Решение № 2254 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2018 г.

Решение № 2254 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 5859 от 16.10.2018 г. постановено по адм. дело № 8078 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което по жалба на Ш. Бута, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер] е отменена негова заповед № 5364 з-969 от 13.07.2018 г. и е постановено незабавно освобождаване на чуждия гражданин от Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – София при дирекция "Миграция" – МВР. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че към момента на издаване на заповедта Ш. Бута не е лице търсещо закрила. По отношение на него е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на която е допуснато предварително изпълнение. Налице е опасност от укриване на чужденеца. Той за първи път е установен при опит незаконно да напусне територията на Република България през Граничен контролно-пропусквателен пункт Аерогара-София. Привлечен е в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Може да се сдобие с неистински документ за пътуване и да се опита да се отклони от изпълнение на наложената му ПАМ. По отношение на Ш. Бута не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки мерки. Декларацията от съпругата му Ц. Алексиева не следва да се взема предвид, тъй като е подадена девет месеца по-рано по отношение на друго производство, още повече, че същата е запозната и го е подпомогнала в опита му незаконно да премине границата. Чужденецът не е представил валиден документ за пътуване, нито е заявил възможност той или трето лице да платят парична гаранция. По посочените и по подробно изложени в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ш. Бута, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил заповед рег. № 5364 з-969 от 13.07.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденеца Ш. Бута в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ по ЗЧРБ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за срок до 6 месеца от датата на настаняване. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 5364-з-970 от 13.07.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" на Ш. Бута, [гражданство], е наложена ПАМ на основание 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". АССГ е приел, че административният орган е предприел активни действия по извеждане на чужденеца, няколкократно са провеждани беседи и с писмо от 18.12.2017 г. Посолството на Ислямска Република Пакистан е потвърдило самоличността на чужденеца. Съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Изложил е, че заповедта е издадена въз основа на предложението, в което е посочено, че съществува опасност чужденецът да се укрие, като не са посочени конкретни факти относими към посоченото основание за задържане за изпълнение на решение за извеждане "опасност лицето да се укрие". При анализ на относимите към казуса материалноправни разпоредби и събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че не се доказва с обективни свои действия или поведение чужденецът да отказва да съдейства на компетентните органи във връзка с получаване на необходимите документи за принудителното му връщане, нито са представени данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът е приел, че издаването на заповед за принудително настаняване, без да са налице законовите предпоставки, е нарушение на принципа на пропорционалност. В заключение е направил е извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. За да бъде обаче законосъобразна заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в СДВНЧ" е необходимо не само да е налице исканата от закона цел, но да са налице и исканите от закона материалноправни предпоставки. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за незаконосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Не са изпълнени кумулативните изисквания на закона – чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. Лицето не е с неустановена самоличност и няма доказателства за възникнала опасност същото да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта. Чуждият гражданин има сключен граждански брак на 11.12.2012 г. с [гражданство] Ц. Алексиева. Последната е декларирала, че до изпълнение на ПАМ ще осигурява жилище и издръжка на съпруга си. Посочен е и настоящ адрес в [населено място], [улица], като са представени доказателства относно собствеността и ползването на посоченото жилище. Както правилно е приел АССГ, предвид представените по делото доказателства не се установява с обективни свои действия или поведение чуждият гражданин да отказва съдействие на компетентните органи във връзка с получаването на необходимите документи за принудително връщане или да е налице опасност да се укрие. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В тази връзка органът не е изложил никакви конкретни съображения - нито в заповедта, нито в приобщеното към мотивите на акта предложение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на които е извел мотивирани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на оспорената ПАМ. АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение