Решение № 9304 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2014 г.

Решение № 9304 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Ангелов Борисов и Маринка Георгиева Борисова, чрез пълномощника им, против Решение № 181/29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 907/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалба от Любомир Ангелов Борисов, от гр. Свищов, срещу Заповед № 1064-РД-01-03/21.08.2913 г. на зам. -кмета на Община Сатовча. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. Ответниците: Асен Петков Асенов, Десислава Миланова Асенова и Пламен Петков Асенов, чрез адв. Георгиева, оспорват касационната жалба и искат обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Останалите ответници: Ламби Евгениев Начев, Славка Атанасова Илиева, Цветана Атанасова Начева, Румен Иванов Бурнев, Иван Георгиев Кенаров, Маргарита Борисова Кенарова, Пенка Иванова Топалова, Стефан Борисов Стоянов, Борислав Славов Топалов, Гинка Димитрова Топалова, Рени Панталеева Стоянова, Стефан Руменов Стоянов, Иван Руменов Стоянов, Петьо Ангелов Данев, Ангел Минчев Ангелов, Василка Любенова Данева, Елка Маринова Русева, Веселина Йорданова Алавойдова, Валерия Кирилова Алавойдова-Георгиева, Любомира Петкова Петкова, Мара Костова Дечкова, Маргарита Димитрова Иванова, Марин Стефанов Мутафов, Ивайло Иванов Марков, Валя Цветанова Петрова и Блага Петкова Шахпазян, кметът и зам. -кметът на Община Свищов, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 1064-РД-01-03/21.08.2013 г. на зам. -кмета на Община Свищов е отказано издаване на заповед за одобряване на ПУП-ПР за УПИ ХХХIV-290 в кв. 10 по плана на гр. Свищов за преобразуване на УПИ чрез промяна на всички регулационни граници по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 65766.701.290 по влезлите в сила КККР на гр. Свищов по реда на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и е прекратена процедурата по одобряване на исканото изменение. За да отхвърли оспорването от Любомир Ангелов Борисов, първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за процедиране на план по реда на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като е налице приложена регулация между имотите, както и че регулационната линия между парцели ХХХIV-290 и ХХVII-297 по плана от 2000 г. към момента на процедиране на изменението е била и имотна граница. Освен това за прилагането на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е необходимо съгласието на двете страни - на собствениците на имота, от който се придават части, и на имота, към който се придават части по регулация, а такова съгласие липсва, поради което правилно административният орган е отказал одобряване на исканото изменение на плана за УПИ ХХХIV-290. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт като издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, а разпоредбата на ал. 1 на § 8 има предвид влезли в сила преди влизането в сила на ЗУТ, но неприложени дворищнорегулационни планове, по които се придават имоти по регулация. Правилно административният съд е приел, че не са налице изискванията на тази разпоредба. Безспорно е установено по делото, че влезлият в сила дворищнорегулационен план е приложен. Видно от нот. акт № 5, т. II дело № 510/1970 г., издаден на основание § 108 от ППЗПИНМ, регулацията досежно придаваемата се част между двата имота (собствения на касатора УПИ ХХХIV-290 и съседния му ХХVII-297) е приложена - сметките по регулация са уредени и придадената част е завзета. Правилен и обоснован е и другият извод на съда, че към момента на процедиране на исканото изменение дворищнорегулационната линия между УПИ ХХХIV-290 и УПИ ХХVII-297 по плана от 2000 г. е била и имотна граница, а при нанасянето им в кадастралната карта на града границата между тях не е била съобразена с приложената регулация, тъй като не е съобразен § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. При тези установявания и с оглед липсата на съгласие на собствениците на УПИ ХХVII-297, кв. 12, с исканото изменение правилно е прието, че не са налице предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което отказът на административния орган за процедиране на плана по този ред, обективиран в обжалваната заповед, е законосъобразен. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответниците по касационната жалба - Асен Петков Асенов, Десислава Миланова Асенова и Пламен Петков Асенов, следва да се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба, в размер на 200 лв., които видно от договор за правна защита и съдействие са изплатени напълно и в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,