Решение № 193 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1172/2011 г.

Решение № 193 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1172/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. К. и по жалба на подсъдимия И. Джапович срещу решение на Бургаски апелативен съд № 239 от 6.01.2011 г, по ВНОХД № 256/10, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 114 от 21.10.09, като присъдата е отменена в оправдателната й част относно размера на предмета на престъплението и подсъдимите са признати за виновни за сумата 90 680,97 лв., присъдата е изменена в гражданскоосъдителната й част, като са приложени правилата за солидарната отговорност, увеличено е обезщетението за имуществени вреди, присъдено в полза на гражданския ищец И. С. С., на 90 680,97 лв., а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите К. и Джапович са признати за виновни в това, че на 30.04.2008 г в [населено място], в съучастие като съизвършители са отнели от владението на Г. М. С. и И. С. С. чужда движима вещ: парична сума 57 910,71 лв., особено големи размери, с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и подсъдимият И. Джапович е бил въоръжен, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени на по петнадесет години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 14.05.2008 г / за подсъдимия Джапович /, и от 3.05.2008 г / за подсъдимия К. /, както и са осъдени да заплатят на гражданските ищци И. С. С. и Г. М. С. обезщетение за неимуществени вреди, по 5 000 лв., на всеки от тях, заедно със законните последици, и да заплатят на И. С. С. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 57 910, 71 лв., заедно със законните последици. С жалбите се релевират всички касационни основания. Изтъкват се доводи за нарушено право на защита още на досъдебното производство, за превратна оценка на доказателствата, за невярна интерпретация на доказателствените източници, за нарушение на чл. 339 НПК, за формиране на изводите по фактите въз основа на негодни доказателствени източници, за допуснати груби нарушения при събирането на доказателствата от досъдебното производство, за нарушение на принципа по чл. 13 НПК, за нарушение по чл. 303 НПК, изразено в липсата на достатъчно и убедителни доказателства относно авторството на деянието, за нарушения на материалния закон, за явна несправедливост на наложените наказания / незаконосъобразен отказ да се приложи чл. 55 НК /, за неправилност на изводите относно гражданската отговорност. С жалбите се правят алтернативни искания: да бъде отменено въззивното решение и жалбоподателите да бъдат оправдани, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на съда или на прокурора, или решението да бъде изменено, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно, да бъдат намалени обезщетенията за вреди. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия Джапович пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият Джапович моли жалбата му да бъде удовлетворена. Защитата на подсъдимия К. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият К. моли жалбата му да бъде уважена. Частните обвинители и граждански ищци С. в писмен вид изразяват становище за оставяне на решението в сила. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 465 от 1.11.2010 г, по н. д. № 417/10, ВКС е отменил решение на Бургаски апелативен съд № 79 от 14.06.2010 г, по ВНОХД № 65/10, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БАС. При новото разглеждане на делото, приключило с решението, предмет на настоящата проверка, е отстранено констатираното от предходния състав на ВКС съществено процесуално нарушение. Второто по ред въззивно решение на страда от релевираните процесуални пороци, тоест, липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство следва да се разгледат в светлината на ТР № 2/2002, ОСНК, ВКС. Цитираното тълкувателно решение приема за съществени процесуалните нарушения, допуснати при повдигане на обвинението, предявяване на разследването и изготвянето на обвинителния акт. В случая, нарушения от посочената категория не са налице. Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност при стриктно спазване на процесуалните изисквания. Предвид характера на предявеното обвинение им е осигурено участието на защитник, респективно на преводач. Императивните процесуални изисквания са спазени и при предявяване на разследването. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с чл. 246 НПК. Той е бил преведен и връчен на обвиняемите със съответния превод. Съгласно ТР № 2/02, ОСНК ВКС, наличието на съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата не е основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза, а е основание за изключване на съответното доказателство от доказателствената съвкупност, годна да послужи за формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. По настоящето дело, въззивният съд, а преди това и първата инстанция, подробно са обсъдили релевираните от защитата възражения срещу отделни доказателствени източници, като са дали правилен отговор за това кои от тях са процесуално годни и кои не. Акцентът е бил поставен на възможността да се ползват протоколите за разпознаване от досъдебното производство, а възраженията на защитата са уважени за два от тях: протокола, с който св. Т. е разпознал А. К., и протокола, с който св. И. С. е разпознал по снимки И. Джапович и А. К.. Правилно е оценена процесуалната годност на протокола, с който св. Г. С. е разпознала А. К. Този протокол е съставен при спазване изискванията на чл. 169 и сл. НПК / присъствал е и преводач /, тоест, е годен източник на доказателства. Въззивният съд е извършил собствен подробен анализ на доказателствените средства при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Решението отговаря на чл. 339 НПК. То съдържа подробна аргументация защо не се възприемат доводите на защитата срещу правилността на осъдителната присъда. БАС е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическа обусловеност и е стигнал до верни изводи относно авторството на деянието, при което не е допуснал нарушение по чл. 303 НПК. Осъждането почива на надеждна доказателствена основа, състояща се преки и косвени доказателства, съвкупно подкрепящи обвинителната теза. Неоснователно се възразява, че показанията на пострадалите са недостоверни и лишени от обективност. Техните твърдения кореспондират на показанията, депозирани от свидетелите очевидци: св. П., св. Т., св. Ж., св. Т., както и на Д. експертизата, Съдебнотехническата и аудиовизуалната експертиза, Техническата експертиза, следствения експеримент, веществените доказателства. Верни са изводите на въззивния съд, че предмет на престъплението е сумата 90 680, 97 лв. В тази насока са показанията на пострадалите, писмената справка за оборота на обменното бюро и заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, ползвала софтуерната програма на обменното бюро, отговаряща на изискванията по Наредба № 4 от 8.08.03 г. за работата на обменните бюра. Не е допуснато нарушение по чл. 13 НПК, тъй като събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено. Недопустимо е искане за връщане на делото на прокурора, тъй като, съгласно чл. 354, ал. 3 НПК / ДВ, бр. 32/10 /, ВКС не разполага с такова правомощие. Не е налице нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти сочат на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсват основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Неоснователно е и искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимите. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, подсъдимите биха могли да бъдат оправдани от касационната инстанция, ако са осъдени за несъставомерно деяние, а посочената хипотеза, в случая, не е налице. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд правилно е приел, че отговорността на подсъдимите следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК. Направена е комплексна преценка на релевантните обстоятелства, като е отдаден превес на смекчаващите такива и затова наказанието е в абсолютния минимум на санкцията по чл. 199, ал. 2 НК. Верен е изводът, че не са налице основанията на чл. 55 НК, тъй като констатираните смекчаващи обстоятелства не са изключителни или многобройни, а и най-лекото, предвидено в закона, наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, липсват предпоставки за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимите, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Въззивният акт е законосъобразен и в неговата гражданскоосъдителна част. Извършеното престъпление покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, от който са причинени имуществени и неимуществени вреди, за поправянето на които подсъдимите следва да отговарят солидарно. При определяне размера на неимуществените вреди е спазен принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не са налице основания за редуциране на присъдените обезщетения / обезщетението за имуществени вреди не може да бъде по-ниско от размера на предмета на престъплението /, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбите следва да бъдат оставени без уважение, с оглед на което и основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ Не споделям отказа на мнозинството в съдебния състав да се занимае с неправилността в обжалваното решение по отношение на приложението на чл. 199, ал. 2, т. 3 НК спрямо подсъдимия К., който за разлика от втория подсъдим Джапович н е "е бил въоръжен". Разбирането ми е отразено по-подробно в р. 138/1996-I /Сб., с. 21/ и намира подкрепа в теорията и съдебната практика - вж. Н., Ив., Наказателно право, обща част, С., 1972, с. 406/407, забележки под линия № 715 и 716, съответно в р. 2/1974 - ОСНК /Сб., с. 30/.