Решение № 12778 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2014 г.

Решение № 12778 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Георгиев Стоянов, от гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Деню Гогов, против Решение № 8288/18.06.2014 г. по адм. дело № 9880/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за обезсилването му, като недопустимо и за отмяната му, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на основание чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът: Министъра на правосъдието, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петър Георгиев Стоянов, против Заповед № ЧР-03-15/07.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР (отм.), вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на заповедта, като нищожна или унищожаема, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон и целта му. От подробния анализ на доказателствата е направил извод, че деянието, извършено от оспорващия, е съставомерно, отговарящо на всички белези за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР (отм.), поради което и наложеното за него най-тежко дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразно. Съдът е обсъдил възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в подробни мотиви ги е отхвърлил, като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на заповедта е извършено от касационния жалбоподател тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР /отм. Д. в. бр. 53/27.06.2014 г./, изразяващо се в използване на служебното му положение за лична облага - на 15.01.2013 г., в 17.25 ч. на бензиностанция в гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев", е установено, че касатора е заредил 29 л. дизелово гориво в личния му автомобил, чрез използване на служебна карта "Лукойл" № 0102648839 за безкасово плащане, предназначена за зареждане на служебен автомобил м."Ситроен Джъмпи", с ДК № СА 3499 НР, по щата на ОД "Охрана"-Варна. По делото не е спорно, че към тази дата касаторът е бил в служебно правоотношение, на длъжността - инспектор втора степен, инспектор четвърта степен-призоваване и принудително довеждане в сектор "Призоваване, принудително довеждане и конвоиране" на Областна дирекция "Охрана"-Варна към ГД "Охрана" към министъра на правосъдието. Съгласно чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, по отношение на личния състав на ГД "Охрана" към министъра на правосъдието, се прилагат разпоредбите на част трета, глави XV - XX ЗМВР, вкл. и за дисциплинарната отговорност. Решаващият съдебен състав, въз основа на данните от дисциплинарното производство и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил релевантните за спора факти и е извел правилни изводи за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Обосновано е прието, че нарушението се установява от всички писмени доказателства, събрани от дисциплинарно разследващия орган и възприети както такива и от наказващия орган, а именно: фискален бон за извършено безкасово плащане със служебната карта за автомобил с ДК № СА 3499 НР, на 15.01.2013 г., около 17.25 ч.; копие на пътна книжка на служебния автомобил; справка за ключовете на този автомобил за тази дата; записи от разположените на бензиностанцията видеокамери, за които назначената по делото експертиза дава заключение, че не са манипулирани; извадка от справочната GPS-система за движението на служебния автомобил на 15.01.2013 г. /стр. 35-36/; видеозаписите на охранителните камери на сградата на Съдебната палата. гр. Варна, както и от обясненията на гл. инспектор Минчев, инспектор Райков и полицай Вълков. Тези доказателства са описани подробно в изготвената по реда на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) обобщена справка, послужила за издаване на заповедта, като позоваването на тях, както от дисциплинарно наказващия орган, така и от съда, не е в нарушение на установените процесуални правила. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. В тази връзка касаторът не сочи годни основания за недопустимост на решението. Считаните от него за негодни доказателства, които съдът е кредитирал по съществото на спора, не водят до недопустимост на обжалваното решението. Неоснователно е и оплакването за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно е извел правни изводи за законосъобразност на заповедта на основание "недопустими" доказателства, каквито са видео записа от камерите за наблюдение на бензиностанцията на "Лукойл" в гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев", както и писмените обяснения на трети, неучастващи в производството лица-Райков, Минев и Вълков. Касационният съд не счита, че посочените доказателства са "недопустими". Записите от видеокамерите на бензиностанция "Лукойл", гр. Варна, от 15.01.2013 г. или презаписите им на магнитен носител, представляват годни веществени доказателства за установяване на процесното дисциплинарно нарушение и извършителя му, тъй като са приобщени към дисциплинираното производство по надлежния ред. Данните за тях, преди издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, са основание за започване на такова производство, а приобщаването им като веществени доказателства, е станало в хода на вече образуваното дисциплинарно производство, от дисциплинарно разследващия орган, видно от изготвената обобщена справка, с приложени към нея доказателства по опис, сред които в т. 21 фигурира този магнитен носител със снимки. Този запис/или презапис/ е годно доказателство и поради даденото заключение от вещото лице, че не е манипулиран. Такива са и писмените обяснения на тримата служители от 19.03.2013 г., по повод на образуваното вече дисциплинарно производство със заповед на министъра на правосъдието от 07.03.2013 г. Изрично в титулната част на обясненията и тримата са посочили, че се дават по повод на висящото дисциплинарно производство срещу инсп. Петър Георгиев Стоянов, т. е и тримата са имали знание, че дават поисканите сведения за нужди на висящото дисциплинарно производство. Липсата на приподписване на обясненията от ДНО или от друго длъжностно лице, е нарушение на чл. 44, ал. 2 от АПК, но не е съществено и не води до незаконосъобразност на заповедта, защото и без тях, резултата би бил същия. Налице са достатъчно други писмени и веществени доказателства, които установяват тежкото нарушение и извършителя му - предмет на оспорената заповед. По отношение на останалите оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, който неправилно е игнорирал: нарушението на чл. 239, ал. 3 от ЗМВР (отм.) - участие в ДРО на член, който е заинтересован; наличието на икономия на дизелово гориво в края на месеца по данни на приетата съдебно-икономическа експертиза; и че подписа върху фискалния бон за извършено безкасово плащане със служебната карта на 15.01.2013 г. не е положен от касатора, касационният съд ги намира за неоснователни. По тези оплаквания, без да е необходимо да бъдат повтаряни, настоящият състав споделя изцяло мотивите на решаващия тричленен състав. Като краен резултат от изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, с което е прието законосъобразност на заповедта, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР (отм.), като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия