Решение № 14163 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2020 г.

Решение № 14163 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 250/05.12.2019 г. на Административен съд (АС) – Сливен постановено по адм. дело № 334/2019 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. с изх. № 01-2600/4212 от 19.07.2019 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от "Кронос фарм" ЕООД Заявление за подпомагане с УИН: 20.30.0517/12811 по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" от мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2017 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден за заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че административният орган е направил извод за прекратен агроекологичен ангажимент, въз основа на невлязъл в сила административен акт, в противоречие с регламентираната в АПК забрана за изпълнение на акта преди влизането му в сила. Излага съображения, че спецификата на организация на работата на ДФЗ налага произнасяне по предвидения ред и срок по подаденото заявление и няма как да се приеме, че заявлението за кампания 2017 г. не е за първа година и с него не се поема нов ангажимент. Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на издадения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Брайкова. Ответникът по касация – "Кронос Фарм" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Кожухарова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които между страните не се спори. Спорът е правен и е свързан с приложението на материалния закон. По делото е установено, че "Кронос фарм" ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 184680 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). През 2015 г. е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 20.10.0615/97700 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". Заявената /декларирана/ площ по направлението е 16, 73 ха, а референтната /одобрена/ площ е 15, 28 ха. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с УИН: 20.15.0616/05237 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", със заявена /декларирана/ площ 16, 73 ха. На 21.01.2019 г. е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с Изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г. по описа на ДФЗ – София, с който е прекратен агроекологичният ангажимент на "Кронос фарм" ЕООД по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/". Актът е обжалван по съдебен ред от "Кронос фарм" ЕООД. С Решение № 167 от 02.08.2019 г., постановено по адм. дело № 85/2019 г. по описа на АС – Сливен жалбата на "Кронос фарм" ЕООД е отхвърлена. Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба от "Кронос фарм" ЕООД пред Върховен административен съд на Република България. По касационната жалба е образувано административно дело № 12604/2019 г. по описа на Върховен административен съд на Република България. За кампания 2017 г. "Кронос фарм" ЕООД е подал заявление за подпомагане с УИН: 20.30.0517/12811 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" със заявена /декларирана/ площ 16, 00 ха. На 19.07.2019 г. е издаден процесният административен акт – Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с Изх. № 01-2600/4212 от 19.07.2019 г., с който оспорващият е уведомен, че не е одобрен за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" от мярка 10 "Агроекология и климат". В акта е посочено, че: през кампания 2017 г. не се приемат заявления за подпомагане по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., с които се поема нов ангажимент; подаденото от кандидата заявление за подпомагане е за участие по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" за първа година, поради което "Кронос фарм" ЕООД се явява недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2017 г. Като основание за издаване на акта са посочени чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.); чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.); Заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със Заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20 а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия, вкл. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане; да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат". Със Заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., изменена и допълнена със Заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, е наредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., с които се поема нов ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане за дейности и ангажименти по изброени в заповедта направления от мярката, сред които не е посочено процесното направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставената му компетентност, като в тази връзка се е позовал на чл. 20 а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и представената Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Изложил е съображения, че е спазена установената в закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и прави основания за издаването му. Приел е, че незаконосъобразно административният орган е преценил, че подаденото от кандидата през 2017 г. заявление за подпомагане по процесната мярка и направление е за първа година и с него се поема нов ангажимент. Изложил е съображения, че със заповед на министъра на земеделието, храните и горите е наредено за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по марка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент. Посочил е, че подаденото от дружеството заявление през 2017 г. не е за първа година и с него не се поема нов ангажимент, защото от доказателствата по делото е установено, че "Кронос фарм" ЕООД е подал заявление за подпомагане по процесната мярка и направление през 2015 г. и е одобрен за участие по направлението с определена референтна площ. Подал е заявление за подпомагане по направлението през следващите 2016 г. и 2017 г. Относно извода на административния орган, че 2017 г. е първа за кандидата по направлението, тъй като "Кронос фарм" ЕООД е с прекратен агроекологичен ангажимент по процесното направление, съдът е изложил съображения, че актът с който е прекратен агроекологичния ангажимент не е влязъл в сила, тъй като е бил обжалван по съдебен ред. Административният орган е направил извод за прекратен агроекологичен ангажимент въз основа на невлязъл в сила административен акт. Приел е, че това е в противоречие с регламентираната в АПК забрана за изпълнение на акта преди влизането му в сила – чл. 91, ал. 1 АПК. Не са налице и предвидените в чл. 90, ал. 2 АПК изключения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Изводът на съда, че незаконосъобразно административният орган е приел, че подаденото от кандидата през 2017 г. заявление за подпомагане по процесната мярка и направление е за първа година и с него се поема нов ангажимент, е правилен и обоснован. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 1 АПК и не следва да се преповтарят. На настоящата инстанция е служебно известен факта (на основание чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК), че с Решение № 11180/20.08.2020 г. на ВАС постановено по адм. дело № 12604/2019 г. е отменено Решение № 167 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 85/2019 г. на Административен съд – Сливен и вместо него е постановено друго, с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по заявлението на "Кронос Фарм" ЕООД с УИН 20.15.0616/05237 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2016 година и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. С оглед на това и при наличието на доказателства, че "Кронос фарм" ЕООД е подало заявления за подпомагане по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампании 2015 г. и 2016 г., изводът на административния орган, че подаденото заявление за подпомагане за кампания 2017 г. по посочената мярка е за първа година, е неправилен. Организацията на работа създадена в ДФЗ, каквито доводи се изтъкват в касационната жалба, не може да дерогира законовото изискване на чл. 90, ал. 1 АПК. Отделно от това следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., в приложимата редакция от ДВ, бр. 16/2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е дадено правомощие с нарочна заповед да определя ежегодно започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР за периода 2014-2020 г. В разпоредбата е посочено, че в заповедта може да се съдържат и допълнителни условия, свързани с приема на заявления по отделните направления. В изпълнение на това правомощие, със Заповед № 09-160/28.02.2017 г., допълнително изменена със Заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с т. 2 министърът е разпоредил за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", с които се поема нов ангажимент, или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11. С Решение № 15604/18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 4406/2017 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 5113/29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 574/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, т. 2 от цитираната заповед на министъра на земеделието и храните е отменена. В решението си тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта на министъра е материално незаконосъобразна и несъответна с целта на закона, тъй като не съдържа годно основание за издаване, както и противоречи на нормите на чл. 1, т. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който земеделските стопани имат право на подпомагане по мерки и подмерки от ПРСР за периода 2014–2020 г., при условията и реда Наредба № 7 и Наредба № 4 - чл. 9 а от ЗПЗП. При законово регламентирано право за подаване на заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11, министърът на земеделието и храните не е имал основание да издаде акт, с който да забрани да се приемат заявления за подпомагане. Заповедта противоречи и на чл. 65 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., съгласно който държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, но тази цел не може да се постигне със забрана за прием на заявления за подпомагане, правото на което е законово регламентирано, както на национално ниво, така и от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. - чл. 16, § 1, б. "а" и § 3. На основание чл. 142, ал. 2, както и на основание чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК, следва да се вземе предвид отмяната на т. 2 от заповедта на министъра на земеделието и храните, в рамките на настоящото висящо производство. Отмяната на акта (т. 2) има действие по отношение всички. Дори и да се приеме, че 2017 г. е първа година на кандидата за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., то органът не е имал право на посоченото от него основание да откаже подпомагане. Със заповедите си министърът на земеделието и храните на практика е дерогирал приложението на норми от Наредба № 7/2015 г. и Наредба № 4/2015 г., което е недопустимо, тъй като министърът разполага с правомощие да въвежда допълнителни условия, но същите следва да са свързани с приема на заявления, а не с тяхната забрана, както е приел в отменителното си решение ВАС. Оспорения в настоящото производство административен акт, който е мотивиран именно с неспазване на условията, въведени с цитираните заповеди на министъра, противоречи на материалния закон. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт. С оглед изхода на делото е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство би била основателна, ако бе доказана. По делото не са представени доказателства за реално извършени разноски, поради което поради недоказаност на претенцията, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение