Решение № 5050 от 27.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Разград, подадена чрез пълномощник, против решение 149/03.11.2021г. по адм.д. 235/2021 г. по описа на Административен съд - Разград, с което съдът е обявил за нищожна заповед РД-14-2617/31.08.2021 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Разград за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.7, б а от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от И. Абдрахимов жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът И. Абдрахимов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Разград е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 30.08.2021 г. за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози инспектор при РД "Автомобилна администрация" - Русе е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2020, 293570/30.08.2021 г., в който е констатирано, че И. Абдрахимов, като водач на лек автомобил "Шевролет Матиз" с рег. [рег. номер], обозначен като такси, с табела "ТАКСИ", която не е покрита, без поставена табела Не работи на предното стъкло и със светеща зелена светлина (свободно) на индикатора на таксиметровия апарат, е извършил превоз на двама пътника без включен таксиметров апарат. Предвид извършените фактически констатаци в акта, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед РД-14-2617/31.08.20201г. началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Разград е приложил принудителна административна мярка "временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници" по чл.106а, ал.1, т.7, буква "а" ЗАвтП. Административният съд - Разград е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от този закон се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. За установяване компетентността на издателя на оспорения акт органът е представил заповед РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителия директор на ИААА. С т. I от тази заповед изпълнителният директор на ИА"АА" е упълномощил началниците на Областните отдели "Автомобилна администрация" да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а ЗАвП. Според първоинстанционния съд приложената с оспорената заповед ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б. а ЗАвП не е съществувала към датата на издаване на заповедта за оправомощаване, защото тази разпоредба е нова, публикувана в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. Предвид този юридически факт съдът е обосновал извод, че към датата на издаване на заповедта на упълномощаване - 23.01.2020 г., в обема на правомощията на изпълнителния директор на ИА"АА" не е включен този вид ПАМ, респективно, началникът на Областния отдел "Автомобилна администрация" не е бил компетентен да издаде процесната заповед, тъй като не е надлежно упълномощен да прилага принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, буква "а" ЗАвтП. С тези мотиви съдът е обявил нищожност на оспорения административен акт. Решението е неправилно. Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или упълномощени от него длъжностни лица. В производство е представена заповед РД-01-43/23.01.2020 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в седем точки длъжностни лица, сред които и началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от Закона за автомобилните превози, т.е. с тази заповед са делегирани нормативно установени правомощия на конкретно изброени органи в структурата на ИА"АА". Делегирането на компетентност по своята същност представлява упражняване на чужда компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИА"АА" да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП е първично придобита по силата на нормативен акт, с който е посочен кръгът от материални въпроси, по които е компетентен органът. Нормативно е предвидена възможност тази своя компетентност изпълнителният директор на ИА"АА" да прехвърли на упълномощени от него лица. Т.е. още със законовата норма пряко е регламентирана възможността за делегиране на тези правомощия. Това органът е сторил със заповед РД-14-2617/31.08.2021 г. С нея е предоставил в пълен обем правомощията си за прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП на изброените органи, без допълнителни условия. Обстоятелството, че т.7 на чл.106а, ал.1 ЗАвП е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗАвП (обн., ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), т.е. след издаване на заповедта за упълномощаване, не я изключва от обхвата на делегираните правомощия от изпълнителния директор на началниците на областните отдели. Конкретната ПАМ е включена като нов вид принудителна административна мярка наред с останалите, съдържащи се в чл.106а ЗАвП. В заповедта за упълномощаване изпълнителният директор на ИА"АА" е посочил мерките по чл.106а ЗАвП, т.е. всички предвидени в тази разпоредба ПАМ. Обемът на делегираните правомощия включва всички принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП. Към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, буква "а" ЗАвтП заповедта на изпълнителния директор на ИА"АА" от 23.01.2020 г. е действаща, няма данни да е изменена или отменена по надлежния ред. Материалноправният кръг въпроси, които са прехвърлени на изброените в заповедта за упълномощаване органи, включват всички ПАМ, предвидени в чл. 106а ЗАвП в пълния им обем през целия период на действие на акта за упълномощаване от 23.01.2020 г. Издател на оспорената в съдебното производство заповед РД-14-2617/31.08.2021 г. е началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Разград, т.е. издадена е от орган, който е упълномощен със заповед РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА"АА". Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, и подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да провери законосъобразността на административния акт на останалите основания по чл. 146 АПК, тъй като такава проверка за първи път в касационното производство е недопустима. С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд - Разград на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд