Решение № 10435 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2013 г.

Решение № 10435 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ина Боянова Балабанова-Коцева и Алма Боянова Балабанова, чрез пълномощника им адв. Мая Антонова, срещу решение № 6401 от 27 ноември 2012 г., постановено по адм. д. № 2548/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-18-68/02 декември 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК и Стоянка Лазарова Кръстева, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ина Боянова Балабанова-Коцева и Алма Боянова Балабанова срещу заповед № РД-18-68/02 декември 2010 г. на АГКК в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 68134.1937.1258 и 68134.1937.792. Съдът е приел, че жалбоподателките не са изпълнили задължението си да удостоверят правото си на собственост върху посочените поземлени имоти пред административния орган. Прието е също така, че правото на собственост не може да бъде установено в съдебното производство и че за жалбоподателките е налице възможност да поискат изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 53 и сл. от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Поради това е отхвърлена подадената жалба. Решението в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.1937.792 като необжалвано е влязло в сила. Решението в оспорената си част е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. Последната предвижда, че данните за собствениците и актовете, от които те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и от регистрите на общинската и областната администрация. Съгласно ал. 3 на чл. 41 от ЗКИР тези данни се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР предварителни имотни партиди. Няма спор по делото, че жалбоподателките не са представили пред компетентния административен орган документи по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Неизпълнението на това задължение обаче не освобождава административния орган от неговото задължение да събере данни за собственика и актовете, които установяват правата му съгласно посочените по-горе правни норми. Това задължение на административния орган произтича и от нормата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, регламентираща реда и начина за създаване на кадастралните карти и кадастралните регистри. По делото са представени писмени доказателства по повод твърдението на жалбоподателките, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1258 и че той следва да бъде записан в кадастралните регистри на тяхно име. В нарушение на правилата, регламентиращи съдебната проверка на административния акт, тези доказателства не са били обсъдени. Съдът е бил длъжен да направи това и да постанови решението си въз основа на преценката на всички събрани поделото доказателства, включително и на тези, представени от жалбоподателките. В случая без значение е обстоятелството, че тези доказателства са били представени за първи път в производството пред административния съд. С оглед горното решението на административния съд в оспорената му част е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това решението като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,