Решение № 77 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5/2017 г.

Решение № 77 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ Образувано е по жалба на ЧСИ И. Т. Ч. против решение от 30.08.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 42/2015 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което му е наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за четири нарушения. С акт № 2184 от 12.11.2015 г. на ДК към КЧСИ е образувано настоящето дисциплинарно производство, след като с решение № 258 от 96.11.2015 г. състав на ВКС ІІІ г. о. е отменил отказа да се образува производство по д. дело № 17/2011 г. поради изтекла давност и е върнал преписката за разглеждане по същество искането на Министъра на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. Ч. рег. № 783 с район на действие СГС, за пет отделно посочени в искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20117830400073 по описа на ЧСИ за 2011 г. Дисциплинарният състав, с решението от 30.08.2016 г е приел за извършени четири от посочените нарушения, като е определил наказание глоба по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно в размер на 2000 лева, общо 8 000 лева, както следва: 1. Че по изп. д № 73/2011 г. е нарушил чл. 268 АПК във вр. чл. 293 ОбС, чл. 426, ал. 1 ГПК и чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ, като е образувал изпълнителното производство без да има издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. 2. Че е нарушил чл. 426, ал. 1 ГПК във вр чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ, като в поканата за доброволно изпълнение до длъжника (ПДИ) е посочил като дължима "законна лихва в размер на 1 397 157, 90 лв" без да има изпълнителен титул за такава сума. 3. Че не е изпълнил решение № 3722/25.07.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4508/2011 г., с което съдът е отменил действията му, представляващи налагане на запор върху Банкови сметки на Столична община, като е вдигнал само два от наложените запори. 4. Че е нарушил чл. 282, ал. 3 във вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, като не се е произнесъл по молбата на длъжника за прекратяване на производството. В жалбата се иска обезсилване на решението, като недопустимо постановено след изтичане на давностния срок за реализиране на дисциплинарна отговорност. Шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, започнал да тече най-късно на 17.11.2011 г. е бил изтекъл за всички нарушения, освен това е изтекъл и абсолютния двугодишен давностен срок. Оплакванията в жалбата са и за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Фактически липсват мотиви на кои дати са извършени нарушенията, каква е формата на вината, субективната страна на нарушенията, смегчаващите и утежняващи обстоятелства. Жалбоподателят оспорва да са извършено нарушение по т. 1 от решението, тъй като освен изпълнителен лист, законът предвижда и други актове (чл. 426, ал. 1 ГПК) Делото е образувано на 09.02.2011 г. на основание чл. 269 АПК при условията на чл. 428 ГПК, срещу Столична община. Не е било необходимо издаване на ИЛ. Делото е образувано по молба на взискател за събиране на вземане, произтичащо от влязло в сила решение по адм. д. № 3585/2009 г. на Административен съд София-град, с което е определено парично обезщетение и решението на АССГ изменя конститутивно заповедта на административен орган, с която е било определено по-малко обезщетение. Касае се за изпълнителни основания по чл. 268 АПК, тъй като решението е неразделна част от самата заповед. Редът е по ГПК, а не по АПК. При посочване на лихвата в ПДИ е спазен чл. 29 от ЗОбС, тъй като при обезщетения лихвата се дължи по силата на закона, чл. 23, ал. 3, т. 1 ЗОбС. Незаконосъобразно се вменява и неизпълнение на съдебно решение. АССГ е отменил всички извършени действия, като е задължил ЧСИ да не предприема нови. Така отмяната на запорите е настъпила автоматично. Затова ЧСИ е отказал на взискателя такива действия, но последният е обжалвал пред СГС и отказът е бил отменен с решение от 09.05.2011 г., т. е съдът е задължил ЧСИ да извърши отказаното действие, чрез налагане запори на извънбюджетни сметки, което е изпълнено на 17.05.2011 г. Нарушение по чл. 282 АПК също се оспорва да е допуснато. По делото са постъпили три поредни молби и една жалба от длъжника, с идентично искане за прекратяване на основание чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК. По първата молба от 28.02.2001 г. ЧСИ се е произнесъл с отказ По втората молба с дата 14.03.2011 г. ЧСИ е поставил резолюция, че с оглед постановен съдебен акт е процесуално необосновано да се продължават изпълнителните действия, по искането ЧСИ не е имал процесуална възможност да се произнесе, тъй като съдът го е задължил да не предприема действия, т. е. нарушение би било, ако се прекрати делото Третата молба на длъжника с дата 26.04.2011 г. е разгледана, оставена без уважение, тъй като не е било посочено в коя хипотеза на чл. 433 ГПК да се прекрати производството. Върната е и процесуално недопустима жалба на длъжника със същото искане. Не е осъществено от обективна и субективна страна нито едно нарушение по чл. 67 ЗЧСИ, които съображения са развити в писмена защита по делото Наложените четири наказания в оспорвания размер са несправедливи, не съответстват на степента на обществена опасност на нарушенията. В защита по същество се допълва, че дисциплинарният състав не е взел предвид цялата дисциплинарна преписка по д. дело № 17/2011 г., като по изпълнителното дело са били приложени само три тома от съдържащите се общо шест, по изп. № 73/2011 г. Ответникът по жалбата КЧСИ е заявил становище, с което я оспорва. Решението допустимо, правилно и е аргументирано. Наказанието е съобразено с тежестта на нарушенията. Към датата на решението ЧСИ Ч. има шестнадесет образувани дисциплинарни производства., това налага извод за упоритост от негова страна. Поради това, възражението за завишен размер е неоснователно. Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., също оспорва жалбата, като неоснователна. Всички фактически обстоятелства са съобразени. Претендира разноски, присъждане на юрисконсултско възнаграждение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението е допустимо. Неоснователно е на първо място оплакването, че при първоначалното, или при повторно образуваното дисциплинарно производство се е стигнало до налагане на наказание след като и двата давностни срока по чл. 69, ал. 13 ЧСИ са изтекли. Срокът по чл. 69, ал. 1 предл. първо е спазен, както е постановено с решение № 258 от 06.11.2015 г. по гр. д № 1152/2013 г. на ВКС ІІІ г. о. при отмяната на процедурно решение от 30.07.2012 г по д. дело № 17/2011 г за прекратяване на дисциплинарното производство за същите нарушения, поради изтекла давност и връщане делото на дисциплинарната комисия Срокът по чл. 69, ал. 1 предл. второ ЗЧСИ жалбоподателят неправлино привързва към датата на постановяване на обжалваното понастоящем решение. Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Изяснено е, че когато дисциплинарно производство е нормативно уредено и наказващият орган следва да бъде сезиран, а постановеното от него решение подлежи на съдебен контрол, срокът е за сезиране на наказващия орган, тъй като сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган или с която съдът правораздава. След като дисциплинарните нарушения са допуснати от ЧСИ Ч. в тригодишния срок преди сезиране на председателя на дисциплинарната комисия, за тях давността по чл. 69, ал. 1 предл. второ не е изтекла. Всички нарушения, за които ЧСИ Ч. е санкциониран, са извършени от него. Първото нарушение се състои в образуване на съдебно изпълнително производство в явно нарушение на закона, въз основа на акт, който не представлява годно изпълнително основание, а именно съдебно решение по адм. дело 3585/2009 г., с което е изменена заповед РЗ 40-141/2009 г на Кмета на СО в частта за определяне размера на парично обезщетение на 8 588 572 лева. Съгласно ЗОбС, определянето на парично обезщетение при отчуждаване на имот с административен акт или заместващо го съдебно решение, не е изпълнително основание за това вземане. Посоченото закононарушение на императивните процесуални норми, които гарантират законността на принудителното изпълнение като стриктно регламентирана дейност, е квалифицирано съответно в обжалваното решение. Въпреки че при това положение всички действия на ЧСИ по образуваното изпълнително дело са незаконни, второто санкционирано нарушение се състои в това, че в ПДИ до Столична община за принудително събиране е посочена сумата 10 376 198, 22 лева. За разликата, представляваща в една част изчислена лихва липсва дори мним изпълнителен титул и основание за начисляване Изчисляването на лихва върху определеното обезщетени също е било извън компетентността на ЧСИ При тези обстоятелства, ЧСИ Ч. не само е образувал ненадлежно, но е отказвал да прекрати изпълнителното производство по молба на длъжника от 29.02.2011, отказвал е да стори това на основание по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК и след като административният съд е отменил всички извършени от него действия по изпълнителното дело, считайки този съд за некомпетентен. Позовавайки се на превратно тълкуване на законите и съдебните актове, каквато теза поддържа и понастоящем, е проявил упорство, последователност и дързост в опитите си да реализира изначално недопустимо принудително изпълнение, като съзнателно е отказал да предприеме дължимите действия, включително по реда на чл. 282, ал. 3 АПК. Съдебните решения, постановени по жалби на длъжника с явно указание и последици за служебните му задължения, е изпълнявал избирателно, до момента, в който с решение от 07.03.2012 г. по адм д. № 10006/2011 г. АССГ не го е задължил изрично, в тридневен срок, да прекрати изпълнителното дело. Като е прекратил изпълнителното дело едва в изпълнение на това решение ЧСИ И. Ч. е осъществил и останалите две вменени му нарушения, квалифицирани съответно в обжалваното решение. Правилата за надлежно образуване и допустимост на изпълнителния процес съдебният изпълнител е нарушил съзнателно, като е направил преценки и тълкувания, за които законът не го оправомощава и е предприел действия, за които законът не го овластява, без изпълнително основание. Неоснователно жалбоподателят сочи като порок на обжалваното решение липсата на изводи каква точно е формата на вината му, като търси аналогия с наказателния процес при установяване състав на престъпление, от обективна и субективна страна. Ако се бе занимал по-задълбочено с този въпрос, дисциплинарния състав би следвало да достигне до извод за по-тежка форма на вина от явната в случая самонадеяност. Всички нарушения са извършени виновно, но целенасоченост при допускането им не е поддържана в искането и не е изследвана от дисциплинарния състав, т. к нарушенията на съответните императивни законови норми са третирани и санкционирани поотделно. Решението е мотивирано. Действията и бездействията на ЧСИ Ч. при конкретните обстоятелства са анализирани подробно и в последователност от дисциплинарния състав. Съответен на данните по делото е изводът, че и четирите нарушения не са само от формален характер. За законосъобразното дисциплинарно санкциониране не е от решаващо значение коя от императивните норми ще се изтъкне водещо при квалификацията на нарушението, стига фактическите му признаци да са посочени и доказани. В дисциплинарното производство са въведени фактите, от които се извеждат признаците на допуснати нарушения при служебния обем действия на съдебния изпълнител. В решението е изтъкнато, че са засегнати права и интереси на страните. При установените нарушения най-вече са накърнени обществените отношения, независимо дали и в каква степен са засегнати материални права на участващите в този изпълнителен процес, чието съществуване законът не допуска. При определяне вида и размера на наказанието е изтъкнато също и наличието на други провинения в цялостната професионална дейност на ЧСИ Ч., без това съображение да имало водещо значение. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящият съд намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен, даже е приложен щадящо за жалбоподателя, която възможност е в компетентността на наказващия орган и е упражнена законосъобразно, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така, че съдия-изпълнителят да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока спазване на закона. В становището си по дисциплинарното производство и при обжалване на решението ЧСИ И. Ч. е оспорвал извършването на нарушенията с правно несъстоятелни тълкувания за вида и естеството на изпълнителните основания, израз на превратно разбиране за обема и характера на служебната му компетентност и правомощия в конкретния случай, която защитна позиция обаче не следва да влошава положението му. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на КЧСИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и в полза на Министерство на правосъдието на РБ, сумата 150 лева на същото основание. Ответниците по жалбата са осъществили процесуална защита в нейното оспорване и са били представлявани от упълномощени юрисконсулти. Предвид горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.