Решение № 3039 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2017 г.

Решение № 3039 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Г. Жилев срещу заповед № 8121 К-2951 от 28 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и параграф 69 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ПЗР на ЗИД на ЗМВР), обн. – ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи, че същата е издадена в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В писмени бележки от 31 август 2018 г. е изложил съображения в подкрепа на доводите си, че отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността "главен експерт", а не за длъжността "старши експерт", назначен с оспорената заповед в сектор "Автомобилна, корабна, инжинерна и авиационна техника" към отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, с ранг IV младши, считано от 01 февруари 2017 г. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и делото да се върне като административна преписка на органа със задължителни указания по издаването на нова заповед. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Бучкова оспорва жалбата като изразява становище, че не са налице основания за нейната отмяна, понеже при преназначаването ресорният министър е съобразил изискванията за заемането на новата длъжност съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, както и професионалния опит на Г. Жилев. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и от страна, имаща правен интерес от предявеното оспорване. За да се произнесе по същество, приема за установено следното: Жалбоподателят Г. Жилев е назначен с обжалваната заповед № 8121 К-2951 от 28 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от (ЗДСл) и параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, (обн. – ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), на длъжността "старши експерт" – експертно ниво 5, с ранг IV младши, в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" към отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, считано от 01 февруари 2017 г. До издаване на процесната заповед, с която е назначен на длъжност като държавен служител по ЗДСл, жалбоподателят е заемал длъжност специалист III степен в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" от отдел "Управление на собствеността" при ГДГП – МВР. По делото, освен обжалваната заповед, са представени и неоспорени следните доказателства: копие от извадка от книжка № 076428 за пенсионни документи (л. 58 - л. 64 включително) на Г. Жилев, заверено копие на специфична длъжностна характеристика рег. № 757 от 06 ноември 2011 г. за длъжността специалист VI – I степен в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" от отдел "Логистика" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР; заверено копие на протокол рег. № 24443 от 20 май 2013 г., с който жалбоподателят е назначен на длъжност специалист VI степен в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" от отдел "Логистика" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, категория "Г" – III степен; заверено копие на формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и протокол за запознаване на служителя с длъжностна характеристика УРИ 3282 р-26149 от 03 декември 2015 г. на длъжността" специалист VI – I степен в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" от отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР; заверено копие от протокол УРИ 3282 р-27072 от 11 декември 2015 г., видно от който лицето се е запознало със специфична длъжността характеристика за длъжността "Специалист VI – I степен, в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника" от отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Гранична полиция"; заверено копие на длъжностна характеристика рег. № 3282 р-2908 от 01 февруари 2017 г. за старши експерт, ранг IV младши, експертно ниво в сектор "Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника", отдел "Управление на собствеността" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР; заверено копие на писмо рег. № 8121 р-21648 от 27 октомври 2016 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР (л. 22 – л. 41). При така установените факти и след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните прави изводи: Оспорената от Г. Жилев заповед № 8121 К-2951 от 28 февруари 2017 г. е издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл. 158 от ЗМВР, като съгласно чл. 33, т. 7 и т. 9 от същия закон той има правомощието да управлява човешките ресурси в министерството, да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, в предвидената от закона форма, при наличие на изискуемите реквизити по чл. 11 от ЗДСл, във връзка с чл. 9 от посочения, при спазване на административнопроизводствените правила и е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Посоченото, в заповедта, правно основание за издаването й е параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, (обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 01 февруари 2017 г. С ал. 1 от посочената норма законодателят е приел, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага параграф 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицински институт на Министерство на вътрешните работи и на тези по параграф 70, ал. 1, т. 1 от посочения, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от влизане в сила на този закон. С цитираната разпоредба, считано от 01 февруари 2017 г., се преурежда статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на параграф 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Съгласно параграф 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) за държавните служители в Министерство на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 01 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по същия закон - чл. 142, ал. 1, т. 1 от цитирания (т. е. служители на МВР със статут на държавни служители по същия закон - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) до прекратяване на служебните им правоотношения. При анализ на горецитираните разпоредби се налага изводът, че е налице изрична законова уредба, по силата на която държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, които попадат в хипотезата на параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) и за което е налице изискването за притежаване на висше образование и заемане на длъжност с висше образование, следва да бъдат назначени считано от 01 февруари 2017 г. на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (по арг. на параграф 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР), като служебното им правоотношение на служители в МВР не се прекратява, а се преобразува в такова по ЗДСл, вместо по ЗМВР, съгласно действащата до 01 февруари 2017 г. нормативна уредба. Следователно, в съответствие с разрешението, установено в чл. 9 от ЗДСл за възникване на служебното правоотношение въз основа на административен акт, е издадена оспорената заповед № 8121 К-2951 от 28 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваната заповед при определяне на трансформираната длъжност "специалист VI – I степен" в старши експерт, с ранг IV младши, както и по отношение на преобразуваната му длъжност. Твърденията, че е назначен на по-ниска длъжност и ранг, не намира подкрепа в нормативната уредба, поради което настоящият съдебен състав ги счита за неоснователни. Към момента на преобразуване на правоотношението на Г. Жилев, приложимите разпоредби на Закона за държавния служител и Закона за Министерството на вътрешните работи не предвиждат задължение за административния орган да определи ранг по ЗДСл в зависимост от продължителността на професионалния стаж, придобит от служителя въз основа на служебното му правоотношение по ЗМВР. Съгласно правилото на ал. 5 от параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Видно от данните по делото не се установява служителят Г. Жилев да е притежавал ранг като държавен служител по ЗМВР. Също така следва да се отбележи, че съобразно параграф 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) законодателят не е въвел изискване придобитият преди преобразуването професионален стаж да бъде отчитан като критерий при присъждане на ранговете. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона предвид въведеното изискване за преобразуване на посочените в параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР служебни правоотношения на определени категории служители в МВР, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на ЗИД на ЗМВР. С оглед изложеното, не са налице основанията по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед, поради което оспорването предявено от Г. Жилев срещу заповед № 8121 К-2951 от 28 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,