Решение № 1624 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2013 г.

Решение № 1624 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" - гр. Пазарджик срещу решение № 107 от 06.03.2013 г., постановено по адм. д. № 774/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което касаторът е осъден да заплати на Анатолий Владимирович Пономарев от гр. Пазарджик сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 325 от 28.04.2005 г. на директора на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" - гр. Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, касационният състав да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от Анатолий Пономарев иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" - гр. Пазарджик, се представлява от адв. Минева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и в писмени бележки. Ответникът по касационна жалба, Анатолий Владимирович Пономарев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следното: За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС - Пазарджик е заключил, че Анатолий Пономарев претендира обезщетение за неимуществени вреди единствено от отменената като незаконосъобразна с решение № 360/06.07.2012 г. на АС - Пазарджик Заповед № 325/28.04.2005 г. на директора на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" - гр. Пазарджик, в частта й, в която е разпоредено Анатолий Понамарев да заплати сумата от 800 евро такса за една учебна година като ученик дневна форма на обучение - за завършване на ХII клас. Поради горното съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на иска по давност, тъй като претенцията се основавала на т. 1.2 от същия административен акт, с която е наредено при невнасяне на таксата от 800 евро в срок до 05.05.2005 г. на ученика да не се зачита завършен ХII клас, а същата т. 1.2 от заповедта била отменена с влязло в сила решение още на 13.06.2006 г. Съдът не е уважил и доводът на ответника за неоснователност на исковата претенция поради обстоятелството, че с решение от 21.06.2011 г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по дело № 5335/05 г., на ищеца вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро. АС - Пазарджик е приел, че доколкото производството пред Съда в Страсбург е образувано по искане на Анатолий Пономарев от 08.02.2005 г., претенцията му касае вреди от дискриминационна фрустрация, настъпили преди релевантния период, предмет на исковото производство пред ПАС, поради което присъденото обезщетение за вреди в размер на 2000 евро не покривало неимуществените вреди, претърпени от отменената заповед № 325 от 28.04.2005 г. Административният съд е стигнал до извода, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на Гимназия "Иван Аксаков" - Пазарджик за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, постановен при повод осъществяване на административна дейност, от който се претендира обезвредата, претендираните вреди са реално настъпили и са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед. По горните съображения съдът е уважил изцяло претенцията на Пономарев и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен от него размер - 5000 лв. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не се е произнесъл по всички, наведени от ищеца фактически основания, на които базира претенцията си за неимуществени вреди. Видно от съдържанието на исковата молба, обезщетението за неимуществени вреди се претендира както от процесната заповед, така и от фактическите действия на зам.-директорката по недопускане на ищеца до занятия и от цялостното й поведение - с изказванията си, същата е обидила и депресирала ищеца, казвайки му, че след като не е платил таксата от 800 евро, ученикът няма място в учебното заведение. Вредите - болка, обида психоемоционален стрес и депресия, се претендират и от изгонването на Пономарев от училище по дискриминационни причини - поради различно гражданство и националност, както и от неиздаването в срок на диплома за средно образование, водещи до невъзможност да продължи образованието си и да започне работа. Съдът неправилно е квалифицирал иска като основаващ се единствено на отменената като незаконосъобразна заповед, без да отчете обстоятелството, че претенцията на Пономарев се базира както на тази заповед, така и на фактическите действия и бездействия на длъжностни лица при гимназията, изразяващи се в недопускането му до занятия, обиждащи го реплики, неиздаване в срок на диплома за завършено средно образование. Съдът въобще не се е произнесъл по тези други основания на исковата претенция, не е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже същите, не е събрал доказателства относно наличието или не на незаконосъобразните фактически действия и бездействия и не е развил доводи за тях в мотивите на съдебното си решение . Освен че това непроизнасяне само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на същото делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът, с оглед наведените фактически основания, от които се претендират вреди, е следвало, упражнявайки служебното начало в административния процес, да укаже за необходимостта от събиране на относими доказателства за това в какъв период от време след издаване на заповедта ищецът не е бил допускан до учебни занятия, изричала ли е зам.-директорката твърдяната по отношение на Пономарев фраза, че няма място в това училище и кога и др. Отделно от гореизложеното съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е базирал изводите си на всички събрани по делото доказателства - вкл. и гласните такива, ограничил се е до преразказ на свидетелските показания, без да развие съображения какви факти тези показания установяват, защо кредитира една група свидетелски показания за сметка на друга при наличие на противоречиво установяване на фактите от двете групи свидетели, не е отчел и евентуалната заинтересованост на показанията на Анна Преждарова - майка на ищеца. Развитите от съда правни изводи за вида и характера на претендираните неимуществени вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и отменената т. 1.1 от заповедта от 2005, не съответстват на събраните по делото доказателства, което води до необоснованост на съдебния акт. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АС-Пазарджик за ново произнасяне. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по наличието на всяко едно от посочените в исковата молба фактически основания на претенцията за неимуществени вреди и да разпредели доказателствената тежест межди страните с цел изясняване на делото от фактическа страна. След като изясни периода, в който длъжностните лица при гимназията са извършили фактическите действия и бездействия по недопускане на ищеца до занятия, непредоставяне на диплома за завършено средно образование, обидните изказвания на зам.-директорката и др., както и датата на преустановяването им и, ако прецени същите за незаконосъобразни по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, съдът, отчитайки относимостта на направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност спрямо всяко едно от фактическите основания на претенцията, следва да се произнесе по това дали искът е погасен по давност или не, базирайки се на т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Съдът, след изясняване фактическите основания на иска, отново следва да се произнесе и по въпроса дали присъденото на Понамарев обезщетение от Европейския съд по правата на човека не се припокрива частично с исковата претенция по делото, доколкото, видно от мотивите на решението на Съда в Страсбург, същият е взел предвид и постановяването на заповед № 325 от 28.04.2005 г. на директора на гимназията, включително и изхода от първото й обжалване пред съда. Процесуалният представител на касатора е претендирал присъждане на съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция. Предвид изхода от спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният административен съд при новото разглеждане на делото пред него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение