Решение № 1455 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2016 г.

Решение № 1455 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Ж. П. С. е оспорила разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 13, ал. 4, чл. 19, ал. 11, чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г. на Министерския съвет ( обн. ДВ. бр. 115 от 30 декември 2004 г.). В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби са неефективни, неотносими към индивидуалните потребности на хората с увреждания и формално съществуващи, както и че не позволяват в достатъчна степен да бъдат упражнени правата по Конвенцията за правата на хората с увреждания, предвидени в чл. 13 - "Достъп до правосъдие", чл. 19 - "Независим живот и включване в общността", чл. 20 - "Лична мобилност", чл. 27 - "Работа и заетост", чл. 28 - Подходящ жизнен стандарт и социална закрила". В уточнения към жалбата Ж. С. е посочила като допълнително основание за отмяна на разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 13, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората тяхното противоречие с чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, а за отмяната на чл. 24, чл. 25 и чл. 26 ППЗИХУ - противоречието им с разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и със Закона за защита от дискриминация. Направено е искане за отмяната на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт.

Министерският съвет на Република България е оспорил допустимостта и алтернативно, основателността на подадената жалба.

Министърът на труда и социалната политика е поискал отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

Върховният административен съд, като провери законосъобразността на оспорените подзаконовите нормативни разпоредби, прие следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, чието правно положение се регулира от Закона за интеграцията на хората с увреждания и правилника за неговото приложение. В жалбата се обосновава засягане на права на жалбоподателката, произтичащо от оспорените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с оглед на което следва да се приеме, че тя има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК да поиска произнасянето на съда за съответствието на тези разпоредби с нормативни разпоредби от по-висок ранг.

Съдът намира за неоснователно възражението на Министерския съвет за недопустимост на жалбата поради наличието на влязло в сила решение за някои от оспорените разпоредби, което е пречка за повторното произнасяне на съда съгласно чл. 187, ал. 2 АПК. С решение от 10.07.2006 г. по адм. дело № 2426/2006 г. по описа на Върховния административен съд са били отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3; чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона интеграция на хората с увреждания. Оспорените от Ж. С. разпоредби на чл. 25 и чл. 26 от правилника са приети с последващо изменение на подзаконовия нормативен акт (ДВ, бр. 1 от 5 януари 2007 г., в сила от 5.01.2007 г.), поради което няма формирана сила на присъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка за произнасянето на съда.

Обжалваните разпоредби са част от съдържанието на подзаконов нормативен акт, издаден за прилагането на Закона за интеграцията за хората с увреждания в неговата цялост. Те гласят следното:

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Председателят на комисията представя пред членовете ? включените за разглеждане в дневния ред заявления-декларации и изготвените към тях социални доклади.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Комисията установява:

1. потребностите и възможностите за рехабилитация;

2. възможностите за обучение;

3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;

4. потребностите от социални услуги;

5. възможностите за социално включване.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) По всяко постъпило заявление-декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на подаването, се изготвя социална оценка по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, която се подписва от всички присъстващи членове на комисията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Въз основа на социалната оценка може да се изготвя индивидуален план за интеграция на лицето, свързан с обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, според вида и степента на увреждане и заявените потребности в заявление-декларацията за изготвяне на социална оценка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При изготвянето на социалната оценка се вземат предвид оценката, потвърдена от директора на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, по чл. 16, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Комисията може да прави предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за:

1. отпускане на месечна добавка по чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

2. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 04.07.2014 г.) отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, според индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

3. отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане.

Чл. 19. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за финансиране на проекти по програмите, стимулиращи трудовата заетост и самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа реда, специфичните условия за кандидатстване, критериите за оценяване и класиране на постъпилите проекти и механизма за финансиране.

(3) Хората с увреждания могат да кандидатстват за ползване на средства по ал. 1, ако отговарят на следните общи условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) да не ползват преференции по чл. 49 от Закона за насърчаване на заетостта;

2. да нямат изискуеми публични задължения;

3. (нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) да не са получавали финансови средства от други законоустановени източници за същата цел.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Обстоятелствата по ал. 3, т. 1 - 3 се доказват с писмена декларация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед открива конкурсната процедура за кандидатстване с проекти и определя състава на комисията за оценка и класиране на постъпилите проекти.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Допуснатите и недопуснатите за оценка проекти се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в срок до 14 дни след изтичане на срока за кандидатстване.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) За всяко заседание на комисията по ал. 5 се изготвя протокол, който се подписва от председателя и членовете ?.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания класирането на допуснатите проекти.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед утвърждава окончателното класиране на допуснатите проекти.

(10) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Заповедите по ал. 6 и 9 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания сключва с лицата с класирани и одобрени за финансиране проекти договори, въз основа на които се отпускат финансовите средства.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета.

(2) База за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги е в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход.

Съгласно чл. 76 АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет с постановление на Министерския съвет, който е компетентният административен орган. Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби (чл. 6, 1) ЗНА).

Оспорените разпоредби са приети в съответствие с правилата на чл. 26, ал. 2 чл. 27 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, действащи към момента на приемането им (ДВ, бр. 46 от 2007 г. ), които предвиждат публикуването на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Проектите са съгласувани с органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или са задължени да го прилагат. Проектите заедно с доклад на министъра на труда и социалната политика, който е техен вносител, и мотивите към тях, са внесени в Министерския съвет, който е приел съответните изменения на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания на свои заседания.

При анализ на оспорените разпоредби на чл. 12, ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 13, ал. 4 от правилника, съдът не установи противоречие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, с разпоредбите на чл. 10- чл. 13 и чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и с чл. 6, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Не се установява противоречие и между чл. 19, ал. 11 от правилника и норми от по-висок ранг. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11 е издадена в съответствие с чл. 31 ЗИХУ, според който изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Налице е съответствие и между разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 5 ЗИХУ и чл. 24, ал. 1 ППЗИХУ.

Поради това оспорването на тези разпоредби на правилника е неоснователно и следва да се отхвърли.

Съдът намира, че има противоречие между разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 ЗИХУ и разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от правилника. Разпоредбата на чл. 42, ал. 13 ЗИХУ делегира на компетентния орган правомощието да уреди на подзаконово ниво размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката за социална интеграция. Добавката представлява сбор от парични средства, предназначени за покриване на допълнителни разходи за: транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги; обучение; балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; достъпна информация; наем на общинско жилище; диетично хранене и лекарствени продукти. Възприемането на гарантираният минимален доход като база за определяне на месечната добавка за социална интеграция не съответства на законовото предписание, според което критерий за размера на добавката за социална интеграция са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Добавката следва да допълва собствените доходи и да удовлетворява конкретните нужди на всяко лице, такива каквито са отразени в социалната оценка. Фиксирането в оспорените разпоредби на чл. 25 и чл. 26 от правилника на размера на месечната добавка за транспортни услуги и месечната добавка за информационни услуги като процент от гарантирания минимален доход означава, че всяко лице с трайни увреждания има право не на диференциран, а на еднакъв размер на добавката за социална интеграция. Унифицирането на размера на добавката води до съществено ограничаване на възможностите за социална интеграция на хората с увреждания, които имат ниски доходи, и препятства пряко упражняването на гарантираните в Конвенцията за правата на хората с увреждания права и свободи като: свободата на придвижване, правото на пълноценно включване в общността, личната мобилност и свободата на достъпа до информация, правото на образование, правото на достъп до рехабилитационни услуги и осигуряването на подходящ жизнен стандарт.

С оглед допуснатото от издателя на акта противоречие между подзаконовата уредба и норми от по-висок ранг следва да отменят оспорените разпоредби на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд