Решение № 472 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 458/2010 г.

Решение № 472 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 458/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Д. П. Д. против присъда № 7 от 14.01.2010 г. на Плевенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 2737/09 г. Искането се основава на допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Осъденият счита, че наложеното наказание не държи сметка за частичното му оправдаване, в какъвто смисъл са били приведени доводи от страна на неговия защитник. С оглед на това е направено искането за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Атанасов) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията, които са изложени в него. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становище, че няма основание за повече снизхождение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 340 от 23.06.2009 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 991/2009 г. подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, поради което му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. С присъда № 7 от 14.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 2737/2009 г. Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимите Н. Т. Б. и Т. Ф. М., които е оправдал по обвинението да са извършили престъплението. По отношение на подсъдимия Д. оправдаването на тези лица е довело единствено до изменяване на присъдата относно фактическото обстоятелство да се е сговорил предварително освен с другия подсъдим по делото Й. Д. С., но и с тях (Б. и Михайлова). В останалата част, касаеща подсъдимия Д., включително правната квалификация на деянието и наложеното наказание, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения, което се позовава на съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Възприетите фактически положения от Пловдивския окръжен съд, че престъплението е било извършено само от подсъдимия Д. и от подсъдимия С. при предварителен сговор помежду им, не съставлява фактическо обстоятелство, което да създава явно несъответствие на наказанието със степента на обществената опасност на деянието и на дееца, респективно да оправдава възобновяване на наказателното дело. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е близо до предвидения минимум в санкцията на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и адекватно отговаря на тежестта на престъпното деяние, данните за личността и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Искането на осъдения Д. П. Д. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК