Решение № 12118 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13127/2020 г.

Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение 1668/30.09.2020 г. по адм.дело 3086/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив в частта, в която е осъдена да заплати на Лев ойл ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт 261002640/11.02.2011г., издаден от органите по приходите в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив, заедно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 9815,18 лева, изтекла за периода 03.06.2017 г.-14.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски в размер на 2531, 82 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Лев ойл ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Националната агенция за приходите иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 54 360, 93 лева до пълния предявен размер от 85 899,65 лева, както и иска за присъждане на изтеклата върху главницата мораторна лихва в частта за сумата 61 706,17 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат в пълен размер и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Лев Ойл ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора, с която срещу Националната агенция по приходите са предявени искове, както следва: 1. иск за сумата 85 899,65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ревизионен акт 261002640/11.02.2011 г., издаден от орган по приходите на Териториалната дирекция-Пловдив на Националната агенция за приходите, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датите на изплащане на отделни части от възнаграждението до датата на исковата молба - 14.03.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 2. иск за сумата 71 521,35 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за периода 14.01.2011 г. - 14.03.2019 г. Административният съд установил, че след извършена ревизия на Лев ойл ЕООД със седалище и адрес на управление Стара Загора, чийто правоприемник е "Лев ойл" ООД, проверяващите лица изготвили ревизионен доклад 1002640/21.12.2010 г. за задължение на дружеството за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. 28.02.2010 г. На 10.01.2011 г. , между Лев ойл EООД и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници бил сключен договор за правна помощ. Правната защита включвала: проучване и анализ на ревизионен доклад 1002640/21.12.2010г. и приложенията към него; изготвяне на възражение до директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, проучване и анализ на издадения ревизионен акт и приложенията към него; изготвяне на жалба до директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите срещу издадения ревизионен акт, проучване на решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика и процесуално представителство и защита по съдебен ред. С договора от 10.01.2011 г. страните уговорили отделни възнаграждения за правните услуги, оказани в административната и в съдебната фаза по обжалване на ревизионния акт и на решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика". За защитата в административната фаза на производството Лев ойл EООД следвало да заплати на адвокатското дружество в срок до 14.01.2011 г. възнаграждение в размер на 72 821 лева без ДДС. "Лев ойл ЕООД подало възражение срещу ревизионния доклад. Това възражение било изготвено и предадено на дружеството от Адвокатско дружеството Райчинова и съдружници с протокол от 26.01.2011г. Адвокатското дружество издало на Лев ойл EООД фактура от 14.01.2011г., съгласно която за изготвяне на възражение срещу ревизионен акт 1002640 от 21.12.2010 г., за обжалване и защита срещу издадения ревизионен акт, за процесуално представителство и защита, се дължи сумата 87 385, 20 лева, от които възнаграждение - 72 821 лева и ДДС - 14 564, 20 лева. На 14.01.2011 г. тази сума била преведена от дружеството Ес Ди Петролиум ЕООД по сметката на Адвокатско дружеството Райчинова и съдружници по банков път, въз основа на споразумение от 10.01.2011 г., подписано между Лев ойл ЕООД и Ес Ди Петролиум ЕООД. Впоследствие главен инспектор по приходите издал ревизионен акт 261002640 от 11.02.2011г. за задължение на Лев ойл ЕООД за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. 28.02.2010 г. Ревизионният акт бил обжалван пред директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите. С решение 323/19.04.2011г. директорът на дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив потвърдил ревизионен акт 261002640/11.02.2011г. в частта относно задължението на Лев ойл ЕООД за данък върху добавената стойност в размер на 3 089 386,18 лева заедно с лихви за забава и го отменил в частта за непризнат данъчен кредит за сумата 15 813,80 лeва с лихви за забава. С решение 1577/09.07.2013г. по адм.дело 1265/2011 г. по описа на Административния съд-Пловдив ревизионен акт 261002640/11.02.2011г. бил отменен в частта за задълженията на дружеството за периода август 2008г. септември 2009г., включително и за месец декември 2009 г., както и в частта, в която е доначислен данък върху добавената стойност за разликата над 65 331, 68 лева до пълния установен размер на задълженията за същите отчетни периоди, ведно със съответните лихви за забава. С решение 7494/ 03.06.2014 г. по адм.дело 11245/2013 г. по описа на Върховния административен съд решението на Административния съдПловдив било отменено в частта, в която е доначислен данък върху добавената стойност за разликата над 53 975,94 лева до 65 331,68 лева, ведно със съответните лихви за забава. Вместо отменената част от решението съдът постановил друго, с което отменил ревизионен акт 261002640 от 11.02.2011 г. в частта, в която на Лев Ойл ЕООД за периода август 2008 г. до септември 2009 г. е доначислен данък върху добавената стойност за разликата от 53 975,94 лева до 65 331,68 лева, ведно с лихви за забава. С решение 12377/17.10.2014 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7494 от 03.06.2014 г. За изясняване на спорните обстоятелства административният съд допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Според приетото по делото експертно заключение, с ревизионен акт 261002640/11.02.2011г. по отношение на Лев Ойл" ЕООД са установени задължения, както следва: главница - 3 105 200,03 лева и лихва за забава - 558 336,45 лева или общо общо 3 663 536,48 лева. С решение 323/19.04.2011г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението " -Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите ревизионният акт бил потвърден за задължения от 3 089 386,18 лева главница и 554 019,57 лева лихва за забава. С решение 1577/09.07.2013г. по адм.дело 1265/2011 г. по описа на Административния съд-Пловдив размерът на задълженията на Лев ойл ЕООД бил установен на 65 331, 68 лева главница и 13 957, 53 лева лихва за забава. С решение 12377/17.10.2014г. по адм. дело 1145/2013г. по описа на Върховния административен съд задълженията на "Лев ойл ЕООД окончателно били определени на 50 576, 09 лева главница и 11 398, 30 лева лихва за забава или общо - 62 074,39 лева. В заключението на вещото лице е посочено още, че заплатената сума за адвокатски хонорар за изготвяне на възражение срещу ревизионен доклад 1002640/21.12.2010 г. и за обжалване и защита срещу ревизионен акт 261002640/11.02.2011г. пред директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението е в размер на 87 385, 20 лева съгласно фактура 1922/14.01.2011г. Размерът на претендираното обезщетение възлизал на 98,3 % от заплатения адвокатски хонорар от 87 385,20 лв. или на сумата от 85 899, 65 лева. Приходът по фактура 1922/14.01.2011г. е осчетоводен в счетоводството на Адвокатско дружество Райчинова и съдружници", като е дебитирана сметка 5031 Разплащателна сметка в левове" и е кредитирана сметка 4111 Клиенти в левове". Изтеклата върху главницата лихва за забава за периода от датата на плащане на адвокатското възнаграждение - 14.01.2011г. до датата на внасяне на исковата молба - 14.03.2019г. възлизала на 71 520,18 лева. В допълнително заключение вещото лице посочило, че в счетоводството на Лев ойл ЕООД е отразено съществуващо задължение на Ес Ди Петролиум" ЕООД към Лев Ойл" ЕООД към месец януари 2011 г. Фактура 1922/14.01.2011г. е осчетоводена в счетоводните регистри на Лев ойл" ЕООД, като е дебитирана сметка 602 Разходи за външни услуги" и е начислен данък за покупките по дебита на сметка 4531 Начислен данък за покупките" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици". В счетоводството на Ес Ди Петролиум" ЕООД е отразено задължение към Лев ойл" ЕООД по фактура 0020000023/15.11.2010г., която е погасена частично и е извършено плащане в размер на 87 385,20 лева. Въз основа на споразумение от 10.01.2011г. Ес Ди Петролиум" ЕООД е заплатило съществуващо задължение на Лев ойл" ЕООД към Адвокатско дружество" Райчинова и съдружници" в размер на 87 385, 20 лева. Според вещото лице, имало извършено прихващане на сумата, дължима по фактура 1922/14.01.2011г. към Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници", със сумата по фактура 0020000023/15.11.2010г., с получател Ес Ди Петролиум" ЕООД, като е дебитирана сметка 401 Доставчици" и е кредитирана сметка 411 Клиенти". Като писмени доказателства по делото са приобщени справка-декларация за ДДС за януари 2011 г. и дневник за покупки на Лев ойл ЕООД за периода януари 2011 - февруари 2011 г., както и документите, въз основа на които е изготвено експертното заключение. Във връзка със заявеното от Националната агенция за приходите оспорване на споразумението между Лев ойл ЕООД и Ес Ди Петролиум" ЕООД, съдът допуснал до разпит С. Бакалова, управител на Лев ойл ООД и на Ес Ди Петролиум ЕООД в периода на сключване на споразумението, която го е подписала, и И. Райчинова, управляващ съдружник в Адвокатското дружество Райчинова и съдружници. Свидетелката Бакалова заявила, че споразумението, подписано от нея, е сключено, тъй като сметките на Лев ойл EООД били блокирани. Свидетелката Райчинова дала показания, че Лев Ойл ЕООД е клиент на адвокатското дружество, в което тя е управляващ съдружник, включително и по времето, в което е сключен договора за правна помощ и съдействие. Свидетелката водила делото на дружеството. Всички уговорени възнаграждения за извършените правни услуги били платени. Органите по приходите запорирали сметките на Лев ойл ЕООД, поради което плащането било извършено от Ес Ди Петролиум, тъй като друг не би предоставил на дружеството заем при започнало ревизионно производство. По повод оспореното споразумение, сключено между Лев ойл ЕООД и Ес Ди Петролиум ЕООД, съдът изложил мотиви, че то не представлява официален свидетелстващ документ. Производство по реда на чл.193 ГПК се провеждало само в случай че се оспорва авторството на документа. При наличието на представен от ищеца оригинал на споразумението, както и при наличието на доказателства, че именно Ес Ди Петролиум ЕООД е погасило задължението на Лев ойл ООД към Адвокатско дружество Райчинова и съдружници, споразумението следвало да бъде прието за истински документ и да бъде ползвано като доказателство по делото. От правна страна административният съд приел, че в хода на производството са установени предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на държавата незаконосъобразен административен акт, частично отменен при административното и съдебното му оспорване, в пряка и непосредствена причинна връзка, с издаването на който на ищеца са причинени имуществени вреди. Видно от съставения договор за процесуално представителство и защита, от фактурата от 14.01.2011 г., от банковите извлечения и от споразуменията от 10.01.2011 г. и от 26.01.2011г., имуществото на дружеството се е намалило със сумата 87 835,20 лева, която била заплатена като адвокатско възнаграждение с ДДС (искът е предявен за сумата 85 899,65 лева съразмерно с отменената част от ревизионния акт). Съдът посочил, че обжалването по административен ред е задължителен етап от производството по оспорването на акта. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не предвиждал присъждането на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред, поради което разходът би могъл да бъде възмезден единствено чрез предявяването на иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност. Към този ред препращала и разпоредбата на чл.19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, според която агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. В отговор на възражението на ответника, че не е представен оригинала на договора за обжалване, процесуално представителство и защита, съдът отбелязал, че представеният препис има доказателствена стойност. Адвокатът имал право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка със защитата на правата и законните интереси на неговия клиент. Договорът представлявал частен документ и се ползвал в формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Автентичността и истинността на договора не била оспорена от ответника по реда на чл. 193 ГПК. Освен това било установено и надлежно счетоводно отразяване на плащанията, в т.ч., приспадане правото на данъчен кредит по издадената фактура от 14.01.2011 г. Съдът възприел довода на ответника, че данъкът върху добавената стойност не следва да се включва в размера на обезщетението, тъй като не е част от адвокатското възнаграждение, като изтъкнал, че ищецът е приспаднал заплатения от него данък върху добавената стойност по фактурата, издадена от адвокатското дружество, и че за него действително не е налице вреда, тъй като имуществото му не е намаляло със сумата 14 564, 20 лева, на колкото възлизала частта на данъка върху добавената стойност. Административният съд преценил като основателно възражението на ответната страна, че платеното адвокатско възнаграждение за защита при обжалване на ревизионния акт по административен ред е прекомерно, поради което обезщетението трябва да се присъди в по-нисък размер. Съдът изложил мотиви, че дължимото адвокатско възнаграждение за защита по дела с материален интерес в неговия минимален размер по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 54 360, 93 лева. Именно това бил разходът, който представлявал имуществена вреда за ищеца, защото възнаграждението, платено над установения минимален размер, всъщност зависело от договореното между страните. По тези съображения административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Лев ойл EООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 360, 93 лева и отхвърлил иска за разликата над 54 360,93 лева до пълния предявен размер от 85 899,65 лева. Първоинстанционният съд приел, че върху главницата се дължи лихва за забава, считано от 3.06.2014 г. или от отмяната на административния акт с окончателно съдебно решение, с оглед на което присъдил изтеклата лихва за периода 03.06.2017 г. - 14.03.2019 г. в размер на 9815,19 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2019 г. Съдът намерил за основателно и възражението на ответника, че е изтекла тригодишната погасителна давност за предявяването на иска за присъждане на мораторна лихва за времето от 03.06.2014 г. до 14.03.2019 г., поради което отхвърлил иска за акцесорното вземане за разликата над присъдения до предявения размер от 71 521, 35 лева. С оглед изхода на делото административният съд присъдил на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 118, 47 лева, а в полза на "Лев ойл" ООД - разноски в размер на 2531, 82 лева.