Решение № 3615 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2013 г.

Решение № 3615 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Салар Самир Ахмед, гражданин на Ирак, с адрес РПЦ - с. Баня, общ. Нова Загора, против решение № 2963 от 07.05.2013 г. постановено по адм. дело № 998/2013 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 9 състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни доводи, свързани със съществото на спора. Счита се, че Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р България, а впоследствие и административният съд, са направили неправилни изводи относно обстановката в Ирак и възможността чужденецът да се завърне безопасно там. Моли се отмяната на съдебното решение и решението на ДАБ при МС и да се върне делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне. Касационният жалбоподател, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ, е отхвърлил жалбата на Салар Самир Ахмед, гражданин на Ирак, срещу решение № 719 от 01.11.2012 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При постановяването на обжалваното решение, съдът е приел, че решението на Председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Салар Самир Ахмед срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, като са отчетени множеството противоречия в така представената от чужденеца бежанска история. Съдът, давайки подробен анализ на бежанската история на Салар Самир Ахмед, е развил съображения за това, че по отношение на него не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Салар Самир Ахмед на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд. Правилно административния съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Салар Самир Ахмед факти са противоречиви и не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Верен е изводът на съда, че от така изложената противоречива бежанска история е видно, че Салар Самир Ахмед желае да остане в България поради възможността за по-добър живот, което е чисто икономическа причина и е извън компетентността на ЗУБ. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Салар Самир Ахмед за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на тези понятия, възприети от прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай не е доказано наличието на каквато и да е опасност спрямо Салар Самир Ахмед при евентуалното му завръщане в Ирак. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,