Решение № 15950 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2009 г.

Решение № 15950 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител, против решение № VI-53 от 8.07.2009 год., постановено по адм. д. № 20/2008 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Министерството на отбраната срещу заповед № РД-18-56/24.08.2006 год. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Царево. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра, гр. София не изразява становище. Ответникът кметът на Община - Царево не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. С оспорената заповед са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Царево. Министерството на отбраната атакува частично административния акт - досежно парцел II, кв. 33, попадащ в кадастрален № 48619.502.424 и иска отразяването му в кадастралната карта. В подкрепа на искането е представен акт за собственост от 1927 год. Съобразно отменителните указания на касационната инстанция с решение по адм. д. № 9476/2008 год. на ВАС, решаващият съд е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, прието от съда и обсъдено ведно с всички доказателства по делото, липсва идентичност между претендирания от жалбоподателя и описан в акта имот и имотът, обозначен в кадастралната карта с идентификационен № 48619.502.424. Заключенията на експерта не са оспорени в производството пред окръжния съд, поради което възраженията срещу него, направени с касационната жалба, не следва да се обсъждат. Всъщност нито пред първоинстанционния съд, нито в касационната жалба се твърди идентичност между имота, така както е отразен по кадастралната карта и описания в АДС № 29 от 1951 година недвижим имот. Жалбоподателят в това производство търси установяване на граници на претендиран свой имот. Като е съобразил доказателствата по делото, окръжният съд правилно е приложил материалната норма и е приел оспорената заповед за законосъобразна. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план. За да се произнесе, съдът е взел предвид, че в конкретния казус кадастралната карта е изработена в съответствие със законовите изисквания. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Възраженията на касационния жалбоподател сочат на спор за материално право, който не следва да бъде решаван в това производство, специфично по своя характер, предвид което наведените доводи са ирелевантни в настоящото производство. Правилен е изводът на решаващия съд, че административният орган е издал законосъобразен административен акт, като е отразил в кадастралната карта имотите съобразно съществуващите имотни граници по т. 3 на чл. 14 ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд