Решение № 11942 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Б. против решение 5423 от 16.05.2024 г., постановено по адм. д. 783/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ц. К. Б. против заповед 513з-12873/21.12.2023 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при постановява на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от събраните по делото доказателства е, че със заповед от 21.11.2023 г. срещу служителят е образувано дисциплинарно производство за превишаване на полицейските правомощия от страна на Ц. Б., а именно употреба на физическа сила по време на протестите в гр. София на 16.11.2023 г., без това да е било необходимо. Посочено е, че поведението на служителя е в разрез с разпоредбите на чл. 85 ЗМВР. Констатирано е, че са нарушени т. 15, 19, 20, 21, 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като нарушението е квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. С изготвените становище и обобщена справка е установена различна фактическа обстановка, а именно, че Б. не употребява физическа сила, а съдейства за поставяне на помощни средства на лице нарушило грубо обществения ред. В обобщената справка и становището е прието, че Ц. Б. става свидетел на употреба на физическа сила от полицейски служител, без това да е необходимо и не предприема действия за прекратяването, пресичането и разкриването й. Посочени за нарушени са т. 15, 19, 20, 21, 31, 33 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен и престижа на службата. Следователно в случая е налице промяна във фактическата обстановка, като в нарушение на чл. 57, т. 4 от Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи компетентният орган не изменя заповедта за образуване на дисциплинарното производство и не връща дисциплинарното дело на дисциплинарно разследващия орган. Писмените обяснения са искани от служителя във връзка с фактите и обстоятелствата, описани в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. След запознаването на Б. с обобщената справка на същият е дадена възможност да даде допълнителни обяснение, на основание чл. 207, ал. 10 ЗМВР, но по същество от служителя не са искани обяснения за вмененото му за първи път със становището и обобщената справка дисциплинарно нарушение. Следователно в случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Ц. Б., което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Неправилен и необоснован е и изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. От приетите по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 16.11.2023 г. Ц. Б. участва в охраняване на масово мероприятие във връзка с протестни действия, организирани по повод футболна среща между националните отбори на Република България и Република Унгария, както и заявен протест с искане за оставка на ръководството на БФС и нов конгрес на БФС. Установено е, че жалбоподателят заедно с колегата му М. задържат лице, което бута запален контейнер за отпадъци и поради отказ да се легитимира и оказана съпротива му слагат белезници. Установено е и че преди задържане на лицето, над същото е упражнено полицейско насилие и са му причинени телесни увреждания. Лицето е повалено на земята от други полицейски служители, които му нанасят удари с палки и ритници с крака в областта на тялото, за които действия на полицейските служители са направени редица медийни публикации. По делото не се установява жалбоподателят да е свидетел на упражненото насилие от негови колеги и да не предприема действия за предотвратяването му. Напротив във фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено изрично, че ударите са нанасяни от други полицейски служители като "същевременно към падналото лице се приближили младши експерт Р. М. и младши инспектор Ц. Б.", което обоснова извод, че последните не са очевидци на упражненото насилие. От приетите по делото доказателства не се установява, че при задържането на лицето полицай М., в присъствието на Б., да упражнява неправомерно физическа сила, изразяваща се в нанасяне на удар с дясната си ръка в тила на задържаното лице. Това не се установява от приобщените по делото, като част от дисциплинарната преписка, сведения, дадени от други служители, както и експертна справка 757/23.11.2023 г., по отношение на поведението на М., обозначен като Лице 1 . При задържането на лицето В. се сочи само, че Лице 1" нанася най-вероятно удар с дясната си ръка в тила на задържаното лице , което обстоятелство не може да обоснове категоричен извод за употреба на физическа сила чрез нанесен неправомерен удар в тила на задържаното лице, а от тук и съпричастност на жалбоподателя. От приложените към дисциплинарната преписка сведения на В. П., който се намира на мястото на заснетите събития и се разпознава като "Лице 3", не се установява да е налице прекомерна употреба на физическа сила и превишаване на правомощия. Следователно по делото не е установено по несъмнен начин нарушаване на етичните правила от Б., изразяващи се в прикриване на упражнено насилие от други полицейски служители спрямо В. преди задържането му, на които той да е очевидец, което обосновава материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки едни случай на дисциплинарно нарушение. Посочването, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, не е подкрепено с каквито и да било факти. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от обясненията на задържаното лице се установява, че събралото се множество от хора, част от които маскирани, започват да хвърля камъни, павета и бутилки по полицейските служители и да избутват метални заграждения. Запален е полицейски бус, както и контейнери за смет, които се избутват на улиците. Така описаната ситуация, сочи на групово нарушаване на обществения ред, като при тази фактическа обстановка не е установено какви са възприятията на Ц. Б. и дали същият би могъл в действителност да е очевидец на оказано полицейско насилие. Следователно в заповедта не е изяснено и не са обсъдени обстоятелствата при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с което е нарушен чл. 206, ал. 2 ЗМВР, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и предвид направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се осъди СДВР да заплати на Ц. К. Б. сумата 1580 лв., направени по делото разноски, от които 1500 лв. заплатени и редуцирани адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции и 80 лв., заплатени държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221 ,ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,