Решение № 1663 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2014 г.

Решение № 1663 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Десислава Емилова Димчева с адрес в гр. София, подадена от пълномощник, против решение № 11/20.03.2014 г. по адм. д. № 5/2014 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена подадената от Димчева жалба срещу АУЗД № 000173/18.09.2013 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен, потвърден с решение № 94-Д-511/9.12. 2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил в точния й смисъл приложимата материалноправна разпоредба и е достигнал до извод, противоречащ на установените факти и обстоятелства. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакувания АУЗД бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - ръководителят на звено "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с издадения АУЗД № № 000173/18.09.2013 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен, потвърден с решение № 94-Д-511/9.12.2013 г. на началник-отдел "Местни данъци и ТБО" в общината, на Десислава Димчева са определени задължения за данък върху превозно средство за периода 2008 г. - 2013 г. Безспорно е, че за посочения период данък върху превозното средство не е заплащан. От доказателствата по делото съдът е видно, че Димчева е собственик на товарен автомобил "Ифа В 50 Л", с рег. № Н3042АС от 30.12.2003 г. и тя е подала декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ на 30.01.2004 г. Както административният орган, така и съдът са констатирали, че през проверявания период не е прекратена регистрацията на автомобила; Димчева не е върнала свидетелството за регистрация, нито е подавала удостоверение за разкомплектоване на товарния автомобил. Съдът е обсъдил представеното постановление за спиране на наказателно производство от 1.12.2005 г. на РП - Шумен, водено срещу неизвестен извършител с обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, а именно повреда на чужда движима вещ - товарният автомобил, собственост на Димчева. Приел е, че не са доказани обстоятелства, сочещи на извод за унищожаване на автомобила. Развил е съображения, че повредата на автомобила в степен да не може да се ползва през процесния период, е ирелевантно обстоятелство за дължимостта на данъка върху превозното средство. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обсъдил относимата фактическа обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е приел, че автомобилът не е унищожен по смисъла на § 1, т. 18 ДР на ЗМДТ. Не са изпълнени законовите предпоставки за освобождаване от данък по чл. 54, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ и чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение, че от представеното постановление за спиране на наказателното производство е установено унищожаването на собствения й товарен автомобил, тъй като в резултат на увредата му той не е в движение и повредата не може да се възстанови. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство и пътен данък са публични общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 от ЗМДТ по постоянния им адрес - чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Т. е. законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на регистрация и дължимост на това задължение до прекратяването на регистрацията. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба е материалноправна и приложима за ревизирания период през 2008 г., като и след последващото изменение на правната норма, за периода 2009 г. - 2012 г. правният режим не е променен. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 102/2012 г.), за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. След като автомобилът на жалбоподателката, макар и спрян от движение, е регистриран до съответната дата на бракуването му, законосъобразно размерът на дължимия данък е определен до тази дата. Жалбоподателката е представила заявление за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил едва на 22.05.2012 г., а представеното удостоверение за прекратяване на регистрацията на този автомобил поради разкомплектуване е от 5.09.2013 г. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото не са налице изключенията по чл. 58 ЗМДТ, касаторът не се явява и освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период 2008 г. - 2013 г. Приложимата разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред и се явява приложима норма за проверявания период. Този правен режим въвежда кумулативното изискване на двете условия, за да е налице освобождаване от задължението за заплащане на данък върху превозните средства. В конкретния случай жалбоподателката не е върнала свидетелството за регистрация. Не е изпълнено и второто кумулативно условие - да се представи удостоверение за разкомплектоване на автомобила. Това са формалните изисквания на закона за освобождаване от задължението за заплащане на данък върху превозното средство. Предвид изложеното, като е приел подадената от Десислава Димчева жалба за неоснователна и я е отхвърлил, Административният съд Шумен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената касационна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът не констатира нарушения, водещи до друг правен извод. Воден от горното, Върховният административен съд