на 13.01.2015 г. Видно от съставения протокол, в него съдът е дал изрично указание на двамата жалбоподатели, да уточнят качеството, в което атакуват издадения от кмета на община Златоград административен акт - това на участници в търга или на "лица, чиито права на собственост са засегнати от заповедта". При това, във връзка с направеното от процесуалния им представител изявление, от съдебния състав е постановено нарочно определение, с което са оставени без разглеждане жалбите на Кирчо и Румяна Красимирови "в частите, в които оспорват заповед № 508/19.11.2014 г. на кмета на община Златоград на общо основание" - като претендират, че тя засяга правата им на собственици на наследствен имот. Формулиран е изричен диспозитив за прекратяване на производството по жалбите "в посочената част". Именно срещу това определение е подадена и частната жалба на Кирчо Красимиров, присъединена за разглеждане в настоящото касационно производство. При липсата на ясен критерий и възможност за преценка, в каква част е прекратено производството по делото, касационният състав приема, че този съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Административният съд е приел, че постановявайки прекратителното определение от 13.01.2015 г., е десезиран с част от наведените от жалбоподателите оплаквания относно незаконосъобразността на заповед № 508/2014 г., с която е определен участника, спечелил тръжна процедура за продажбата на общински недвижим имот /включително допустимите за обсъждане в административния процес възражения, че имотът, предмет на търга не е идентичен с имота, за който е съставен представения по делото акт за общинска собственост, тъй като има съществено различна площ и предназначение/. Поради това в решението е направено отбелязването, че съдът не следва да ги обсъжда при осъществяване на преценка по съществото на спора. Само на това основание са приети за неотносими и направените от жалбоподателите искания за допълнително събиране на доказателства, като след приемане на представените от страните по делото документи, съдът е приел последното за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. Така постановеното решение е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с нормите на чл. 168 и чл. 171 АПК, решаващият състав е постановил акта си без да изясни всички релевантни за спора обстоятелства и е направил фактическите си изводи без да даде съответни указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса, и да даде възможност на жалбоподателите да представят допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение, при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, също следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обезпечи правото на жалбоподателите на защита в процеса, включително като изпълни задълженията си по чл. 168 и чл. 171 АПК, и едва след изясняване на спора от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора. При този изход от делото, въпросът относно разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК - от административния съд, при новото му разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение