Решение № 9210 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2011 г.

Решение № 9210 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ). Образувано е по жалба на "Еврогруп" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, кв. "Възрожденци", бл. 37, вх. Ж, ет. 5, ап. 139, представлявано от управителя Джейлян Ибрям Али, срещу заповед № Т-РД-14-335/28.09.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и ал. 2, 3 и 4; чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ, и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА) е заличена регистрацията на жалбоподателя, поради непредставяне на договор за застраховка по чл. 42 ЗТ за отразяване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, като част от Националния туристически регистър, като е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация № 5257 от 28.01.2005 г. В депозираната жалба се поддържа, че заповедта в оспорената й част акт е неправилна, поради допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима като подадена от надлежна страна - адресат на акта, при липса на доказателства за датата на съобщаването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Между страните няма спор, че "Еврогруп" ООД е регистрирано по реда на чл. 17, ал. 2 ЗТ за извършване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент, като по реда на чл. 18, ал. 9 с. з е било издадено удостоверение за регистрация № 5257 от 28.01.2005 г. С протокол № РК-07-10/3.09.2011 г. ЕКРТТА е предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издаде заповед за заличаване от регистъра на туроператорите и туристическите агенти на изрично посочени в приложен списък туроператори, включително търговското дружество - жалбоподател (под № 52). Мотивите на Комисията по материалното съдържание на акта са свързани с обстоятелството, че в нарушение на нормативните изисквания същите лица не са представили документ за сключен или подновен застрахователен договор към 1.06.2011 г. (виж: разискванията към решение по т. 5 от протокола, л. 36 от делото). В същия аспект е и докладната записка на зам. министъра Маринов с рег. № Т-93-00-1447/13.09.2011 г. (л. 28). С атакуваната заповед № Т-РД-14-335/28.09.2011 г., възприемайки аргументите на ЕКРТТА, министърът е прекратил произтичащите от регистрацията права на дружество - жалбоподател. В жалбата на "Еврогруп" ООД се твърди, че на 8.04.2011 г. полицата по сключения застрахователен договор е изпратена на адреса на Агенцията по туризма. Към жалбата е представена застрахователна полица № 080-9-191/00190065 от 6.04.2011 г. "отговорност на туроператора" на Застрахователно дружество "Лев Инс" АД, както и копие на пощенски плик, адресиран до Агенция по туризма с клеймо от 8.04.2011 г. Липсват други доказателства, които да удостоверят факта на своевременното изпращане на застрахователната полица до МИЕТ. Приложени са и 3 копия на опаковки на пощенския оператор "Ин Тайм" ООД, чиято връзка с въпросния пощенски плик, съдържащ датно клеймо от 8.04.2011 г., не е установена. Датен печат се поставя от основния пощенски оператор "Български пощи" ЕАД (чл. 77, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗПУ; § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 6/20.11.2003 г. за изискванията на пощенската сигурност (Обн., ДВ, бр. 105/2003 г.), но не и от операторите, извършващи куриерски услуги. От друга страна, представеният пощенски плик по никакъв начин не може да се свърже с твърдяното му съдържание, като следва да бъде отбелязано още, че към датата 8.04.2011 г. адресатът "Агенция по туризма", отдавна не е съществувал, още по-малко някога се е ситуирал на посочения административен адрес. Агенцията по туризъм към министъра на културата и дирекция "Национална туристическа политика" на Министерството на културата са преобразувани чрез сливане в Държавна агенция по туризъм по силата на § 60, ал. 1 ЗИДЗТ (ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.). А съгласно ПЗР на ЗИЗТ (ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Държавната агенция по туризъм се закрива, като неин правоприемник е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (Арг.: § 11, ал. 1 и ал. 2). Т. е. към датата 08.04.2011 г. не съществуват нито Агенцията по туризъм, нито Държавната агенция по туризъм. Това обстоятелство, ведно с данните от деловодния регистър на Министерството (копие от което е представено по делото, л. 66), че застрахователната полица е постъпила едва на 19.10.2011 г. (след издаване на оспорената заповед), опровергава довода за валидно изпълнено задължение по чл. 42, ал. 4 ЗТ от страна на туроператора. Предвид стопанската значимост на обществените отношения, свързани с осъществяване на управлението и контрола в туризма и създаването на подходящи условия за неговото развитие като отрасъл с приоритетно значение за националната икономика, законодателят е установил регистрационен (разрешителен) административен режим за правно регулиране на специфичните му дейности чрез вписване в нарочен публичен регистър по чл. 17, ал. 2. Материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административен акт за осъществяване на туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗТ са регламентирани основно в Глава Четвърта от ЗТ и Наредба за изискванията към персонала на туроператори или туристически агенти, към лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, и към помещенията за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност (Наредбата, Приета с ПМС № 319 от 25.11.2004 г., Обн., ДВ, бр. 107 от 7.12.2004 г.). По силата на чл. 17 ЗТ, туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица. Регистрацията се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти. Разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 18 ЗТ съдържат изчерпателно изброяване на изискуемите се документи от лицата, кандидатстващи за регистрация и уреждат самото производство по издаване на разрешителния административен акт, в т. ч. компетентните органи и сроковете за тяхното произнасяне. Нормата на чл. 42, ал. 1 ЗТ задължава туроператорът ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 (Арг.: чл. 42, ал. 4 ЗТ). Оспорената заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е издадена на основание 20, ал. 1, т. 4, б. "г" по предложение на ЕКРТТА, в качеството му на помощен орган, даващ мнение с консултативен ефект, целящо подпомагане на водещият производството и компетентен да издаде акта орган при вземането на решение. За да прекрати произтичащите от регистрацията права, административният орган е приел, че "Еврогруп" ООД не е изпълнила условието на чл. 42, ал. 4 ЗТ, като представи в МИЕТ в 14-дневен срок от сключването или подновяването копие от ежегодния договор за застраховка, което е послужило като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (редакция ДВ, бр. 15/2010 г.), съгласно която, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 с. з. регистрацията му се заличава. Срокът е юридическо събитие с чието начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици. Бездействието на туроператора в рамките на срока поражда правото на административния орган да прекрати произтичащите от регистрационния акт права по съображения, че търговецът не е изпълнил нормативноустановеното задължение по чл. 42, ал. 4 ЗТ. Непредставянето на договора в 14-дневния срок е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение, вменено в тежест на регистрираното лице за извършване на туристическа дейност. Неизпълнението му е скрепено от закона със санкция за нередовния туроператор, а именно прекратяване на произтичащите от регистрацията по чл. 17, ал. 2 ЗТ права. Следователно с пропускането на срока за подаване на документа по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за заличаване на регистрацията от страна на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който действа в условията на обвързана компетентност. Предвид характерната за регистрационните режими императивна уредба, възприетото от административния орган разрешение е в съответствие с целта, която преследва законът. С оглед изложеното, оспорената заповед е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21 АПК - едностранно властническо волеизявление на административния орган за преустановяване действието на регистрационния акт. С този нов акт се погасява учреденото вече субективно право на дружеството за извършване на туристическа дейност при наличието на условия, определени от ЗТ. Следователно атакуваната заповед съдържа едновременно черти на преустановителна административна мярка и на индивидуален административен акт със забраняващ характер. Прякото действие на акта е насочено към прекратяване на правните последици на разрешителния административен акт (заповедта за регистрация по чл. 17, ал. 2 ЗТ), т. е. - с издаването му се прекратява действието на първия акт и за адресата отново започва да действа общият забранителен режим поради погасяване действието на учреденото му преди това от администрацията "право на изключение". Ето защо двата акта са с реципрочно значение и действие. Неизлагането на мотиви в самата заповед не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването й могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Съображенията на министъра се съдържат в предхождащата вота документация - становище на ЕКРТТА и мотивите в докладната записка на зам. министъра. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. В разглеждания случай административният орган е извършил всички процесуални действия, съставляващи нормативно регламентираното производство по издаване на оспорената заповед. Приложените към делото писмени доказателства установяват правно значимите юридически факти, на които издателят се е позовал и с чието наличие свързва упражненото субективно право да заличи регистрацията на дружеството - жалбоподател. Причините за непредставяне на договора по чл. 42, ал. 1 ЗТ са ирелевантни за законосъобразността на произнасянето, след като наличието му е формално изискване за осъществяване на туристически дейности, респ. фактът на непредставянето му съставлява самостоятелна материалноправна предпоставка за заличаване на регистрацията. Съдебни разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение