Решение № 7598 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2020 г.

Решение № 7598 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител против решение № 240 от 08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 321/2019 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на М. М. е отменена издадена от касатора заповед № 1607/19.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Махмудова оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като в тази насока съдът споделя изцяло доводите на участващия по делото прокурор. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при липса на процесуални нарушения. Обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Със същата, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на ответника по касация е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Въз основа на доказателствата по делото правилно е прието от съда, че по делото не е установено извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в уронване престижа на държавната служба. Взетите по отношение на Махмудова мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът, направен от дисциплинарнонаказващия орган за нарушение на правила от Кодекса за етично поведение на държавните служители е основан само на предположение, че жалбоподателката е извършител на престъплението, за което е обвинена. Упражнената спрямо нея държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на държавния служител и съответно е наложено най-тежкото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се основава на получено от Специализираната прокуратура писмо, с което дисциплинарнонаказващият орган е уведомен, че Махмудова е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по НК. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея липсва описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи нарушения на етичните правила, установени в КЕПСДА и на служебните задължения, а е посочено само участието в организирана престъпна група, за което е образувано, но не е приключило наказателно производство. Този начин на формулиране в оспорената заповед противоречи на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - не съдържа описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Безспорно е, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, но в хода на настоящото дисциплинарно производство не е извършено самостоятелно разследване на поведението на служителя и в заповедта не са посочени конкретните фактически действия или бездействия, с които според дисциплинарнонаказващия орган той е нарушил цитираните в нея нормативни разпоредби (чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от КЕПСДА) и текстове от длъжностната характеристика. За нуждите на дисциплинарното производство и до издаване на крайния акт, с който то приключва, следва да бъдат установени всички обстоятелства, послужили като фактически основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Не може да се възприеме твърдението в касационната жалба, че общественият отзвук от проведената специализирана акция на прокуратурата и образуваното в тази връзка досъдебно производство съставлява нарушение на етичните правила. В хода на дисциплинарното дело не е установено поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Анализът на относимите доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото, не установяват конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или на етичните правила за поведение. Предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което ДФЗ следва да се осъди на заплати на Махмудова сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,