Решение № 452 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1421/2014 г.

Решение № 452 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1421/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от осъдената Д. В. К., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 301/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с постановената от окръжния съд отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Твърди се, че с признаването на вина и възстановяването на част от сумата-предмет на престъплението, осъдената е доказала, че е преосмислила своето поведение и последиците от деянието, като за постигане целите по чл. 36 от НК не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода. Моли се наказателното дело да бъде възобновено и отменено постановеното решение от ОС-Кюстендил. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдената-адв. В. поддържа искането и моли да бъде уважено. Счита, че наказанието е явно несправедливо, поради отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Посочва, че постановяването на условно осъждане би било съобразено с целите по чл. 36 от НК. Отправя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решението и връщане делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело, тъй като определеното наказание не е явно несправедливо, доколкото няма основание за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Осъдената Д. В. К. редовно призована не се явява пред ВКС и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в искането на осъдената Д. К., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда № 59 от 15.05.2014 г., постановена по нохд № 92/2014 г., Районен съд-Дупница е признал подсъдимата Д. В. К. за виновна в това, че в периода 09.09.2009 г. -14.09.2011 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК - банков служител-касиер към [банка] - /населено място/, клон [населено място], офис - гр. Дупница, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари-сумата от 102 230.61 лв., собственост на лицата Д. Л., В. Г., С. Ч., Н. Щ., В. Д., И. Д., Е. П., С. А., П. П. от депозитните им сметки в [фирма] [населено място], клон [населено място], офис - гр. Дупница, поверени в това й качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му е извършила друго престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК й е наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал. 1 от НК е намалил с 1/3, и я осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от пет години. На основание чл. 202, ал. 3 подсъдимата К. е лишена от право да заема отговорна държавна или обществена длъжност за срок от три години, както и от право да упражнява професия или дейност, свързана с управление или отчитане на парични и/или материални ценности за срок от три години. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски. По протест на Районна прокуратура-гр. Дупница е било образувано пред Кюстендилски окръжен съд внохд № 301/2014 г., приключило с решение № 115 от 01.08.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието на Д. К., като е било отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част, присъдата е била потвърдена. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО. Настоящият съдебен състав споделя извода на Кюстендилски окръжен съд, свързан с отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Независимо, че са налице законовите предпоставки на посочената разпоредба, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан, при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието, като съдът е длъжен да направи преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Ето защо, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите по чл. 36 от НК. В конкретният случай осъдената К. е с добри характеристични данни, социално адаптирана и образована личност, с малолетно дете, изказваща разкаяние и съжаление за извършеното от нея деяние, което е инцидентно в живота й. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата, свързани с дългия период от време, в който осъдената е осъществявала продължаваното престъпление-две години; наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства; фактът, че стойността на предмета на престъплението, многократно надвишава признака "големи размери" / стойността, обосноваваща "големи размери" е 18 900 лв., а предмета на престъплението е 102 230.61 лв./, съставянето на един изключително голям брой неистински официални документи - 47 броя. Не следва да бъде пренебрегнато и обстоятелството /констатирано и от ОС-Кюстендил/, че конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца се завишава и от това, че осъдената е злоупотребила както с доверието на работодателя си, така и с това на клиентите на [банка] и по този начин е поставила в риск репутацията на банката и доверието на гражданите в нея. Осъдената е злоупотребила и с доверието на своите колеги, възползвайки се от знанието си за техните индивидуални пароли за достъп до банковите сметки на физически и юридически лица-клиенти на банката, които използвала при осъществяване на престъплението. Възстановената от нея сума - 15 800 лв. на досъдебното производство и 500 лв. в съдебната фаза на процеса, на фона на общата присвоена сума от 102 230.61 лв. е незначителна, поради което този факт не може да превалира над изброените по-горе обстоятелства, завишаващи конкретната обществена опасност на деянието и пряко рефлектиращи върху степента на обществената опасност на осъдената. Съвкупността от посочените обстоятелства, преценена на базата и на принципно високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца, се налага изолирането на К. от обществото и въдворяването й в пенитенциарно заведение. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на осъдената в посока бъдещо недопускане на престъпно поведение, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно, доколкото не констатира основанието по чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение