Решение № 1972 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2010 г.

ВАСIII отделение09.02.2011 г.докладчик т Бисерка Коцева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мирослав Мирчев Сотиров срещу Заповед ЧР - 05-131 от 07.06.2010 г. на министъра на правосъдието. ОСЪЖДА Мирослав Мирчев Сотиров с ЕГН .......... да заплати 150 (сто и петдесет) лева в полза на Министерство на правосъдието. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 1972 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Мирослав Мирчев Сотиров от гр. София срещу заповед № ЧР-05-131 от 7.06.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение като стажант на длъжност "надзирател" в арест - бул. "Г. М. Димитров" № 42 към сектор "Арести" при областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, "поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка", на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР и чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 19, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗИНЗС. Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на чл. 247 от ЗМВР. Освен това твърди, че неправилно не е допуснат на поправителен теоретико-практически изпит в рамките на проведен курс за първоначална професионална подготовка. Ответната страна - министър на правосъдието, представляван от юрк. Василева, оспорва жалбата. По конкретните възражение на жалбоподателя поддържа становище, че към 11, 12 и 13.05.2010 г. не са налице основания, оправдаващи неявяването на Сотиров на поправителния изпит в дисциплината "Правна подготовка", проведен на 11 май 2010 г. и респ. налагащи насрочването на нова дата за неуспешно проведения теоретико-практически изпит (ТПИ). Направено е искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд - III отделение намира, че жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С оспорваната заповед, министърът на правосъдието е прекратил служебното правоотношение на Сотиров, в качеството му на стажант на длъжност "надзирател" в арест - бул. "Г. М. Димитров" № 42 към сектор "Арести" при областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, като се е мотивирал с обстоятелството, че служителят не е завършил курса за първоначална професионална подготовка, поради което и позовавайки се на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР и чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 19, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗИНЗС е постановил своя акт. Видно от заповед № Л-З/05.01.2010 г. жалбоподателят, в качеството си на стажант на длъжност "Надзирател" в арест бул. "д-р Г. М. Димитров" е командирован за времето от 11.01.2010 г. до 05.03.2010 г. на курс за първоначална професионална подготовка, проведен в Учебен център - Плевен. Не се спори и относно обстоятелството, че Сотиров е оценен от изпитващата комисия на проведения теоретико-практичен изпит с оценка "слаб 2", поставената оценка се потвърждава и от протокол за провеждане на ТПИ (л. 18). За прекратяване на служебното правоотношение е изготвено предложение от гл. инспектор Иво Нейков, началник на сектор в Учебен център - Плевен към затвора гр. Плевен в изх. № 39/20.05.2010 г. Обжалваната заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в установената за това форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неуспешното завършване на курса за първоначално професионално обучение (подготовка) е основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителите, спечелили конкурс за постъпване на работа в структурите на ГД "ИН", както по чл. 31, ал. 4 от ЗИНЗС, така и по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че министъра на правосъдието е следвало да съобрази обстоятелството, че на жалбоподателя му е отказана възможността да се яве на поправителен ТПИ, съгласно молбата му до директора на ГД "ИН" от 26.05.2010 (с вх. № от 27.05.2010 г.). С посочената молба, жалбоподателят търси благоприятстващ за него акт, като се позовава на обстоятелства отнасящи се до времето преди провеждане на ТПИ, а именно влошеното му здравословно състояние за периода 01 - 06.05.2010 г., когато е бил във временна нетрудоспособност поради заболяване "Брусница" (морбили) - бол. лист № 4158807/03.05.2010 г. Безспорно е, че влошеното здраве може да бъде основание за отлагане на изпита, но в случая не е налице подобно основание. Видно от представения по делото учебен план, същинският курс за обучение на стажантите е приключил към 05.03.2010 г., а в периода 08.03.2010 - 05.05.2010 г. същите са провели и стаж в съответните поделения. Следователно, времето за подготовка на жалбоподателя обхваща период от близо два месеца, поради което и с оглед обичайната човешка мобилизация в подобни моменти, не може да се приеме, че са налице основания да бъде оправдано слабото му представяне. Не може да бъде пропуснато и обстоятелството, че Сотиров е поискал поправителен изпит не преди провеждането му, нито към момента на провеждане, а едва дванайсет дни по-късно. Що се касае до възражението, че е налице нарушение на чл. 247 от ЗМВР, а именно, че макар служебното му правоотношение да е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, то същото е станало без да му бъде връчено едномесечно предизвестие или да му бъде изплатено обезщетение, следва да се отбележи, че същото е основателно, но това не води до порок на оспорваната заповед. По аргумент от изр. второ на чл. 247, ал. 1 от ЗМВР, а именно че при неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, се извежда извод, че в правомощие на издателя на акта е да избере една от двете посочени от закона възможности - да предизвести или да плати за срока. В случая, министъра на правосъдието, очевидно се е възползвал от втората възможност, от което възниква парично задължение за Сотиров по отношение на неговия работодател. С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на министерство на правосъдието на разноски - юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1