Решение № 12875 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2017 г.

Решение № 12875 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Видин, подадена срещу решение № 19 от 31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 16/2017 г. по описа на Административен съд - Видин, с което по жалба на М. М. е отменена издадена от касатора заповед с рег. № 368з-79/16.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът М. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Административен съд – Видин е постановил решението си въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, като е преценил за незаконосъобразна заповед № 368з-79/16.01.2017 г. на директора на ОДМВР - Видин, с която на М. М. - разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" при РУ - Кула, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). От фактическа страна правилно административният съд е установил, че на 6.11.2016 г. в землището на гр. Грамада, района на м. "Божурица", М. с още двама полицейски служители от РУ - Кула (П. и М.) задържали К. И. и му поставил белезници поради отказ да изпълни полицейско разпореждане. За употребените помощни средства и физическа сила ръководителят на екипа Миков отказал да изготви доклад, като такъв не бил изготвен от Петков и от Мишов, а с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-1130/14.09.2015 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на МВР (отм.); е регламентирано, че в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или ръководителя, разпоредил използването им. Безспорно е наличието на употребена физическа сила и помощни средства, за която дисциплинарно разследващия орган е приел в хода на проверката, че тя не е неправомерна, но не е изготвен доклад за това. Последното обстоятелство обаче не фигурира в съдържанието на заповедта за наказание и не го обосновава нито правно, нито фактически, а то е споменато единствено в справката. Затова правилно в тази връзка съдът е приел, че съществуват съществени противоречия между съдържанието на оспорената заповед, от която не е ясно какво точно е извършеното нарушение и намиращите се в преписката документи. Това от една страна ограничава правото на защита на служителя да разбере в какво дисциплинарно провинение е уличен, а от друга страна препятства съдебния контрол. Освен това при проведеното дисциплинарно производство не е изяснено дали в случая М. е имал задължение да изготви доклада, или това е задължение на ръководителя на екипа или на другия полицейски служител, а от всички в групата е потърсена дисциплинарна отговорност. При това положение правилно е установено от съда, че дисциплинарно наказващият орган не е изяснил какви са били конкретните задължения на Мишов в случая, за да може да се установи дали е налице неизпълнение на служебни задължения и в какво се изразява това неизпълнение. Заповедта е издадена при липса на яснота относно вменените на служителя задължения, което е довело и до необоснованост на наложеното му наказание, водещо до отмяната на акта. При тези данни по делото, като е преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, съдът е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на административния съд и съответно да обосновават отмяна на съдебното решение. Затова същото, при липса на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивирани на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,