Решение № 2252 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Б. М., [ЕГН], от гр. София, чрез пълномощника адв. Р. Кавазова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение 12455/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 3891/2024 г. по описа на Административен съд София град. В искането се прави тълкуване на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК и се навежда твърдение, че пред съда не са събрани достатъчно убедителни доказателства извън административната преписка, които да докажат изводите на административния орган. На следващо място са развити подробни доводи за незаконосъобразност на Решение ПО-24/20.03.2024 г. предвид издаването му при допуснати нарушения на материалния и прецесуалния закон. Като доказателства са приложени копие от НА 4, том 1, рег. 197, дело 3 от 2016 г., копие от Ситуация от м. август 2015 г. за обект, собственост на Вортен ЕООД и копие на таблица за разпределение на площите на имоти, находящи се в гр. София, [улица]. Формулирана е молба за отмяна на влязлото в сила решение на административния съд и при условията на алтернативност, делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановено друго решение по същество. С неприсъствена молба от 31.01.2025 г. по хода на делото се претендира присъждане на разноски, съгласно изготвен списък. Ответникът по искането - директор на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, чрез юрк. Стоянова, го оспорва като неоснователно по съображения, изложени в представено писмено становище и в съдебно заседание. Моли същото да бъде отхвърлено, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. При извършена проверка настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от лице с правен интерес, в преклузивния срок по чл. 240 АПК, против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Със съдебното решение, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Г. М. срещу Решение ПО - 24/20.03.2024 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С240022-023-0000614/23.02.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София. Безспорната фактическа обстановка по делото касае извършваната ревизия на Г. М. за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК за задълженията на Вортен ЕООД (с предходно наименование Диабази груп ООД) за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и за ДДС за периода 01.12.2017 г. до 31.12.2019 г. За посочените данъчни периоди на дружеството е бил издаден РА Р-22220222001280-091-001/14.02.2023 г. от органите по приходите при ТД на НАП София, установяващ задължения за ДДС в размер на 223 824,43 лв. главница, ведно с лихви в размер на 99 666 лв. и за корпоративен данък в размер на 120 645,20 лв. главница, ведно с лихви в размер на 44 886,54 лв. С цел да бъдат предотвратени разпоредителни действия и сделки с имуществото на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК са издадени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. С240022-023-0000346/01.02.2024 г. по отношение на шест броя недвижими имоти и Постановление изх. С240022-023-0000614/23.02.2024 г., с което е наложена възбрана върху един недвижим имот. Наведените оплаквания с искането са насочени срещу заключението на решаващия съд по приложението на материалния закон, както и твърдения за допуснати множество и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Решение ПО-24/20.03.2024 г. на директора на ТД на НАП София. Отмяната по реда на Раздел I от Глава четиринадесета, чл.чл. 237 - 244 АПК, е извънреден и извънинстанционен способ за защита срещу неправилните съдебни актове. Съответните хипотези са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 АПК. Последните не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като чрез тях се преодолява силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно приложимата хипотеза на чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законовите предпоставки са свързани с установена впоследствие непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение, докато нови доказателства са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. И в двата случая законът свързва невъзможността последните да бъдат включени в предмета на приключилото дело по изцяло обективни и независещи от страната причини. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователно твърдението, че представените писмени доказателства към искането - Копие от НА 4, том 1, рег. 197, дело 3 от 2016 г., Копие от Ситуация от м. август 2015 г. за обект, собственост на Вортен ЕООД и Копие на таблица за разпределение на площите на имоти, находящи се в гр. София, [улица], имат качеството нови доказателства и установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Последните са неотносими към главния спор по адм. дело 3891/2024 г. по описа на АССГ, тъй като с Постановление изх. С240022-023-0000614/23.02.2024 г. е наложена възбрана върху апартамент с площ 121,63 кв.м., находящ се в гр. София, [улица], [адрес]. Казано по друг начин, чрез съответните доказателства не се установяват факти от каквото и да е значение, а още по-малко съществено, за формирането на правните изводи на съда. Останалите изложени оплаквания в искането за отмяна възпроизвеждат буквално съдържанието на жалбата до АССГ - за отсъствие на основанията за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК на управителя, за погасяване по давност и недължимост на публичните вземания, вкл. претенцията да бъде извършено връчване на РА Р-22220222001280-091-001/14.02.2023 г. на конкретен адрес. В пределите на осъществения контрол за законосъобразност на Решение ПО-24/20.03.2024 г. на директора на ТД на НАП София по реда на чл. 197, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, административният съд е дал обоснован и съответстващ на материалния закон отговор на наведените оплаквания. Както правилно е уточнено и указано на жалбоподателя в мотивите, възраженията са допустими единствено в административната и/или съдебна фаза при оспорването на РА на управителя на търговското дружество. На по-силно основание доводите по същество не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С оглед на изложените съображения не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение 12455/19.07.2024 г. на Административен съд София - град, поради което подаденото искане за отмяна от Г. М. на посоченото основание, следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и предвид своевременната претенция за разноски от страна на ответника по искането, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 Наредба за заплащането на правната помощ, Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,