Решение № 10426 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2019 г.

Решение № 10426 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище гр. София, чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Грозданов, срещу Решение № 3615 от 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12290/2018 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът –"Джесика-2000" ЕООД, представлявано от И. Николов, чрез процесуалния си представител адвокат Стоилова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил предявения от Джесика-2000" ЕООД против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция и е осъдил ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съдът обосновано се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 203, ал 1 АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, приключило с неговата отмяна. В производството по НАХД № 7168/2016 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с отмяна на обжалваното от ищеца наказателно постановление, правната защита на дружеството е осъществена от адв. Гайдаров и адв. Стоилова, чиято представителна власт произтича от представено по делото пълномощно. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. В производството, развило се пред този съд е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, а именно Договор за правна помощ от 1.03.2016 г. за сумата от 600 лева без ДДС, като е уговорен начин на плащане - 420 лева по банков път и 300 лева след първото заседание. По делото са представени платежни нареждания, в които е посочено, като основание за плащане на сумите по тях от 420 лева и 300 лева фактура № 100000063 от 1.03.2016 г., която не се съдържа в кориците на НАХД № 7168/2016 г. по описа на СРС, не е представена и в исковото производство. От платежните нареждания, при посоченото им съдържание, не може да се направи извод, че сумите са платени за адвокатско възнаграждение и процесуално представителство в производството пред Софийския районен съд. Следователно в случая, не е доказано да е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Непредставянето на Фактура № 100000063 от 1.03.2016 г. от която да се установи връзката между твърдяното за договорено и платено адвокатско възнаграждение във връзка с посочения в исковата молба резултат отрича наличие на реално причинена вреда от отменен със съдебно решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на приложимия закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество, като се отхвърли предявения иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и решението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло и в тази част. Претенцията на касатора ИА "АА" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, такова не се дължи Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение