Решение № 8719 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 620/2011 г.

Решение № 8719 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 620/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Клуб за спорт и туризъм- Мачирски"София, чрез адвокат Свилен Овчаров, срещу решение № 3493 от 04.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1153/2010 г. по описа на Административен съд - София град В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебните изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника- Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните- не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София град, в производство по чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлил исковата претенция на касатора "Клуб за спорт и туризъм - Мачирски" - София подадена срещу Изпълнителна агенция по горите при МЗХ. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение в размер на 45 000 лева за причинените му имуществени вреди, представляващи направени от него разходи по закупуване, доставяне и монтаж на фургон тип "А", вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че не е доказана от жалбоподателя пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между отмененият административен акт и сочените вреди; нито пък, че последните реално са претърпени. Съда е приел, че е налице и съпричиняване на вредите от страна на самия ищец - за когото важи прогласеното в Конституцията на РБ задължение - да знае и спазва законите. Решението е правилно. Страните по делото не спорят, че със Заявление от 20.12.2007 г.- ищцовото сдружение - юридическо лице с нестопанска цел - е поискало Председателя на Държавна агенция по горите - да разреши право на ползване за срок от 30 години, върху площи от държавен горски фонд, за изграждане на бази на Клуба за обучение по ски и сноуборд за деца и ученици, чрез разполагане на временни мобилно постройки. С писмо, изх. № 94-АА-108/15.01.2008 г., председателя на ДАГ отказал да удоволетвори искането; отказ отменен с влязло в сила решение. Установено е също така, че с протокол от 05.02.2008 г. комисия, назначена от началника на Регионално управление на горите София, е проверила и приела обект за разполагане на временна постройка на територията на природен парк "Витоша"; както и, че с констативен акт от 27.01.2010 г.- служители на столична община, район "Панчарево"- констатирали, че преместваемият обект е поставен без одобрена схема и без разрешение за поставяне. Съдът правилно е посочил предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Обосновано е приел, че основателността на иска изисква кумулативното наличието на отменен административен акт, настъпване на имуществени вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт, в случая отмененият акт, и вредите, както и, че доказателствената тежест ляга върху ищеца. Правилен е извода на съда е, че при анализът на събраният доказателствен материал- не се установява сдружението да е претърпяло преки имуществени вреди, в сочените размери, което да произтича от отменения по съдебен ред административен акт. Общинските служители са констатирали павилион- с размери 4м/ на 17 м; предоставеният по договор за спонсорство между ЮЛНЦ и "Мачирски спорт", ЕООД-фургон е с различни габарити- 730/320/260см, като и в двата случая се касае за мобилни, преместваеми обекти, поради което правилно първоинстанционния съд е констатирал, че не е налице идентичност в описанието на обектите по двата акта. Касатора без да твърди, нито пък доказва- погиване на вещта, претендира като вреда пълната й стойност, включително и разходите по доставката и монтажа. Законосъобразен в тази връзка е извода на съда, че на обезвреда подлежат реално причинените вреди, а не предполагаеми такива. Пред настоящата инстанция касатора въвежда за първи път като вреди- пропусната полза- лишаване на сдружението от възможността да ползва обекта по предназначение- което не следва да бъде обсъждано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,