Решение № 2067 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2016 г.

Решение № 2067 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2843 от 12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1465 от 2014 г. по описа на Административен съд - В., поправено с Решение № 682/29.03.2016 г., с което по жалба на "Г. Г." ЕООД, гр. В. е отменен Ревизионен акт № 031303892/12.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 53/27.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - В. в частта, с която на дружеството са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер от 35 275.74 лв. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 8 021.56 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ревизираното дружество, в качеството си на доставчик на услуги по ВОД, не е изпълнило задължението си да установи и докаже статута на италианските дружества - получатели като данъчнозадължени лица с валиден VIN, поради което законосъобразно с РА е прието, че "Г. Г." ЕООД е следвало да начисли ДДС за извършените доставки. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Г. Г." ЕООД, гр. В., чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 031303892/12.12.2013 г., издаден от органи по приходите пи ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 53/27.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Г. Г." ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 35 275.74 лв. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 8 021.56 лв, За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали, че "Г. Г." ЕООД е декларирало доставки на услуги с място на изпълнение Р. И.. Установено е, че по дневниците за продажби и СД са отразени доставки на услуги към "M. C. di C. A. A." и "D. T. di S. G.", но италианските дружества са с невалидни VIN номера за процесните периоди. Съобразено е още, че между ревизираното дружество "M. C. di C. A. A." има сключени договори с предмет - осигуряване на работна сила за извършване на монтажни и демонтажни дейности по рекламно обзавеждане и във връзка с тези договори българският търговец е издал процесните фактури и не е начислил ДДС. И. и фактурирани доставки са декларирани в подадените СД за съответния период, отразени са като доставки, подлежащи на облагане с нулева ставка, с място на изпълнение на територията на друга държава-членка. Плащането по фактурите е извършено по банков път или с чекове, осребрени в Италия и внесени по банкова сметка. Ревизиращите са отчели и наличието на сключени договори с "D. T. di S. G.", както и извършените плащания по фактурите. В отговор на изпратено запитване до Италианската администрация относно наличието на регистрация по ДДС на "M. C. di C. A. A." е получен отговор, че на дружеството е разрешено да осъществява ВОД от 28.03.2012 г. При извършена проверка във VIES-системата е установено, че VIN IT13360610151 е валиден от 28.03.2012 г. По отношение на "D. T. di S. G." е установено, че посочения VIN е невалиден. При тези констатации ревизиращите са приели, че българското дружество е изпълнител на услуги към лица, които не са регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 12, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е следвало да начисли ДДС за тях д. п. 13.01.2010 г. -28.03.2012 г. в посочените размери. В хода на съдебното производство е проведената ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че "Г. Г." ЕООД е предоставял работна сила за извършване на монтаж и демонтаж на вътрешно обзавеждане за изложения. В съответствие с чл. 86 от ЗДДС ревизираното дружество е включило спорните фактури в дневниците за продажби за данъчните периоди, в които са издадени, както и в подадените VIES декларации. Доставките са надлежно осчетоводени, а плащанията за тях са извършени по банков път. Анализирайки представените доказателства за актуалното състояние на "D. T. di S. G."и "M. C. di C. A. A.", съдът е приел, че първото дружеството е вписано във фирмения регистър на гр. М. от 25.07.2007 г. и е заличено на 24.01.2013 г., а второто е включено в базата данни на VIES от 01.02.2001 г. до 24.02.2011 г., като във връзка с изменение на италианското законодателство дружеството е подало заявление на 14.02.2012 г. и е пререгистрирано за целите на ДДС в Италия от 28.03.2012 г. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, решаващият състав е приел, че основният спорен въпрос между тях касае наличието или липсата на валидни VIN на италианските дружества. В тази връзка той е съобразил, че във връзка с изменение на италианското законодателство "M. C. di C. A. A." е подало заявление на 14.02.2012 г. и е пререгистрирано за целите на ДДС в Р. И. от 28.03.2012 г., но това е във връзка с осъществяване на ВОП на територията на Италия. Първоначалната регистрация по ДДС на това дружество е от 01.02.2001 г. и към датите на спорните доставки липсват доказателства то да е дерегистрирано. До същия извод съдът е достигнал и спрямо "D. T. di S. G.". Съобразил е, че това дружество е регистрирано по ДДС на 25.07.2007 г. и е заличено на 22.01.2013 г. Тъй като спорните доставки са извършени през. данъчни периоди м. януари, февруари и април 2010 г. и предвид липсата на данни за дерегистрация на получателя към датата на доставките, то решаващият състав е приел, че и това италианско дружество към релевантните моменти е било регистрирано за целите на ДДС на територията на държава членка. Отчитайки тълкуванията, съдържащи се в Решенията на СЕС по дело С-492/13 и С-273/11 първоинстанционният съд е формирал заключението, че законосъобразно ревизираното дружество е приложило нулева ставка на ДДС към спорните ВОД, с оглед на което РА в оспорената му част следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви Разпоредбата на чл. 86, ал. 3 ЗДДС предвижда, че не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.. В случая предмет на спорните доставки е изграждането и предоставянето на работна ръка за извършване на монтажни и демонтажни услуги и обща работа в сферата на изложбеното обзавеждане при организирани изложения в Болоня и Милано- Италия. Именно с оглед спецификата на услугите приходните органи са проверили дали получателите по доставките са данъчно задължени лица. В тази връзка съдът обосновано е приел, че към моментите на извършването на доставките получателите са притежавали валидни идентификационни номера. Съобразил е, че от приложената в административната преписка справка в системата VAT е видно, че "D. T. di S. G." е с регистрация по ДДС от 01.03.2002 г., при липса на данни, че то е дерегистрирано към периодите, в които са извършени процесните доставки. За "M. C. di C. A. A." също е установено, че дружеството е включено в базата данни на VIES от 01.02.2001 до 24.02.2011 г., като във връзка с промяна в данъчното законодателство на Италия то е подало заявление от 14.02.2012 г., че желае да извършва вътрешнообщностни сделки. Правилно решаващият състав е приел, че при получен ДДС номер, вписан в Агенцията по приходите и в Търговския регистър и при липсата на доказателства за дерегистрация към момента на доставките следва, че ДДС номерата на италианските дружества са валидни. Щом получателите по спорните доставки са с редовна идентификация, то те се легитимират като данъчно задължени лица, установили независимата си икономическа дейност на територията на Италия. Там е и мястото на изпълнение на доставките, а по аргумент от чл. 86, ал. 3 ЗДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отменил РА, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 4 460 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение