Решение № 4742 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2013 г.

Решение № 4742 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП на Георги Живков Арнаудов в качеството му на заместник-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Веселин Петров Сиротов от гр. Хасково чрез процесуалния му представител адв. Боряна Делчева срещу решение № 1288/11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2579/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд. Георги Живков Арнаудов в качеството му на заместник-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 261200899/2.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 843/12.07.2012 г. на директора на същата дирекция за установени данъчни задължения на Веселин Петров Сиротов от гр. Хасково по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) за 2006 г. за сумата над 1 619,25 лв. до пълния размер от 10 808,63 лв. и лихви за просрочие в частта за сумата над 1 164,72 лв. до пълния размер от 7 774,85 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел за меродавна пазарната цена на апартамента в гр. София и съответно цената на придобиване на апартамента в гр. Бургас, посочени в съдебната експертиза на вещото лице Стефан Жеков, като се твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата, събрани по време на ревизията. Подробни доводи по това оплакване са изложени в касационната жалба. Относно оплакването за присъдените разноски, касаторът е изложил довод, че те неправилно са определени. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на Веселин Сиротов срещу ревизионния акт в тази му част, както и присъждане на съответстващото се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба, Веселин Петров Сиротов от гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Боряна Делчева я оспорва. Веселин Петров Сиротов от гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Боряна Делчева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 261200899/2.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 843/12.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установените данъчни задължения по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 1 619,25 лв. и лихвите за просрочие в размер на 1 164,72 лв. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Твърди се от касатора, че мотивите на съдебното решение в различните му части си противоречат и от тях не може да се установи приема ли съдът за установени и доказани настъпили факти и обстоятелства. Изложени са оплаквания, че съдът не се е произнесъл по основния въпрос, поставен в жалбата - от кой момент е образувано ревизионното производство и спазен ли е срока да провеждане на ревизията, както и продължен ли е този срок по надлежния ред и от кой орган. Твърди се от касатора, че поради посочените нарушения се е стигнало до съставяне на ревизионен доклад и ревизионен акт, които според него са нищожни. Подробни доводи относно тези нарушения, които не са санкционирани от съда са изложени в касационната жалба. По съществото на спора според касатора съдът не е коментирал замяната като източник на доход по ЗКПО за физическо лице и определяне на данъчна основа за облагане на доход, получен при замяна, както и че никъде в обжалваното съдебно решение не се съдържат доводи за наличие на укрит доход (приход), нито се съдържат данни, че при замяната на недвижими имоти на физическо лице е налице реално придобит доход или е получен доход в натура, от която и да е от страните по сделката. Неправилно според касатора е преминато към облагане към чл. 122, ал. 1 ДОПК. Оплаквания са изложени в касационната жалба, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл по всички направени възражения, а именно дали е налице погасяване по давност на лихвата като акцесорно задължение, считано от датата на нейното определяне по размер с оспорения ревизионен акт. Според касатора начисляването на лихва и погасяването на това задължение е разгледано в нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД - с изтичането на тригодишна давност, но произнасяне по този въпрос в решението на съда няма. Приетото от съда, че е налице непаричен доход от извършената замяна според касатора е необосновано, тъй като този извод на съда не е подкрепен с никакви разпоредби на ЗКПО (отм.), който е приложим за жалбоподателя предвид статуса му на чуждестранно физическо лице. Необосновано според касатора съдът не е обсъдил заключението на вещото лице Тошко Райчев, който се е съобразил с параметрите на замяната по нотар. акт № 19/26.06.2006 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касатора са развити в касационната му жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Боряна Делчева. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел безспорния между страните факт, че ревизираното лице Веселин Сиротов е чуждестранно лице, а за спорно, че доходите му с източник в България подлежат на облагане. Съдът е приел и за безспорно установено, че е извършена продажба чрез замяна на недвижим имот в гр. Бургас, като продавачите не получават от купувача плащане в пари, а получават имот в гр. София, но ревизираното лице не е декларирало доходи от продажба и замяна. Установено е, че данъчната оценка на прехвърления имот в гр. Бургас е 11 216 лв., а този в гр. София 37 437,06 лв., както и че страните са приели, че суми за уравняване не се дължат. Съдът е възприел определянето на данъчната основа за облагане да бъде по чл. 122 ДОПК, както е приела и ревизията. Позовал се е на чл. 12, ал. 5 ЗКПО (отм.), според който основата за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижима собственост е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване, а последната според чл. 46 ЗМДТ е по-високата цена между цената, определена в посочената разпоредба от ЗМДТ и действително платената цена, като за целите на определяне на облагаемата основа се приема по-високата от двете. Съдът е изложил мотиви, че апартаментът в гр. Бургас е прехвърлен и придобит като самостоятелен обект от жилищна сграда с идеални части от общите й части и от правото на строеж, а за апартамента в гр. София е прието, че също представлява самостоятелен обект от жилищна сграда и съответните идеални части от общите й части и от правото на строеж, без да са посочени като процентно съотношение в нотариалния акт, която сграда е построена до степен груб строеж. Съдът се е позовал на съдебната експертиза, според която продажната стойност на двата апартамента по приложимата за периода Наредба № 5/1999 г. е определена коректно от вещото лице като процентно съотношение на два метода - сравними неконтролирани цени и метода на увеличената себестойност. Съдът се е позовал на посочения от вещото лице коефициент при пълна завършеност и груб строеж, при отчитане на приложената строително-техническа документация и липса на данни за довършителни работи и частично изпълнени инсталации. Относно определянето на пазарната цена на СМР според съда най-подходящият метод би бил методът на увеличената себестойност, а за конкретен недвижим имот - на сравнимите неконтролирани цени. Затова е прието в обжалваното решение, че правилно експертът е съпоставил стойностите на продажби по реално сключени сделки с посочени нотариални актове в гр. София с корекция, съобразно степента на завършеност и такива в гр. Бургас. Прието е в обжалваното решение, че липсата на пълни данни за строителната дейност на апартамента в гр. Бургас го е обосновал да приеме, че приемлив вариант от двете съдебно-счетоводни експертизи е този, при който при приложената методика от ревизионния акт, при замяна на двата недвижими имоти се приемат пазарните цени по заключението на съдебно-оценителната експертиза, която е неоспорена от страните. Съдът е счел, че този вариант - последен по неоспореното заключение на вещото лице Тошко Райчев при отчитане стойностите в рамките на 1/2 данъчната основа при положителна разлика от 21 590 лв. и прилагане на ставката за този вид данък от 15%, дължимият данък е определен на 1 619,25 лв. при режим на СИО, а лихвите за просрочие - 1 164,72 лв. за периода от 27.07.2006 г. до 2.05.2012 г. - непогасени по давност предвид повторността на ревизията. Затова според първоинстанционният съд ревизионния акт се явява незаконосъобразен за разликата между дължимия данък от 10 808,63 лв. по определената от ревизията данъчна основа до размер на дължимия данък по данъчна основа от 10 795 лв. - 1/2 от СИО в размер на 1 619,25 лв., ведно със съответната лихва от 1 164,72 лв., определена в първата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена в частта за математическите изчисления. Относно възраженията на ревизираното лице за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът е приел, че правилно е възложена ревизията (ЗВР № 1105942/8.11.2011 г.) след започнала повторна ревизия с обхват данък по чл. 34 ЗКПО (отм.) за 2006 г., като е определен срок за приключването й до два месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Посочено е от съда, че по повод искането за удължаване срока на ревизията е издадена заповед № 1200309/17.01.2012 г. и срокът е продължен до 17.02.2012 г., като заповедта за изменение е връчена на процесуалния представител на задълженото лице - адв. Боряна Делчева с известие, обратна разписка на 1.02.2012 г. Установено е от съда, че е последвало повторно удължаване на срока за извършване на ревизията със ЗВР № 1200899/16.02.20012 г. до 16.03.2012 г. Направен е извод от съда, че всички актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, като е отбелязано, че в случаите, когато директорът на дирекция "ОДОП" отмени ревизионен акт с решение по чл. 155, ал. 4 ДОПК, не се поставя началото на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Съдът се е позовал на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според който производството по издаване на новия ревизионен акт се възобновява от незаконосъобразното действие, което послужило като основание за отмяна на предходния акт, като поради тези съображения съдът е счел, че ревизионното производство е започнало от първата заповед за възлагане на ревизия и е висящо до издаване на ревизионния акт. Затова според съда издаването на заповед за възлагане на ревизия след отменителното решение не е действие за започване на ново производство, а продължаване на същото съобразно указанията на решаващия орган, а актът за възлагане е формално изискуем по смисъла на чл. 112 и чл. 113 ДОПК и тъй като сроковете за извършване на продълженото производство не са изрично уредени в ДОПК, е прието в съдебното решение, че е приложим общия ред. С оглед на така изложените мотиви, съдът е приел, че ревизионният акт не е нищожен и затова като валиден го е разгледал по същество. Решението е правилно постановено. Облагането с подоходен данък не е само за парични доходи (на физически лица)/приходи (на юридически лица), но и за непарични, което означава, че не е задължително насрещната престация при продажба или замяна да бъде парична. Разпоредбата на чл. 11 ЗОДФЛ (отм.) изрично регламентира, че доходите са парични и непарични, като последните винаги се оценяват по пазарната им цена по реда на чл. 16 ЗКПО (отм.). В случая при замяна ревизираното лице е получило апартамент в гр. София, което представлява негов непаричен доход, предвид че страните не са си разменяли парични престации, поради което именно този доход подлежи на облагане. По делото няма спор между страните, че ревизираното лице Веселин Сиротов е чуждестранно лице по смисъла на чл. 7 ЗОДФЛ (отм.), тъй като не отговаря на изискванията за местно лице по смисъла на чл. 6 от същия закон и затова са данъчно задължено лице за доходи от източници в България. Разпоредбите на чл. 12, ал. 5 във връзка с чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) предвиждат облагане на доход от разпореждане на недвижим имот и следва да се тълкуват, че се отнасят не само за продажба, но и за замяна на такива имоти. Посочено е в чл. 12, ал. 5 ЗКПО (отм.), че основата за облагане е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 ЗМДТ, и действително платената цена, увеличена с инфлацията означава, че употребеното понятие "цена" не включва в себе си само и единствено парично плащане. В този смисъл е и съдебната практика - вж. решение № 1136/28.01.2014 г. по по адм. дело № 7656/2013 г. на ВАС, I отделение. В цитираното решение изрично е прието, че източник на доход за данъчнозадълженото лице е не нееквивалентността на престациите по договор за замяна на недвижими имоти, а наличието на положителна разлика между цената на придобиване и на разпореждане на заменяните. При недеклариране на получен доход, се приема, че той е укрит. В случая е извършена замяна на недвижими имоти, като характерното за замяната е, че при нея са налице две продажби и това е разпоредено в чл. 223 ЗЗД, което означава, че в понятието "разпореждане с недвижими имоти" се включва и замяната. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Правилно е прието, че по време на ревизията не е допуснато нарушение, като е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради това, че Сиротов не е декларирал в ГДД доходът от извършената през 2006 г. замяна на недвижими имоти - нотар. акт № 19/26.06.2006 г., по силата на който Веселин Сиротов за себе си и като пълномощник на съпругата си е прехвърлил на Любомир Ангелов апартамент в гр. Бургас (72,10 кв. м.), а последният му е прехвърлил апартамент в гр. София (88,48 кв. м.) в груб строеж. В нотариалния акт са отразени данъчните оценки на имотите - за апартамента в гр. Бургас - 11 126 лв., а за апартамента в гр. София - 37 437,06 лв. Правилно е прието от решаващия съд, че страните по сделката за замяна не са си разменили парични престации, като изрично са заявили пред нотариуса, че не си дължат суми за уравняване. Въпреки това не означава, че не е налице доход като положителна разлика между пазарните цени на двата апартаменти. Неправилно в касационната жалба на Сиротов се съдържа оплакване, че мотивите на съда са противоречиви, тъй като това не отговаря на истината. Съдът е обсъдил всички относими към делото доказателства, както и експертизите. Следва да се отбележи, че в ревизионното производство Веселин Сиротов чрез процесуалния си представител е представил експертиза за апартамента в гр. Бургас за установяване на неговата пазарна оценка, определена от експерта по метода на сравнимите цени в размер на 81 200 лв.; по методата на увеличената себестойност - 43 500 лв. и по приходния метод - 45 700 лв. Впоследствие ревизирания субект е изоставило така представена от него експертиза и пред съда е поискал назначаването на нови експертизи - технически и счетоводни, включително и за имота в гр. София, за който пазарната му стойност не е изследвана в ревизионното производство. Правилно съдът е установил, че вещите лица Жеков и Райчев са се съобразили с местоположението на имотите и с обстоятелството, че заменения апартамент в гр. София и в груб строеж към момента на изповядване на сделката пред нотариус и оформянето в нотариален акт за замяна. Относно първоначално изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Пламен Пешлеевски, тя е оспорена от процесуалния представител на Веселин Сиротов и е назначена друга с вещо лице Тошко Райчев, чиято експертиза не е оспорена. В този смисъл правилно и първоинстанционния съд в решението си се е мотивирал именно със съдебно-счетоводната експертиза на Тошко Райчев, който е използвал констатациите на съдебно-техническата експертиза на инж. Стефан Жеков. Вещото лице Райчев е пояснил в заключението си, че с ревизионният акт приходните органи са приели за продажна цена на имота в гр. Бургас пазарната цена на апартамента в София (165 865 лв.), а за цена на придобиване 1/2 от приетата пазарна стойност на апартамента в гр. Бургас по оценителната експертиза, представена от данъчно задълженото лице в хода на ревизията (1/2 от 43 500 лв. - 21 750 лв.) и затова е определен данък в размер на 10 808,63 лв., като положителна разлика между продажната цена от 165 865 лв. и цената на придобиване 21 750 лв. Правилно съдът не е приел доводите на жалбоподателя, че след като няма уравнение на дяловете и определени суми за доплащане, до данъчна основа за облагане не се формира. Както вече беше посочено по-горе не само паричните доходи се облагат, както и в случая на замяна има непарични престации, които също подлежат на облагане. Правилно обаче, съдът не е кредитирал определената от приходните органи пазарна стойност на имота в гр. София в размер на 165 865 лв., след като е безспорно, че апартаментът е в груб строеж към момента на изповядване на сделката пред нотариуса. Вещото лице Райчев е предложило няколко варианта за облагане на доходите от замяна, като в единия е посочил за продажна цена данъчната оценка на имота в гр. София - 37 437,06 лв. и за цена на придобиване данъчната оценка на имота в гр. Бургас - 11 126 лв., при което положителната разлика е 26 311,06 лв., а 1/2 от нея 13 155,53 лв. и данък от 15% в размер на 1 973,33 лв. В следващите две таблици вещото лице е направило изчисленията си, като е използвало стойностите, определени от съдебно-техническата експертиза на инж. Стефан Жеков при продажна цена пазарната цена на имота в гр. София - 49 950 лв. и за цена на придобиване строителната стойност на имота в гр. Бургас - 27 857,14 лв., при което положителната разлика е в размер на 22 092,87 лв. при 1/2 от нея - 11 046,43 лв., а данък от 15% - 1 656,96 лв. В другата таблица вещото лице е дало само различна строителна стойност на имота в гр. Бургас без да включва в нея печалба и затова е установен данък 1 936,82 лв. Последният вариант, който правилно е възприет в решението на първонистанционния съд като най-достоверен и близък до условията към 2006 г. включва като продажна цена пазарната цена на имота в гр. София в размер на 49 950 лв., а за цена на придобиване пазарната цена на имота в гр. Бургас, съобразно установения размер от съдебно-техническата експертиза - 28 360 лв., като е налице положителна разлика в размер на 21 590 лв., а е 1/2 от нея е 10 795 лв., а дължимия 15 % данък по чл. 34, ал. 4 ЗКПО е 1 619,25 лв., който е и най-благоприятния вариант за ревизираното лице по отделните таблици на вещото лице Райчев - таблици № 1, 2, 3, 3а и 4. Съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Тошко Райчев е приета в съдебно заседание на 22.04.2013 г. и не е оспорена от страните по делото. Относно изложеното в касационната жалба на Веселин Сиротов, че с влизане в сила на ЗДДФЛ е променен начина на облагане и затова продаденият имот в гр. София през 2008 г. на цена 69 000 лв. (в довършен вид, а не в груб строеж) не е бил обложен с данък, е неотносимо обстоятелство за настоящия спор, тъй като касае период, следващ ревизираната 2006 г. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът е следвало да приеме уговореното от страните по сделката за замяна, че продажната цена за двата имота е 11 126 лв., тъй като такава уговорка липсва. В нотар. акт № 19/26.06.2006 г., с който Веселин Сиротов лично и като пълномощник на съпругата си Веселина Сиротова и Любомир Ангелов са си прехвърлили имоти - апартаменти в гр. Бургас и в гр. София, като изрично в нотариалния акт са посочени данъчни оценки и на двете жилища - 11 126 лв. (за апартамента в гр. Бургас) и 37 437,06 лв. (за апартамента в гр. София). В нотариалния акт няма клауза, която да посочва, че страните са се уговорили за цена на двата имота в размер на 11 126 лв., което е данъчната оценка на имота в гр. Бургас. Посочването от вещото лице Тошко Райчев. Такава уговорка има в нотар. акт № 20/26.06.2006 г., но той е за другата 1/2 ид. част за апартамента в гр. Бургас и е продажба, като изрично е посочено, че данъчната оценка в размер на 11 126 лв. и тя е продажната цена, платена от купувача. Освен това законосъобразни са и изводите на съда, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи по категоричен начин разходите на Сиротов по изграждане на апартамента в гр. Бургас. Неоснователно е и оплакването на другия касатор - директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, че неправилно съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза на инж. Стефан Жеков и съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Тошко Райчев. Твърди се, че пазарната цена неправилно е била определена, но двете експертизи не са били оспорени от процесуалния представител на приходната администрация и не може с касационната жалба да се излагат възражения против експертизите. Освен това, като се има предвид, че и в ревизионното производство приходните органи не са назначили оценителна експертиза за имота в гр. София, а това е сторено в съдебното производство, то не е доказано, че твърдените от тази страна пазарни цени са действителни. Нещо повече, към момента на замяната апартаментът в гр. София е бил изграден в груб строеж, поради което посочената от ревизията цена от 165 865 лв. е оборена впоследствие от съдебните експертизи, които не са били оспорени от тази страна в първоинстанционното съдебно производство. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Веселин Сиротов за допуснати и неотчетени от съда процесуални нарушения по време на ревизията, относно продължаването на няколко пъти срока на ревизията. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като правилно първоинстаницонният съд е приел, че ревизионният акт не е нищожен на това основание. Константна е съдебната практика, че издаването на ревизионния акт след срока на ревизията може да доведе само до игнориране на доказателствата, които са събрани след изтичането на този срок, но в процесния случай няма такива, на които ревизията да се е позовала и да е отчетено от първоинстанционния съд. касаторът в тази връзка не сочи кои доказателства, ценени в ревизионния акт и впоследствие и от съда са събрани след определения срок на ревизията. Неиздаването на заповед от изпълнителния директор на НАП за последното удължаване на срока на ревизията, води до същите посочени по-горе последици. Освен това правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че като се има предвид, че ревизията е повторна след отмяна по администартивен ред на предходния ревизионен акт, издаването на заповед за възлагане на ревизия не е действие по започване на ново ревизионно производство, а продължаване на същото, тъй като с отменителното решение на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК е възстановена неговата висящност. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, досежно определените лихви, тъй като неправилно процесуалният представител на Сиротов се позовава на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Лихвите върху публични вземания не представлява гражданскоправни задължения, за да е приложим чл. 111 ЗЗД, като съдебната практика по този въпрос е категорична, че след като лихвите като акцесорни следват главното задължение, което е публично, то и лихвите са такива вземания и погасителната давност е същата, каквато е за главното задължение - данък или осигурителна вноска - т.е. по чл. 171 ДОПК. В този смисъл е и последната редакция от 1.01.2010 г. на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК и с нея лихвите върху данъци са приравнени на публични задължения. Относно оплакването на касатора директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта за присъдените разноски на Веселин Сиротов, първоинстанционният съд, то е основателно и решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. При направени общо за първоинстанционното съдебно производство разноски в размер на 860 лв., с оглед уважената част на жалбата на Сиротов, съдът е присъдил разноски в размер на 608 лв. В същото време с оглед отхвърляне частично жалбата на Сиротов и с произнасяне в мотивната част на решението, че се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е сбъркал в изчисленията относно съразмерността предвид частичното уважаване на жалбата, поради което по компенсация е следвало да присъди в полза на Сиротов не 608 лв., вместо 453 лв., но предвид, че този касатор твърди, че тази сума е 553 лв., следва да се отмени решението в частта за разноските за сумата над 553 лв. до пълния размер от 608 лв. (макар по изчисления на настоящия съд разноските на Сиротов да са в по-голям размер - 731 лв., но в тази част няма жалба от Сиротов). С оглед гореизложеното обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно в цялост и не са налице визираните от касаторите отменителни основания, поради което то като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски на страните по делото не се присъждат с оглед неговия изход. Въпреки направеното искане от Веселин Сиротов чрез процесуалния му представител за присъждане на разноски, за касационното производство няма данни да е направил такива за адвокат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният администартивен съд, I отделение,